Днес навсякъде се говори за енергийна ефективност и устойчивост. На пръв поглед и двете понятия изглежда преследват една и съща цел – да опазват околната среда, климата и ресурсите. Масово се опитваме да ги приложим при съвременното строителство.

Смятаме, че те са комплементарни и често вървят ръка за ръка.

Реалността обаче невинаги е такава. Не всички мерки за осигуряване на добра енергийна ефективност са полезни за запазването баланса в околната среда. Екологичният баланс се базира на материалите, енергията, използвана за тяхното производство, транспорт, съхранение, емисиите, които са били резултат от тези процеси, възможностите за тяхното бъдещо рециклиране и вредите за хората и околната среда. Когато разгледаме нещата по този начин, става ясно защо осигуряването на висока енергийна ефективност всъщност може да бъде вредно за околната среда, особено, когато става въпрос за строителство. Построяването на нова къща, например изисква изразходването на енергия, която може да бъде възвърната в рамките на няколко десетилетия.

© Fotolia / schulzfoto

„Сивата енергия” и емисиите на въглероден диоксид

Домовете на бъдещето ще бъдат определяни спрямо „сивата енергия”, която притежават.

Върху нейното формиране влияят множество фактори. Най-основният е начинът на строителство. Например построяването на сграда от готови дървени панели изисква много по-малко енергия от тухлена такава. Други важни фактори са материалите – начините им на производство, от какво разстояние са извозвани и т.н. Ако дървеният материал за панелите е доставен от далечна държава, в крайна сметка „сивата енергия” може да се окаже много по-висока.

Най-големият процент „сива енергия” идва от изкопаемите горива, което се асоциира и с високите емисии на въглероден диоксид. Ако вземем за пример производството на цимент, то е причина за 5% от всички емисии. Това превръща бетона в един от най-големите врагове на климата. Интересен е обаче фактът, че бетонните керемиди имат по-добър екологичен баланс от керамичните. Всъщност, не съществува универсално понятие за устойчив и енергоефективен материал, всичко опира до индивидуалния живот на всеки от тях – от производството до момента, в който той вече не е използван.

Ново строителство или реконструкция?

Очевиден е фактът, че възобновяемите енергийни източници са по-устойчиви. Следвайки същата логика, всеки строителен материал, който може да бъде рециклиран, има по-добър екологичен баланс. Реконструкцията на съществуваща сграда работи на същия принцип. Проучвания доказват, че нова отоплителна система и изолация в стара сграда се отплащат в рамките на няколко месеца, вземем ли предвид ефекта върху околната среда. Строителството на нова изисква много повече енергия, въпреки използването на съвременни методи, които са устойчиви – в крайна сметка реконструкцията се оказва по-добрият избор.

© Pexels

Потребителският фактор

Всъщност всичко зависи от потребителите и техните очаквания и познания в тази сфера.

Построяването на нов дом, който осигурява по-добра енергийна ефективност, когато става въпрос за битовите сметки или реконструирането на стара сграда, в която сметките за ток ще бъдат по-високи, но разходът на енергия за околната среда ще бъде много по-нисък. Друг интересен факт е така нареченият „обратен ефект”.

Напоследък се наблюдава, че често хората използват много повече енергия, когато знаят, че домът им е вече подсигурен и би трябвало сметките да бъдат по-ниски. Това само доказва, че когато вземаме решения от подобно естество, трябва да се замислим дали преследваме само финансови ползи или искаме да обитаваме по-чиста околна среда, която да съхраним за бъдещите поколения.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурни разходки: Берлин
Двудневно пътешествие в съвременната европейска история

Преди да стъпя за първи път в Берлин очакванията ми за този град бяха доста противоречиви,…