Skip to main content
search

Наскоро ви запознахме със сградата на новата филхармония, както и плановете за изграждане на нов небостъргач в Хамбург. Тези проекти са част от ХафенСити – един от най-успешните примери за градска регенерация, както и най-големият проект от този вид в Европа. Мястото е наситено с паметта на миналото и има още по-пъстро настояще.

Как се е развило голямото хамбургско пристанище?

През далечната 1189 г. император Барбароса дава на Хамбург правото да бъде безмитна зона. Скоро след това първото пристанище се появява на мястото на сливането на р. Алстер с р. Елба, близо до днешния ХафенСити.

Хамбург играе важна роля в Ханзейския съюз, като през XIV в. пристанището е вече на първо място по трафик на стоки между Северно и Балтийско море. Дори в тези ранни времена градът и пристанището му са били тясно свързани. Чак през XIX в. пристанищните и жилищните зони биват физически разделени. Преди това много зони и сгради са принадлежали и на двете категории.

Увеличаването на обемите на каргото довели до построяването на първия пристанищен басейн, Сандторхафен (1863-1866), който позволявал новите параходи да влизат директно в града. През същия век се построяват и още няколко такива – Грасброокхафен, Магдебургер Хафен, Броокторхафен и Баакенхафен. За предпазване от наводнения нивото на предишните мочурища бива вдигнато с до 5 метра над речното. Днес сградите в ХафенСити се строят на плинтове с височина от 7.5 до 8 м.

Когато Хамбург става част от Германския райх през 1871 г. градският сенат и имперското правителство решават, че безмитният статут ще продължава да действа само в част от пристанището. Но за да се постигне това, портът и складовете е трябвало да бъдат централизирани. Това е довело до изграждането на най-модерния тогава складов комплекс в света – Шпайхерщат. Въпреки че около 20 000 души са живели на неговата територия, интересите на търговци и бизнесмени са били на първо място, а на изселените хора дори не са били предоставени алтернативи за настаняване.

Историческа снимка на пристанището, горе вдясно – каналите и басейните | Photo: © HHLA

Така започнал да се развива град в града, зоната е била разделена от останалата част с канал и прекосяването му е изисквало заплащане на мито. Това продължило до Първата световна война, която повлияла много негативно на икономиката, а Втората световна война променила лицето на мястото завинаги. То става място за престъпления на нацисткия режим, а след войната останките на железницата му и нейната гара са премахнати. Мястото потънало в забрава. По време на Войната то е било важен транспортен център и индустриална локация, което го е направила цел за бомбардировки – около 70% от складовете и 90% допълващи постройки са били унищожени. След 1945 г. надеждите за модернизация изчезват, тъй като мястото се оказва твърде малко за контейнерни кораби и пристанището се премества на южния бряг на р. Елба.

Следите на богатата история на мястото се открояват и до днес. Складовият комплекс Шпейхерщат заедно със сградата Чилехаус са световно културно наследство под егидата на ЮНЕСКО и действат като вход на сегашния комплекс, в който кейовите стени биват възстановявани и допринасят за неговата атрактивност.

Зараждане на идеята за ХафенСити

Скоро след падането на Желязната завеса се заражда идеята за нов квартал в центъра на Хамбург. Преди публикуването на плановете за ХафенСити на 29.02.2000 г., множество фундаментални стъпки са били изпълнени още през 90-те години на миналия век.

Ролята на града се е повишила значително в контекста на една неразделена Европа, превръщайки го от най-източния град на Западния свят, в град, намиращ в сърцето на континента. През 1991 г. кметът Хенинг Вошерьо неофициално възлага проучване на потенциала за трансформация на пристанищния комплекс. Действията на градската управа са се извършвали тайно, като тя постепенно е започнала да придобива големи части от земята, закупувайки имоти от частни бизнеси. Проучването на проф. Волквин Марг през 1996 г., отново конфиденциално, поставя основите за принципите на многофункционалността при трансформацията на мястото. Дискретността на тези действия е целяла защитаването на интересите на градската среда пред тези на частния бизнес, за да се избегне изкуствено повишаване на цените на имотите.

Мастерплана от 2000 г. | Image: © HafenCity Hamburg GmbH

На 01.05.1997 г. Вошерьо представя официално „Визия ХафенСити“ на обществото. Идеята е градът да възвърне обратно водния си фронт. Конкурс за решаването на генералния план на ХафенСити бива организиран през април 1999 г. и негов победител е Хамбургплан, холандско-немски екип. Одобрен през 2000 г., той е представен и за дискусия пред широката публика чрез серия от изложби и други събития.

Идеята за интензивно взаимодействие между стари, нови сгради и водата е заложена още с генералния план. Издигането на сградите на високи платформи за защита от наводнение, публичния характер на много от партерните нива и смесените функции спомагат за атрактивността на зоната. Планът обособява различни квартали и тяхното постепенно реализиране до края на второто десетилетие на XXI в. Той цели да направи ХафенСити активна среда за икономиката, обществото и културата.

Зоната е разделена основно на източен, централен и западен район | Image: © HafenCity Hamburg GmbH

Резултатите от мащабния проект

ХафенСити е сред най-изключителните проекти за градско развитие на воден фронт в целия свят. Чрез концепцията си, той разширява територията на град Хамбург с 40 процента и помага за развитието на съществуващия градски център, както и на целия ханзейски щат с население от 1.8 милиона души и околния метрополен регион с население от около 5 милиона. Мястото служи за пример за развитието на европейския град от XXI в. Големите градове на Стария континент често разполагат с огромни площи, които преди са служили на промишлеността или едрата търговия, но днес са пустеещи и не могат да намерят нов живот. Такива примери у нас са Захарната фабрика в София и Тютюневият град в Пловдив, както и редица други. ХафенСити продължава да се доказва като успешен проект с реализацията на множество знакови обекти като филхармонията на Елба, Международният морски музей, Вселенския форум и университета ХафенСити. Той е един от малкото примери, в които управата, макар и тайно, е защитила интересите на обществото.

ХафенСити през ноември 2016 г. Вдясно – международния морски музей | Снимка: автора

Принципите на смесените многофункционални зони в центровете на градовете се доказват като много по-успешни от модернистичните принципи за отделно зониране за жилищни, производствени, спортни и рекреационни нужди. Те създават среда, в която човекът не се превръща в товар на поредния автобус или влак, с който изпътува километри на ден, а в която той е в пряк досег с работата си, с нуждите на бита си, с културата и с туптящия живот на града.

Cover photo © Maxim Schulz

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu