Макар и с не толкова бързи темпове, строителството също напредва технологично, а иновациите напоследък „валят“ отвсякъде. Новозеландското онлайн издание Architecture Now ни дава поглед към един от най-интригуващите аспекти на машиностроенето – роботиката. То представя работата на Лорен Вазей (Lauren Vasey), докторант в Института по изчислителен дизайн и конструиране (ICD) на щутгартския университет. Вазей е архитект и инженер, работеща в тясната сфера, свързваща архитектурата и роботиката.

Photograph by Burggraf / Reichert

Специалистката започва образованието си в САЩ, а интереса си към роботите открива по време на университетска конференция, изследвайки интерфейса на часовниците на Apple. В момента води магистърска програма по методи на роботите и материални манипулации, като докторантурата й застъпва новите технологии и възможности за производство. Тя смята, че използването на тези машини в строителството вече е достигнало необходимото ниво на прецизност, а с интеграцията на сензори в тях вече навлизаме в света на кибер-физичните системи; т.е. те вече могат да изграждат неща заедно. Идеята за строящи роботи може би звучи плашеща за много хора, но целта им не е да заменят човешкия труд, създавайки ужасно скъп продукт, който просто да поставя тухли една върху друга.

Целта на строителството с роботи е да създава обекти, които досега са били само фантазия.

Два робота, един дрон и макара с карбонова нишка. Това е един от най-интригуващите проекти на ICD, резултат от който е тестови павилион, изглеждащ като изпаднал от летящия кораб на извънземна цивилизация. Задачите, които роботите изпълняват, изглеждат семпли. Единият оплита нишката в своя край на структурата и я предава на дрона, който я занася на другия, за да може и той да повтори същата операция, връщайки нишката. Така те „изплитат“ структура, която променя не само конвенционалните разбирания за материали и технология, но и за архитектура. Възможностите са практически безкрайни. Макар и да изглежда доста автономна, системата оперира чрез централна главина, която изпраща и приема информация за свършена и предстояща задача. Макарата се държи от магнитна скоба, която роботите си подават, подобно на игра с топка. Процесът е една цялостна, завършена система.

Изграждане на проучвателния павилион 2016-17 | Image: ICD/ITKE

Какво спира строителната индустрия да интегрира повече роботи?

Според Вазей, строителната индустрия е фрагментирана и в момента не може да поеме рискове с инвестиции с столкова висока стойност. Има големи възможности за автоматизация, но роботите, които се използват в момента, не са много подходящи за размера и условията на строителната площадка.

Проучвателният павилион 2013-14 | Image: ICD/ITKE

Тук идва въпросът кой и как ще направи такива роботи? Дали трябва да променим тях, за да работят съобразно сегашните условия, или да преосмислим начина, по който строим? Трябва ли те да работят редом с хората или да заложим визия за бъдещето, в която ще функционират само с малка човешка намеса?

Вече се създава нова сфера, която се намира някъде между архитектурата и роботиката. Според Вазей, техният институт не търси просто завършилите архитектура студенти, а такива, които имат известни познания в кодирането на роботи. Институтът разполага с интердисциплинарни екипи от студенти по роботика, работещи съвместно с инженери и архитекти. Получената диплома вече просто не е достатъчен критерий.

Изграждане на проучвателния павилион 2013-14. Геометрия с двойна кривина, изградена от нишки фибростъкло, подсилени с карбон. | Image: ICD/ITKE

Въпреки набиращите сили роботи, архитектите не бива да се страхуват, че тяхната работа ще се върши от машини. Може би ръководната роля на архитекта трябва да бъде преосмислена с напредването на новите технологии. Напоследък тя все по-често бива поставяна под въпрос именно защото архитектурата разширява своя обхват. Ако не отворим тази дискусия, може би рискуваме с това професията да стане почти излишна.

Повече за бъдещето на дизайна можете да прочетете тук.

Източник: http://architecturenow.co.nz

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Доизграждат спортната зала на Софийския университет
И още няколко неща, които трябва да знаем за спортния комплекс в Слатина

Заглавна снимка: © Димо Димчев Наскоро софийският университет „Св. Климент Охридски“ публи…