Skip to main content
search

Днешният свят става свидетел на все по-големи и по-големи мегаполиси. Пример за това са азиатските големи градове, например Токио, Сеул, Шанхай, Сингапур. Моделът на модернистичната архитектура и градоустройство (например планът на Льо Корбюзие за Париж) вече не може да бъде приложен в тях, той се превръща в матрица, която се мултиплицира в рамките на един и същ град и става неефективен.

В съвременното общество все повече се забелязва тенденцията, в която хората се завръщат към мащаба на града-градина (идея, далa началото си още през 1898 г. от сър Ебинзър Хауърд), търсят къщата с двор, малкото населено място, директната продукция на храна за задоволяване на собствените си нужди. Това, обаче, не може да бъде приложено навсякъде, защото този начин на живот е възможен само за малки населени места.

Възможно ли е да предоставим качеството на живот на града-градина на мегаполисите в XXI-ви век?

Алтернативата на градинския град в съвременния свят ни представя активно работещото в Сингапур архитектурно студио WOHA, с архитекти Уонг Мум Сум и Ричард Хасел (Wong Mun Summ, Richard Hassell). Един от основните инструменти в работата на студиото е книгата, която те са публикували с помощта на фотографа Патрик Бингам-Хол – „Градински град, мега град: Преосмисляне на градовете за ерата на глобалното затопляне 2016” („Garden City Mega City: Rethinking Cities for the Age of Global Warming 2016 “). В книгата са представени няколко стратегии. Разделят се на: наслояване на градове – няколко надземни инфраструктурни нива; „дишащи“ градове – пропускане на въздуха в сградите по хоризонтала и вертикала, гъсто озеленени обществени пространства. Съществуват и стратегии за растителни градове – със стени от зеленина, небесни градини и паркове. Категорията рейтингови градове работи чрез отношения спрямо озеленени пространства и публични паркове, индекс за обществена щедрост, т.е. доколко сградите се „отплащат“ на средата си, индекс за ефективност на сградата.

Newtown suites | Image © WOHA Architects

Приоритетна цел на студиото е да осигурява качество на ползвателите и да опазва околната среда. След реализацията на един от проектите им –  Newtown suites, се доказва, че той има 150% площ озеленяване спрямо площта на имота. След този прецедент сингапурските власти са определили чрез закон, че минималното озеленяване на един нов обект трябва да бъде 100 %. Чрез единичен случай работата на архитектите е оказала влияние върху всички бъдещи сгради в града-държава.

Skyville @ Dawson | Image © WOHA Architects

Проектите имат тенденцията към зелени пространства и създават домове, чиито обитатели могат да се насладят на природата дори и отвисоко. Формите на сградите са дефинирани от начина, по който въздухът ги обтича и от слънчевата светлина. Мегаструктурите оформят малки градчета сами по себе си –  например Skyville @ Dawson, където всеки 80 от общо 960 апартамента принадлежат на клъстер, или еквивалента жилища на едно село. Идеята на клъстърите е да създават възможни сценарии, в които обитателите да се срещат случайно и да контактуват един с друг в ежедневието си. Сградата също така осигурява свободен достъп на всички случайни посетители – общите части се превръщат в публични такива. Проектът PARKROYAL on Pickering мултиплицира парка от отсрещната страна на улицата на няколко нива.

Интригуващ пример е хотелът Oasia Hotel Downtown, където озеленяването се равнява на 1110%, тоест озеленяването на сградата надхвърля площта на имота над единадесет пъти. При построяването фасадата на хотела е покрита с метална „завеса“, оцветена в различни нюанси на червеното и с развитието на растителността по нея зданието постепенно добива плътна, зелена фасада.

Oasia Hotel Downtown | Image © WOHA Architects

Стилът на WOHA определено се различава от този, с който ние в Европа сме свикнали.

Архитектите трябва да се борят с проблемите на мегаструктурите – комплексни конструктивни елементи, множество технически инфраструктури и комуникации, визуално повтарящи се до безкрай еднакви етажи, постоянно смаляване на човешкия мащаб. В резултат на това архитектурата добива извънземен характер, с градини стоящи долепени директно до окачени стъклени фасади. Те също така изграждат и един интригуващ градски пейзаж, много по-различен от „бетонния“.

Докато у нас се сблъскваме с проблемите на намаляващо и застаряващо население и в замяна разполагаме с по-големи обитаеми площи, то в други страни, като Сингапур, в наличие е крайно противоположният проблем. Именно затова трябва да умеем да разширяваме светогледа си и да не се опитваме да прилагаме едно и също решение навсякъде, защото то не може да бъде ефективно навсякъде и зависи от контекста на средата. WOHA ни представя един потенциален и устойчив модел за развитието на мегаполисите на бъдещето.

Oasia Hotel Downtown – басейн | Image © WOHA Architects

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu