Повече от 60% от парниковите емисии по света произлизат от инфраструктурата – транспортната и енергийната система, сградите и индустрията. Същевременно с това изпитваме все по-голяма нужда от това тя да бъде разширена. Ако обаче новата инфраструктура не е нискоемисионна и съобразена с климата, няма да бъдат спазени целите на Парижкото споразумение за увеличаване на средната температура с по-малко от 2ºC до 2050 г. Тя трябва да включва възобновяема енергия, масов транспорт и енергийна ефективност.

Около 70% от устойчивата инфраструктура са необходими в развиващите се държави, където нейната реализация е най-осезаема. Най-бедните и уязвими в социално отношение общества биват повлияни най-остро от климатичните промени, защото при тях зависимостта от него е много по-висока. Тя има и директна връзка с развитието – изграждането на предприятия, произвеждащи възобновяема енергия, вместо топлоелектроцентрали, използващи твърдо гориво, би намалило въздушното замърсяване и би подобрило качеството на околната среда, оттам и общото здраве. Ако строим градовете си по-компактни, с подобрен достъп до публичен транспорт, те също биха допринесли към тези по-високи показатели.

Какви са трудностите в реализирането на устойчива инфраструктура?

Предизвикателствата са предимно финансови. Тъй като публичният сектор е с ограничени възможности, възможен вариант е финансирането й с 35-50% дял от частния сектор, където няма недостиг в световно ниво. В същото време такива инвестиции са около 1%, което е недостатъчно. Основна причина за това са високите рискове при инвестицията в инфраструктура. Такива са ограничените статистики за досегашния опит в това отношение, зависимостта от правителствена подкрепа и субсидии. Рисковете са по-големи и в развиващите се страни, където политическата обстановка и валутата са нестабилни, а възможностите за инвестиции са ограничени. Липсата на био-горива – заместители е една от причините, по които вложението във високоемисионна инфраструктура остава голямо, а негативните влияния върху околната среда вследствие не биват отчитани коректно.

Развитието на проекта също оказва влияние на рисковете при инвестициите в устойчива инфраструктура. Те са големи в началните етапи заради трудностите при проектирането на комплексни решения и изпълняването на условия за разрешителни и нарастват в процеса на строителство. Това често е резултат на икономическа несигурност, забавяния, отказ на разрешителни и внезапни промени във възможностите за финансиране. Едва след приключването на проекта, инвестициите започват да се възвръщат, а рисковете да спадат.

Комбинирането на финанси – едно възможно решение

Банките за развитие и климатичните фондове биха могли да комбинират усилия и по този начин да намалят рисковете и стойността в подобни проекти, чрез което да привлекат частни инвеститори. Тези банки имат необходимите компетенции и финансови позиции, а климатичните фондове имат възможност да предлагат по-добри оферти. Такъв вариант би допринесъл в развитието на страни със среден доход, където нуждата от устойчива инфраструктура е най-остра.

Подобряването на възможностите за инвестиции в тези страни са основен фокус за банките за развитие и фондовете. Това става чрез подсилване на институционалния капацитет на съответната държава. Така може да се постигне дългосрочен проект, обвързан с изграждането на по-малки инфраструктурни обекти. Тъй като в строителството са необходими по-големи финанси, частните инвеститори виждат такъв проект като непривлекателен. Именно в този случай комбинирането на банки и фондове може да намали рисковете за капитала от частния сектор и да стимулира зелените технологии в развиващи се страни. Ако банките използват подход, в който оценяват добре рисковете преди отдаването на заеми, то фондовете биха имали възможност да се погрижат за евентуален финансов недостиг.

За инфраструктурата и наследството в България можете да прочетете тук.

 

Източник: Бруукингс (www.brookings.edu)

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Инфраструктура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

София си иска баните обратно
Можем ли отново да използваме историческия ресурс на столицата?

На 4-ти декември Столична община и Регионален исторически музей – София организираха общес…