Съдебна архитектура

Вероятно сте запознати с термина „съдебна медицина“, но що се отнася до архитектурата, разследването на криминални случаи чрез определени факти не е познато засега. В съвременното общество, където публичния сектор е прехвърлил отговорността за благоустрояването на частни инвеститори, социалните жилища биват неглижирани, а публичните пространства са средство за реклама, архитектите разчитат предимно на големия фирмен капитал. Едно студио е решило да потърси друг подход към архитектурната професия и да я обърне наопаки – вместо проектиране и изграждане, то изследва разрухата и разследва причините и истинността на случаи на несправедливост.

Името на това студио е „Forensic Architecture“ (буквално от английски – „съдебна архитектура“). То се намира в колежа Голдсмитс в югоизточен Лондон, а негов основател е израелско-британския архитект Ейал Вайцман. В него работят не само архитекти, а и оператори, археолози, разследващи журналисти и други професионалисти. Основна цел на практиката е да възстанови обстоятелствата на моменти на насилие, с което да намери доказателства, които да помогнат на жертвите. „Forensic Architecture“ работят съвместно с адвокати на човешките права и неправителствени организации.

Институтът за съвременни изкуства в Лондон е мястото, в което е разположена изложбата на студиото. В нея злоупотребата със сила и беззаконието биват анализирани и представени чрез дигитални записи, фото- и видеоматериали от наблюдателни системи и сателити.

Интересен, но и зловещ пример, е анализирането на бомбардирането на Рафа в ивицата Газа през 2014 г. Студиото е установило точния вид бомба чрез изображения от телефони и камери и използва картина и звук, за да пресъздаде деня на разрухата. В изследването на облака на най-голямата бомба са частично използвани проучвания на морфологията на този природен феномен на Джон Ръскин, критик от по-миналия век, които всъщност са вдъхновили разглеждането на случая. Примерът е представен и с триизмерно принтиран модел на облака, както и снимки на самата бомба.

Триизмерен модел и наслагване на фотографии за бомбардировките в Рафа | © Forensic Architecture

Проучванията на студиото свързват дигитални материали и спомени, за да сглобят случаите на тези немислими травми, като същевременно отчитат и крехкостта на човешката памет. Те създават реконструкция на затвора Сайдная в Сирия, чието съществуване никога не е било официално признато, по сателитни снимки и разкази на затворници. Държани почти изцяло на тъмно, тези затворници са могли да описват звуците, както и маршрутите, които са изминавали, за да може следователите да възстановят образа на сградата. Правят и реконструкция на интериора на кафене в Касел, Германия, където убийство с извършител десен екстремист се е случило „под носа“ на таен агент, който твърди, че не е видял и чул нищо. Тяхното изследване всъщност доказва, че това не е възможно.

Триизмерна визуализация на затвора “Сайдная” в Сирия | © Forensic Architecture

Бежанската политика на Европейския съюз също е на фокус в изложбата. Следователите показват как той е изместил границите си в южната част на Средиземно море, прехвърляйки бежанския проблем на преминаващи танкери и товарни кораби, които са длъжни да вземат човешкото карго. Този нов вид разследване, който те наричат съдебна океанография, взима предвид вълните и теченията, както и сложността на един привидно еднакъв и безкраен хоризонт. Използвайки облаци, позиции на други кораби и други фрагменти информация, например видео от телефони на бежанци, те проследяват причините за нещастни инциденти. Така изобличават жестока политика, която цели да отблъсне имигранти поради факта, че с пътуването си, те поемат огромен риск за живота си.

Изборът за място на изложбена зала за представяне на такава тежка тематика определено повдига множество въпроси. Това не цели да е стремеж към „разкрасяване“ на човешкото страдание, а по-скоро напомняне от страна на архитектурата за това, че тя не е изгубила своята мисия да бъде предназначена за хората и да търси един по-добър свят. Изложбата представя едни от най-интелигентните инструменти на архитектурната теория, за да разкрие жестоки несправедливости. Тя дава една инверсна гледна точка, тръгвайки от разрухата и показва, че инструментите, които се използват за наблюдаване и проследяване на хората в услуга на авторитарните власти, могат да се обърнат в полза на жертвите.