Шумът е неразделна част от ежедневието ни. Проучване на университета „Шефилд Халам“ е показало, че през 2001 г. центърът на Шефилд е бил двойно по-шумен отколкото през 1991 г. Почти две десетилетия по-късно сами усещаме разликата – увеличаващият се брой на автомобилите, строителните обекти, мобилните устройства и техниката като цяло генерират все повече неприятен звук. Да чуваме ромоленето на потоци и песента на щурци в големите градове звучи утопично. Вредният шум е един от основните фактори за повишеното ниво на стрес, който от своя страна може да доведе до по-сериозни здравословни проблеми.

Как да се предпазим от шума?

Основно шумът се генерира от източници, които не зависят пряко от нас. Начините да се предпазим от тях са или „бягството“ в природата, или строителството на сгради с по-високи звукоизолационни показатели.

Нека се фокусираме върху дома като мястото, в което се усамотяваме и търсим спокойствие заедно с любимите хора. Често обаче, ставаме свидетели на силната музика, пералнята или ремонта на съседите. Нормативните уредби и принципите на доброто проектиране се стараят да ни предпазят от това.

Изпитан метод е групирането на помещенията в многофамилните жилищни сгради според тяхната функция. Добро решение е разполагането на кухните или дневните на отделни жилища една до друга по хоризонтала и вертикала, така че спалните помещения да бъдат по-уединени. Наредба №7 към ЗУТ, например, не разрешава спални помещения да се проектират до асансьорни шахти, с оглед на звукоизолацията.

Кое ни помага да постигнем добър акустичен комфорт?

Наредба № 4 за ограничаване на вредния шум нормира 40 dB като минимална стойност за звукоизолацията на преградни стени в жилищата и 53 dB за стени между отделните жилища. Но нека се замислим – нормалният човешки говор достига височина между 30-35 dB.

Това дали е достатъчно?

Често въздушният и ударният шум са с по-високи стойности от горепосочените. Нормативите изискват изграждането на стени с дебелина 25 см за разделяне на жилищата, но често се среща некоректната практика от миналото да се изграждат преградни стени с дебелина 12 см. Тогавашните плътни тухли „единички“ са могли да се справят с това предизвикателство и при тази дебелина, но те вече почти не се използват. Тези остарели разбирания се практикуват и днес, като при дебелина 12 см се изграждат стени с тухли „четворки“, обърнати на тясната им страна. Това обаче компрометира звукоизолационните качества на зида. Проблемът се крие в това, че тухлите „четворки“ не са достатъчно плътни, защото имат кухини за повишаване на топлоизолационните качества.

По-ефикасно подобряване на изолацията може да се получи чрез акустично нееднородни конструкции, разделени с междинни слоеве. Това е следствие на разпространението на звука в различните видове среда. Такива решения вече съществуват и се прилагат. При тях, в тухлите се редуват множество камери, редуващи керамика-въздух-керамика. По този начин те предлагат повишени акустични и топлоизолационни качества. Ефектът е същият като при многокамерните дограми. Във вътрешността на сградата това може да се получи с влагането на далеч по-малко строителни материали – например чрез поставянето на тънки платна от минерална вата между двата слоя по 12 см на тухлената стена или в съчетание от 8 и 12 см. Така с практически същата дебелина от 25 см се постигат нива на шумоизолация от 56-57 dB, които дори покриват изискванията за спортни зали, музикални кабинети и др. По отношение на преградните стени в самото жилище – тухлени зидове с вертикални кухини също могат да постигнат шумоизолация от 44 dB и само с 12 см дебелина, като позволяват на всеки у дома да свири, пее или играе, без да пречи на останалите. Допълнителен ефект може да се постигне и със звукоизолационни мембрани. Така се получава акустично нееднородна конструкция.

Акустични решения с тухлена зидария – поставяне на изолация между двата слоя тухли с дебелини по 8 см или 25 и 8 см. | Изображение: wienerberger.bg

Когато става въпрос за шумоизолация, проектантите и изпълнителите често биват спирани от съображенията за спестяване на материал и използваема жилищна площ, но тяхна задача е осигуряването на качествена среда за обитателите. Стремежът им не трябва да бъде към граничното спазване на нормативните изисквания, а към тяхното надграждане, защото те се оказват недостатъчни. Отне ни доста време да осъзнаем това за енергийната ефективност. Трябва ли отново да извървим този дълъг път, за да подобрим и акустичния комфорт?

Източници:

  • Наредба № 4 от 27 декември 2006 г. За ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството
  • Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. За правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
  • Could you stay silent for eight days? – com
  • Wienerberger.bg

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Образование, материална база и архитектура
Какво е общото между трите и влияят ли си взаимно?

На снимката: проект „Демократос“ (арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов) | Б…