Какво представляват градовете ни днес? Ще си представите тихи и спокойни паркове, чиста градски среда или замърсяване, задръстване и лошо управление на отпадъците? Като контрапункт на действителността стои все по-актуалната тема за опазване на околната среда. Оказва се, че съществуват добри примери за градска среда, които да намалят високите нива на фини прахови частици.

Какво се случва с отпадъците?

Стотици тонове боклуци се депонират всеки ден у нас. В края на 2018г. се затвориха 113 депа за отпадъци след санкция от Брюксел, защото не отговарят на екологичните изисквания. В Пазарджик беше обявено едноседмично бедствено положение в края на декември. Причината – новото депо не може да заработи заради обжалване на процедурата.  Седем от общините подписаха договор с Министерството на околната среда и водите в началото на годината за проектиране и изграждане на четири инсталации за преработка на отпадъците. Стойността на проекта е 19,7 млн лв.

Разбира се, проблеми има и в столицата ни.

В края на февруари на обществено обсъждане граждани и представители на различни организации изказаха съмнения за отделянето на вредни емисии и увеличаване на „видимия въздух“ в столицата.

Проблеми в страната ни (Снимка: ©http://bnr.bg)

През 2016г. са рециклирани едва 26% от общите отпадъци. През юни 2017г. окончателно се прие решението за изграждане на инсинератор, инсталация за горене на преработен битов отпадък RDF, в ТЕЦ „София“ като последна част от проекта за обработване на отпадъците. Инсталацията ще възлиза на стойност 157 млн. евро, а общината ще участва с 64 млн на кредит. „Движение за европейско обединение и солидарност” написа становище против изгарянето на отпадъци, а „За Земята“ казаха, че по света съществуват много по-добри практики – например, в Парма  80% от боклука се събира разделно. Въпреки това инсинератор ще има.

Интересен проект за актуална информация в темата за отпадъците  може да откриете тук. Проектът е подкрепен от Лидл, а сайтът е разработен с помощта на  CSR Bulgaria,  Център за научни изследвания и проектиране – УАСГ,  дирекция „Управление на отпадъците“ и Столичен инспекторат.

Боклук или ресурс?

На 20 януари на официална церемония град Ниймеген в Холандия получи престижната титла „Европейска зелена столица за 2018г.“ Градът притежава много добре развита инфраструктура – велосипедни алеи, амбициозни цели за енергийна ефективност и добра стратегия за управление на водите и отпадъците. Стратегията „Нулеви отпадъци“, към която градът се стреми, е една от основните цели на Европейската комисия. В основата на политиката е депонирането на отпадъците да бъде намалено. Боклукът може да е ресурс, а не проблем.

Град Ниймеген -Европейска зелена столица за 2018г.“ (Снимка: ©http://www.aerostockphoto.com)

Примерът на Сингапур

Сингапур е известен със своята политика за опазване на околната среда. Това е възможно чрез няколко основни фактора, един от които е рециклирането. Но това не винаги е било така. С урбанизирането и икономическия ръст на страната се увеличава количеството боклук, депонирано всяка година. Депата на континенталната част на Сингапур заемат големи площи земя, което прави проблема с отпадъците още по-сериозен. Решението – изграждане на първото по рода си офшорно сметище Semakau.

Semakau (Снимка: ©http://www.nea.gov.sg

То се намира на 8 км южно от Сингапур и се използва изцяло морското пространство. Депото се намира между два офшорни острова – Pulau Semakau и Pulau Sakeng и има капацитет от 63 млн. куб. м. Строителството започва през 1995г. и продължава четири години. Стойността на проекта е 610 млн. долара. Изградена е седем километрова стена, облицована с непропусклива мембрана и слой от глина, за да се гарантира, че няма да има извличане на отпадъци. Конструирани са и вътрешни пясъчни стени, които да обособяват 11 клетки за депониране на отпадъци. Изградени са и спомагателни съоръжения – кей,  трансформатор, генератор, работилница, за да се гарантира устойчивата експлоатация на съоръжението. При изграждането на секторите е необходимо да се освободи място за отпадъците. Това се случва чрез изпомпване на водата със стоманобетонни тръби по време на отлив. Така те са готови за експлоатация.

Схема на разположението на клетките (Снимка: ©www.flickr.com)

Съоръжението започва дейността си на 1 април 1999г. Изграждането на депото се разделя на две фази. В първата се обособяват няколко клетки, а във втората, започнала през 2014г., цели да се осигури допълнително още 16,7 куб. м за депониране. Националната агенция по околната среда (NEA) следи и за опазване на морските обитатели. При изграждането на депото са събрани 700 колонии корали и са преместени в среда, подходяща за тях.

Polyphyllia Talpina (Снимка: ©http://www.nea.gov.sg/)

Във втората фаза се включва изграждането на плаваща платформа и пречиствателна станция за отпадъчни води. Министърът на околната среда и водните ресурси казва за проекта, че той ще отговори на нуждите до 2035г. Според NEA освен изграденото съоръжение трябва да се положат повече усилия за намаляване на специфичните отпадъци.

Управлението на отпадъците е важна част от опазването на околната среда. Боклукът може да се превърне от проблем в ресурс, създавайки ефективна стратегия.

Всеки един от нас е част от управлението на отпадъците. Промяната идва от нас!

 

Заредете още от Траяна Цветкова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

3 ПРИЧИНИ ЗА РАЗРУШЕНИЕТО НА МОСТОВЕТЕ

Строителството на мостове започва от дълбока древност. Последните години забелязваме зачес…