Софийският Монпарнас

Ако сте били в Париж, вероятно сте забелязали една голяма, висока кула. Не, не Айфеловата, а кулата Монпарнас. Завършената през 1973 г. в едноименния район сграда е с височина 210 метра. Тогава тя получила толкова остра критика, че две години след завършването й строителството на сгради с височина над 7 етажа в центъра на Париж било забранено. Като паралел на тази сграда може да се разглежда сградата на КНСБ в София. Тя е с височина 99 метра и е построена през 1978 г. по метода „пакетно повдигани плочи“ и е забележителна с конструкцията си. Както кулата в Париж, обаче, тя се вижда от доста места в центъра на града. Спрямо нея не е имало такава реакция. По-притеснително обаче е случващото се днес.

Наскоро разбрахме, че ще се строи най-високият хотел в града – Marriott и той ще се намира не където и да е, а точно до сградата на КНСБ и ще бъде с височина 113 метра. Това ще надхвърли височината и на откритата наскоро там City Tower (74 метра). Въпреки че строителството на такава сграда неминуемо ще даде тласък на бизнеса и цените на имотите в района между улиците „Алабин“, „Лавеле“, „Позитано“ и бул.“Христо Ботев“, то ще навреди на средата в две отношения.

Визуализация на City Tower. Зеленото пространство отпред остана само на картинка, в момента там е изпълнен паркинг. До нея вдясно се вижда детайлно визуализирана нова сграда. | Изображение: skyscrapercity.com | slavybg

Трафик – именно поради тази причина бе критикувано и строителството на City Tower. Офис сграда с такива размери генерира трафик на пешеходци и автомобили, който площад „Македония“ и улиците около него трудно могат да преодолеят. Построяването на хотел с 232 стаи ще влоши обстановката и ще генерира още по-голямо движение в тази част на центъра на София.

Силует – кулата Монпарнас е била критикувана, защото е нарушила и историческия силует на централен Париж, което е щета за всеки един град, гордеещ се с наследството си. Такъв град би трябвало да е и София, чиято община наскоро изрази намерения да обгрижва по-добре недвижимото културно наследство. Намиращата се на това място сграда на Министерството на земеделието, архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност от категория „национално значение“, е вече изцяло „скрита в сянката“ на много по-високите от нея нови сгради и с това още едно парче от силуета на стара София се изгубва.

Сградата на Министерството на земеделието с изразителния си силует, снимана от ул. “Позитано”. След изпълнението на хотелската сграда тази гледка вече няма да съществува. | Снимка: Георги Мърхов

Какво да очакваме?

Разрешителното за строеж на хотела е старо и затова темата за него не е разглеждана отново от Общината. Но това достатъчно аргументирана причина ли е, особено след дебатите за високите сгради в София? На изток, City Tower завършва с калканна стена към съседния имот, която веднага ни подсказва малко за силуета на една бъдеща сграда. Дали да очакваме високи сгради и в имотите на изток от нея, където в момента са разположени едноетажни магазини и паркинги? Или да се надяваме, че това място ще спре да се превръща в клъстър на високи сгради зад Съдебната палата?

Безспорно по-доброто решение е една премерена архитектура, отговаряща на съществуващия мащаб на средата – сключено застрояване с височина от 6-7 етажа. Идеята на пунктовите сгради или кулите е не само да реализират разгъната застроена площ, но и да оставят терен, на който да се развиват зеленина и публични пространства, които да спомагат за една по-качествена градска среда, в която животът на хората, а не на колите, е на първо място.