Скейтът като елемент на градската среда

Скейтът е уличен спорт. Той не е нито фитнес, нито тенис, нито бокс, за да бъде поместван в „обособените“ за него игрища. Скейтът винаги се е практикувал и винаги ще се практикува на улицата, с подръчни средства, независимо дали това ни харесва, защото това е част от културата и естетиката му.

image: https://www.travelandleisure.com

Изграждането на обособени за скейт места е нещо чудесно, но то в никой случай няма да предотврати каскадите по стълбите, парапетите, ръбовете на тротоарите, а защо не и съвсем прясно изникналите бетонни образувания по „Графа“. Скейтът би трябвало да присъства в архитектурата и градоустройството на града, да бъде част от публичното пространство, а не скрит, заграден и платен. Защото това е спортът на младите, но освен спорт, той е и начин на изживяване на един град и на публичните му пространства. Скейтът на публични места е знак за мотивацията на един град да спортува.

image: pinterest.com

Защо публичните пространства, градинки, паркове и площади трябва да са застинали и  заседнали, вместо да бъдат изпълнени с движение?  Защо желанието за спорт трябва да бъде изтикано в подходящ за него ъгъл, вместо да бъде внедрено в градската тъкан? Начинът, по който скейтът, ролерите и колелата общуват с публичните пространства е своеобразно улично изкуство. Има градове, в които не просто е позволено да се упражнява скейт на публични места, но е и провокирано.

За пример можем да дадем Барселона, често наричан град на скейта. Той е оазисът на уличните спортове и уличното изкуство. Не просто са изградени достатъчно скейт паркове за начинаещи, напреднали и професионалисти, но като че ли всеки площад, всяка пейка и градски елемент са подходящи за упражняване на спорта. Никой не се оплаква и не преследва „извършителите“ на спортни дейности с наредби и предупреждения.

image: https://hiveminer.com

Площадът пред музея за съвременно изкуство „Макба”( MACBA) например, е най-посещаваното скейт средище на хора от цял свят. Площадът е изграден от рампи и скейт елементи, които са част от устройственото решение и по цял ден и нощ е препълнен със скейтъри, блейдъри, байкъри и множество други „нарушители на реда“. Странно обаче сякаш това не притеснява каталунските власти, нито изглежда съсипва естетично площада. Шумът като че ли не пречи на стотици хора да посещават музея всекидневно и това да е едно от ядрата на града.

image: https://www.boardrap.com

Всяка градинка, тротоар и площадка, дори плажната ивица са проектирани в полза на скейт обществото. Стълбищните рампи, изникващите от паважа остри или овални форми, интересните градски елементи, неравностите, дори символите на града – всичко е приспособено за спорт на колела.

image: kgillogly.wordpress.com

Природонаучният музей на Херцог и де Мерон е поредният пример за синтез между архитектура, градоустройство и скейт. Сградата е издигната над земята, а под нея и около нея се простира една от любимите скейт площадки на Барселона. В стила на сградата като скални образувания от плочите изникват скейт елементи, които могат да служат както за седене и наблюдаване на площада, така и за спорт. Няма ясни разграничения между различните начини за ползване на пространството, всички са подканени да му се насладят.

Приемствеността е онази, която възпитава в уважение, вандализмът се ражда от забраните.

image: http://aaron-ikillme.blogspot.com

image: http://aaron-ikillme.blogspot.com

Площадът пред НДК е един чудесен, празен и лишен от живот плочник. Занемареността му, неспирните ремонти и социалистическият му облик могат да се изродят в един добър пример за скейт площад – необходими са само въвеждането на някои свежи градски елементи, които да стимулират спортовете на колела. Вместо да пъдим скейтърите от публичните пространства, можем да подобрим тези пространства, така че да бъдат ползваеми от всички. Както видяхме и в Барселона, има откъде да черпим вдъхновение.

image: pinterest.com

Относно изграждането на нови скейт паркове в София – това е една прекрасна инициатива, на чието осъществяване се надяваме да бъдем свидетели. Мисълта в полза на обществения ред би следвало да бъде в полза на обществото. Дали обаче обществото е било запитано от какво има нужда? Дали е направен обстоен анализ на развиващите се общества и съвременните тенденции? Това са само няколко от редица въпроси. Продължаваме да следим темата.

Кадри от площада пред НДК: http://www.360mag.bg