Седмият мост

Пловдив е град, вдъхновяващ не само с древната си история, но и с невероятната природа. Несъмнено той носи заслужено наименованието „Древен и Вечен“ за съхраняването на духа на миналото и запазване на културно-историческия облик на града. Пловдив днес е разположен в подножието на шест сиенитни хълма. Градът впечатлява с живописните гледки, малки калдъръмени улици, автентична архитектура. Обликът му се допълва от преминаващата през сърцето на Пловдив р. Марица. Тя разделя северната и южната част. В древността реката е наричана Хеброс и е изобразявана на монети като мъж с брада, опрян на скали. Разрастването на града е наложило премостването на р. Марица. Сведенията за мостове датират от античността и според изследователя Димитър Цончев те са два или три. През 1388г. е построено съоръжение, което е опожарено от турците. Мостът е изграден отново, а през 1971 г. се разрушава – придошлата р. Марица подкопава един от стълбовете му.

Пропадането на стария мост в Пловдив Фотограф: А. Дердерян, април 1971 г. (Снимка: ©https://arhiv.marica.bg)

Градът съчетава древната история с нов съвременен облик. Той заслужено спечели възможността да носи името „Европейска столица на културата“ през 2019 г. Днес мостовете над Марица, неизменна част от града, наброяват 6. Общият устройствен план на Пловдив от 2007г. предвижда изграждане на съоръжение, свързващо бул. „Копривщица“ с автомагистрала „Тракия“ в близост до съществуващия железопътен мост. То ще създаде западна тангента, която цели да намали трафика. Изискванията пред проекта са не само да удовлетворява функционалните изисквания, но и да притежава добър естетически вид, присъщ на съвременния град. Обществената поръчка за проектиране на новото съоръжение се спечели от „Илия Бурда“. През 2013г. се одобри идейният проект. В архитектурния пленер „По моста“, част от шестото издание на „Архитектурен форум Пловдив 2015г.“, се представиха 12 проекта от формираните 10 колектива, които представят алтернативите за изграждане на нов мост в Пловдив.

Победителите са екипът на арх. Атанас Марчев, арх. Владимир Гигов, арх. Христо Гинев, които представиха иновативен проект, включващ пътен, железопътен транспорт и пешеходно и велосипедно движение с ясна разграниченост. Предвижда се етапност на изпълнението и проектирането в три части. В първия етап се включва изграждане на мост от западната страна, успоредно на съществуващия железопътен мост. Организацията на движението се запазва двупосочна, подобно на западното платно на бул. „Копривщица“. Във втория етап се предвижда повдигане и удвояване на железопътната линия Пловдив – Карлово и изграждане на жп мост над бул. „България“. Последната част включва изграждане на мост от източната страна на жп. мост. В този етап се свързва съоръжението с вече съществуващото кръстовище с бул. „България“. След изграждане на моста платната на бул. „Копривщица“ се организират като еднопосочни с повдигната железопътна линия в оста. Проектът предлага пешеходният и велосипедният достъп да са разположени на различно ниво, близо до нивото на Марица, което намалява шума от автомобилите и помага за доброто възприемане на околната среда.

Първо място спечели екипът на арх. Атанас Марчев, арх. Владимир Гигов, арх. Христо Гинев (Снимка: ©http://plener.kab-plovdiv.com)

Второто място печели проектът на арх. Веселин Русев и инж. Емил Бойчев с впечатляващ дизайн и уникална структура и форма, отразяваща светлината под различни ъгли. На извънредно заседание екипът е декласиран, поради постъпил сигнал на арх. Александър Бакърджиев. Причината е, че идеята е заимствана от проекта за архитектурен обект в Relaxation park, Torrevieja, Испания на световно известния японски архитект Тойо Ито.

Проектът на арх. Веселин Русев и инж. Емил Бойчев (Снимка: ©http://plener.kab-plovdiv.com)

На трето място се класира идеята на арх. Мануел Мануелян, арх. Веселин Кацаров и инж. Емил Бойчев с клетъчната конструктивна система, близка до природна структура, която създава впечатляващ архитектурен образ на моста.

Проектът, класиран на трето място, на арх. Мануел Мануелян, арх. Веселин Кацаров и инж. Емил Бойчев (Снимка: ©http://plener.kab-plovdiv.com)

Предложенията са оценявани от жури с председател проф. д-р арх. Благовест Вълков и състав: арх. Владимир Дамянов, арх. Илко Николов, арх. Румен Русев, арх. Георги Кътов, арх. Христо Хаджиганчев и доц. д-р инж. Иван Якимов.

Въпросите за реалната визия на моста беше доста обсъждана тема в края на 2015г. Проектантската фирма, спечелила поръчката, съобщава, че разработките от пленера нямат общо с идеята на проекта. Специалистите от „Илия Бурда“ изключват възможността за комбиниране на двата проекта. В отговор на разпространяваната невярна информация в публичното пространство архитектите, спечелили първо място в пленера, отговориха:

„На мнение сме, че никакви елементи от предложенията от архитектурния пленер не биха били приложими към конкретната реална разработка, тъй като инженерният проект е вече факт и всяко прибавяне на „архитектура” към него би било категорично непрофесионално“

Според специалисти от „Под Тепето“ възложеният проект осакатява транспортните връзки и води до конфликт във визуалното приемане и естетика.

Новият проект предвижда изграждането на съоръжението успоредно на съществуващия железопътен мост. Общата цена възлиза на 25 млн. лв. Общата дължина на съоръжението е 248 м, с девет отвора с осово разстояние между стълбовете 29,5 м с изключение на крайните – 22,5 м. Широчината му се предвижда да е 30 м, с две платна по 10,5 м с три ленти за движение и разделителна линия. Предвижда се преминаването на високи камиони. Фундирането е решено с изливни пилоти. Очаква се приемане на техническия проект.

За добро или лошо, Пловдив се е превърнал в строителна площадка.

Причината е избирането на града за европейска столица на културата. Предвиждат се реконструкции и разширение на инфраструктурни връзки, в това число мостът над река Марица, който ще допълни облика на града.