Сътворение след разруха - Чернобил | Stroiinfo

„Да се поучим от грешките си.“

От дълбока древност човек изгражда и твори реалността около себе си. Той строи домове, храмове, места за отдих и забавление. В човешката природа е заложена идеята за постоянен прогрес. Но докъде може да стигне той? И дали пътят към ада няма да се окаже постлан с добри намерения?

Чернобил – АЕЦ „Ленин“

Снимка: © http://chernobylgallery.com/

На 26 април 2018г. се навършват 32 години от аварията в атомната централа в Чернобил, СССР (днешна Украйна) – eдна катастрофа, която ни показва колко разрушителна може да е човешката дейност. Инцидентът в Чернобил и аварията в АЕЦ Фукушима през 2011г. са най-тежките аварии в историята на ядрената енергетика със седма степен по Международната скала за ядрени и радиационни събития.

В 1:23:04 часа на 26-ти април 1986г. започва изпитването. Целта е да се докаже, че ротационната енергия на парната турбина е достатъчна за действане на помпите за 45 секунди – разликата между включването на генераторите и достигане до необходимата мощност. В 1:23:40 часа в четвърти енергоблок на централата е натиснат бутона EPS-5, а след това избухват поредица от взривове. Първият причинява разрушаване на корпуса на реактора и откъсване на 2000-тонна плоча. За причината за втората експлозия съществуват различни версии.

В резултат от взрива са изхвърлени тонове радиоактивни вещества.

Снимка: ©www.b9.com

Причините са дефектния дизайн на реактора РБМК, както и поредица от човешки грешки. Нивата на радиация в най-тежко засегнатите райони са оценени на 300 Sv/hr, осигуряващи фатална доза за малко над минута. От 1986 до 2000 г. над 350 000 души са били евакуирани и преселени от най-силно замърсените райони на Беларус, Русия и Украйна.

Карта, която показва нивата на замърсяване в гр. Припят. Тя е изработена по данни за измервания, извършени през периода 1992-1998г. (Снимка: ©http://chernobylgallery.com/)

“Близо 400 милиона души са живели в територии, които са били замърсени с радиоактивност с нива над 4 kBq/m2 от април до юли 1986 г. Близо 5 милиона души (включително повече от 1 милион деца) все още живеят при опасни нива на радиоактивно замърсяване в Беларус, Украйна и части от Русия.”

Из „Чернобил: Последици от катастрофата за хората и околната среда – 2009г.“

На 20-ти май 1986г. започва изработването на саркофаг, който да предотврати последващо разпространение на радиоактивни материали. Строителството продължава 206 дни при изключително опасни условия на работа. Процесът се разделя на осем етапа. По време на строителството се използват над 400 000 куб. м бетон и 7 300 т стомана, а общата площ на заградените отломки и почви е приблизително 740 000 куб. м. На 22 декември 1988г. учени обявяват, че конструкцията ще има експлоатационен срок от 20 години. Проектирано е стоманено съоръжение, което да стабилизира саркофага. По-късно през 2006г. конструкцията е усилена, за да може 50% от натоварването на покрива да се прехвърли на нея. Освен пропадането на покрива на сградата, друга основна заплаха е бетонната плоча, която образува „биологичен щит“.

По време на изграждане на саркофага (Снимка: ©http://chernobylgallery.com/)

Въпреки укрепването на саркофага, той никога не е бил предназначен за постоянна структура за ограничаване на радиацията.

Това е причината през 1992г. правителството да проведе международен конкурс за проект за замяна на съществуващата конструкция. След разглеждане на най-добрите предложения е избран вариант с преместваеми дъги. Договорът за строителния проект е възложен на консорциум, ръководен от френските строителни фирми Bouygues и Vinci през 2007 г. Едно от предимствата му са изграждането на конструкцията извън зоната на силна радиация (на около 300м от блок 4). Размерите му са 260м широчина, 165м дължина и 110м височина и се определени от необходимостта да се освободи съществуващият саркофаг. Рамката представлява огромна решетъчна конструкция от тръбни стоманени елементи, поддържана от две надлъжни бетонни греди, а основите му съдържат над 20 000 куб. м бетон.

На 12 февруари 2013г. се срутват 600 кв. м от покрива на сградата в близост до турбините и се разпространяват радиоактивни материали в околността. По това време се строи новият саркофаг. 225 работника са евакуирани.

Новата конструкция се премества на проектното си положение през 2016г. чрез 224 хидравлични крика, а през 2017г. се инсталират херметични уплътнения и се правят тестове.

Инцидентът в Чернобил доведе до забележителен напредък в атомната енергетика – създаването на Световната асоциация на операторите на ядрени електроцентрали, както и подписването Конвенцията на МААЕ за ядрената сигурност. Изграденият саркофаг предотвратява разпространение на радиоактивни материали. Той е пример как да градим след разрухата. А как изглежда Припят днес?