Трафопост, но архитектурен

Photo: © noAarchitecten

Едва ли можем да си представим ежедневието си без електричество. За да може да включим зарядното устройство на телефона си в контакта обаче, е необходима цяла верига от инсталации и съоръжения – кабелите до апартаментното ни табло и това на кооперацията, кварталният трафопост, електрическата подстанция, големите далекопроводи и електроцентралата, която генерира този ток. От личен опит знаем, че цялата тази инфраструктура рядко изглежда добре. В резултат, архитектите понякога наричат „трафопост“ сгради, които са еднообразни и нямат авторски характер.

Пример от Антверпен обаче ни кара да видим, че е възможно преосмисляне на иначе скучната типология за такова съоръжение. Той се намира на кръстовището на стара, павирана улица и главна артерия, водеща към центъра на града. Близо до това място в миналото е било основано петролното пристанище на река Шелд, а днес улиците на този квартал са фланкирани от контейнери и дълги метални огради. Електрическата компания и общината се обръщат към архитектите с молбата в имота на пресечката да бъде създадена сграда, която да действа като репер в зоната.

Photo: © noAarchitecten

Белгийското студио noAarchitecten се сблъскват с противоречието между функцията на един обикновен трафопост и визията на един градски ориентир – първото изисква издължена, ниска постройка, а второто – висока и забележима сграда. В случая те избират нов подход и избягват от конвенционалната типология, като превръщат хоризонталната система от инсталации във вертикална такава. Така архитектите проектират обем с височина 23 метра.

Най-хубавото на един трафопост е това, че той не е предназначен за хора.

Проектантите имат свободата да създадат сграда, за която не е необходимо да осъществява пряка връзка между вътре и вън. Разработката третира тези пространства като два изцяло различни свята, които не искат да знаят нищо един за друг. Липсата на тази връзка дава възможност на трафопоста да добие монументален, дори по някакъв начин извънземен характер – лекият му наклон създава усещането за обект, който сякаш е паднал от небето и се е позиционирал в някакво междинно състояние. Отворите по едната фасада са малки и сдържани, създаващи матрица, а този на другата е вдлъбнат навътре и остава в съзнанието на наблюдателя като издялан с един замах с длето.

Разрез. Обемните машини са разположени по вертикала. | Image: © noAarchitecten

Вложените в сградата материали не са скъпи или претенциозни – излетият на място видим бетон оформя фасада с недоизказани хоризонтални линии на местата, където е успял да се разлее. Петролното синьо се явява малка подсказка към миналото на средата. С малко средства архи

тектите успяват да създадат истински репер в средата. Енигматичното здание приканва преминаващите да се доближат и да изследват несъвършенствата по бетона, но неговата затвореност го прави обект, от което всеки би спазвал дистанция.

А знаете ли какъв е бил най-големият успех на архитектите за постигането на монументалния вид на този трафопост? Успели са да убедят електрическата компания да не поставя логото си на сградата.