Боян Петров е изследовател-зоолог, височинен алпинист и мотивационен лектор. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Екология“. От 1998 г. насам работи в Националния природонаучен музей при БАН. Автор е на десетки научни и научнопопулярни статии и експедиционни пътеписи и е носител на редица високи отличия. Повече за Боян Петров може да научите тук.

Всички Ви задават въпроси за гледната Ви точка като височинен алпинист и зоолог. Аз искам да Ви попитам за човека Боян Петров. Какво Ви мотивира да покорявате върхове, да се спускате в пещери, да се справяте както с изненадите на съдбата, така и с ежедневните проблеми?

Изкачването на върховете го правим единствено и само за себе си. Преодоляването на всички препятствия по пътя към най-високите точки на планетата изпълват живота ми със смисъл. Алпинизмът дава именно такава възможност – да получиш душевна и физическа награда на месеците подготовка и усилията, за да щурмуваш невъзможното.

Мотивира ме самия факт, че си поставям изключително трудни цели.

Колкото по-трудна е целта, толкова ми е по-интересна и ме предизвиква да я преборя, да измисля и да изчисля как точно да я постигна. Като зоолог аз просто прибавям добавена стойност към всяка една експедиция като донасям зоологични  колекции от най-високите върхове. Така дори и да не изкача някой връх, аз се връщам с нещо полезно. Основното качество, което ме мотивира да преследвам целта до край, е постоянството. Това не е само веднъж или два пъти да се напънеш, а е вътрешно желание постоянно да се държиш във форма и целта никога да не угасва като дразнение. Аз не си позволявам да се отпусна физически, защото знам, че силата и издръжливостта ми ще са ключа към успеха на всяко следващо приключение. През последните 18 години почти не ми се е случвало да изостана или загубя формата си. Тренирам на практика постоянно.

Вие какъв бяхте като студент – кое Ви движеше напред тогава и имахте ли ясна представа с какво ще се занимавате?

Като живеещ в кв. Княжево съм израснал в задния двор на Витоша или по-скоро Витоша беше в задния ми двор. Тогава я възприемах просто като планина покрита с гора, но самото усещане за изкачване на върхове дойде едва когато станах на 17 години и попаднах на експедиция в Тян-Шан. Тогава, в десети клас, алпинизмът ме привлече като една друга страна на завладяване на природата. Грабна ме възможността да проникнеш по-надалече и по-нависоко в природата.

Книгата, която оказа най-голямо влияние да стана алпинист, се казва „Свирепа арена“.

Авторът е Джо Таскър – именит британски алпинист, който през 1982г. загива на вр. Еверест. Когато я прочетох си казах, че ще е трудно, но не и невъзможно и аз някой ден да изпитам тези стремежи, тази борба, тези чувства на трагедии и триумф. „Свирепа арена“ е уникална книга, която разказва с много човешки език какво изпитват алпинистите като хора, а не като спортисти. Тя разказва за характерите, които се срещат в планините – за това как има слаби, силни, мотивирани, но и бързо отказващи се. Езикът на автора е прекалено ярък като описание. Чел съм тази книга 4-5 пъти, но и сега пак бих я прочел. Зоологията пък ме доведе в пещерите и в подземният свят. Събирането на нови видове животни от най-дълбоките или най-високите части на Земята ме кара да се чувствам откривател всеки път, когато се озова в тези среди. Бях много фокусиран още от малък. Имах пределно ясна представа какво искам да стана, какво трябва да подобря като знания и като умения, така че по-скоро да стигна до по-големи цели. От 15-годишен знаех, че някой ден ще стана зоолог. От първия месец в университета вече знаех темата за дипломната ми работа (Прилепите в Кресненското дефиле), която защитих с шестица след шест години събиране на данни. Всъщност цялото ми студентство мина в експедиции, в изследователски практики и не съм си губил грам времето да се разсейвам в други занимания.

Вие участвате в много каузи – „Save Pirin”, „Пътят в Кресненското дефиле. А какво ви мотивира да участвате като гост-лектор в Академия Лидерите?

Хората от Академия Лидерите са една група от обществото, до която аз нямах никакъв досег и опит до момента, в който не гостувах като лектор. Архитекти, строители и въобще хора от този бранш никога не съм познавал, защото са далеч от моята сфера. Конкретния казус с проектирането на „Компенсаторното убежище за прилепи“ ме накара да проучвам възможностите как да изглежда това  съоръжение. По едно и също време се сблъскаха моите търсения и предложението на Академията,  така че и за двете страни се получи ползотворно. Мисля, че в строителният бизнес имате нужда от базови знания за биологичните видове, които рано или късно се заселват в сградите и стават наши съседи. Съвместното ни съжителство е напълно възможно, така че и двете страни да имат ползи от обитаването на едни и същи сгради.

На срещата на 13.02.2018г. запознахте участниците в Академия Лидерите с проекта за „Компенсаторно убежище за прилепи“, реплика на „прилепния хотел“ Перла 2. Как оценявате проектите им и покриха ли те очакванията Ви?

Подготвените проекти бяха на изненадващо високо ниво. Те бяха завършени като идея, проектна документация и се изненадах колко усилия бяха вложили екипите да ги направят. Впечатлиха ме различните вижданията за общия външен вид на съоръжението и детайлите му. Разбира се, аз го гледах преди всичко от гледната точна дали ще пасне на изискванията на прилепите. Имаше елементи на оригиналност, което много ми хареса. Това затрудни решението ни с адв. Иван Болярски за победител в казуса. За мен най-добрият вариант ще бъде някаква комбинация от идеите, вложени във всеки от разработените три проекта.

Какво вие научихте от студентите в Академия Лидерите?

За толкова кратко време не можах да ги проуча като хора. Най-добре научавам качествата на хората като ги видя как се проявяват като личности, как се справят с проблемите, имат ли блясък в очите. Научих, разбира се, различни понятия от архитектурния свят. Мога да ги опозная по-добре, ако участват като доброволци в нашите изследователски експедиции.

Какво очаквате да се случи с „Компенсаторното убежище за прилепи“ оттук нататък?

Бъдещето засега е абсолютно неясно, предвид административните трудности за реализацията на такъв проект. Компесаторното жилище не е жилищна сграда, а е съоръжение. Има неясноти в законите и актуването на такова съоръжение, така че юридическата страна на въпроса е най-трудна за решаване. Вероятно най-лесната част ще бъде самото му построяване. Как прилепите ще го припознаят впоследствие ни е абсолютно неясно.

Това е първият казус в света с подобен мащаб като брой прилепи и толкова високо видово разнообразие.

Докато се стигне до първа копка адвокатите на инвеститора трябва да убедят всички участващи в процеса страни – община Приморско, Регионална инспекция по околната среда и води Бургас и горското стопанство „Ропотамо“, в чиято територия попада самия имот, че този проект може да бъде реализиран при спазване на всички експертни предписания. В доклада по ОВОС сме описали всички стъпки и сценария за действие, при реализирането на който въздействията за дивата фауна обитаваща стария хотел ще бъдат минимални.

 

Заредете още от Траяна Цветкова
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

СЕДМИЦА НА ЛАНДШАФТНАТА АРХИТЕКТУРА
Ежегодното мероприятие ще се проведе в периода 23-27 април

“If everything exist within the landscape, then landscape architects must learn to design …