Дървените тухли

Тухлата е един от най-традиционните материали, които познаваме. Най-старите запазени примери датират от осмото хилядолетие пр. Хр. Откриваме я навсякъде около себе си – измазана или не, понякога използвана като фасадна облицовка, друг път – като настилка. Хората я използват в ежедневието си за всевъзможни решения в бита. Тя ни служи и като мерна единица – тухлата „четворка“ е познат модул, който асоциираме с определен размер и тегло.

Прочетете повече за „пелерината“ от тухли в Техеран.

В представата ни обикновено е запечатана керамичната тухла. Това не е изненада, защото това е материалът, от който тухлата се е произвеждала през по-голямата част от историята си. Нейните качества като строителен материал определено имат много предимства – тя е малък модулен елемент, сам по себе си изпълнен точно и позволяващ голяма гъвкавост в проектирането и строителството.

В ерата на устойчивите материали е съвсем логично да бъде преосмислен градивният материал на тухлата – в случая с дърво.

Такава система вече е разработена в Швейцария. Състои се от определен брой елементи, като тухлите се сглобяват от няколко плоскости, оформяйки стена с дебелина 160 мм, която има кухина за различни видове топлоизолации. Тази система може да се комбинира с конструктивни елементи, например дървени колони и покривни ферми.

Пример от добрата практика ни представя словашкото студио Jaro Krobot с проект за жилищна сграда в Лучатин, Словакия. Идеята на къщата има основи в местните традиции за планова структура, но това не е попречило на автора да използва нов материал за реализацията. В сградата също така са преизползвани и строителни материали от по-стар градеж на това място. Фасадата има допълнителни слоеве върху дървената стена и отвън е измазана и боядисана в бяло. Тухлата, обаче, е видима в интериора и показва много добри качества като финишен материал.

Жилищна сграда, Лучатин | Image © Martin Karšňák

В друго решение – дом за две семейства бежанци в Бахвийзен, Швейцария, интерпретацията на тухлата е достигнала по-голям размах, като в проекта е използвана система от плоскостни дървени елементи. В интериора те са оставени видими, а в екстериора – боядисани в различни цветове.

Работата с такъв материал не би трябвало да се ограничава само до такива примери. Възможно е да се разработят най-различни системи от дървени градежни елементи, или по-просто казано – тухли, които да служат за разнообразни решения. Една такава система би била идеално решение за градска мебел или за настилка. При интериорни решения, вместо изграждане на сложни и многопластови стени може да се използва дървена тухла, която да даде резултат в обединена структура и функция.

Жилище в Бахвийзен | Images courtesy of STEKO

Все по-често проектантската практика включва и работата с архитектурно наследство. При адаптацията на културни ценности от античното (римско) наследство се наслагват множество фактори, които изискват деликатни и осмислени решения. Нашето общество е чувствително към това как и в какво количество се изпълняват консервационните надзиждания (случая с археологията на Сердика пред софийското Ларго). Решение с надзид от дървени тухли, които интерпретират римските, би дало директно информация на наблюдателя, че става въпрос за нов материал, който идейно стъпва на стария.

Дървената тухла няма да измести традиционната керамична тухла, но ще даде алтернатива и повече възможности за проектантските решения.

В днешния свят, в който разнообразието и идентичността са високо ценени, за нас е важно да разполагаме с алтернативни решения, които да прилагаме в архитектурата и строителството. Материалите са само средствата, с които проектантите изявяват идеите си, а идеите са това, което тласка творческата мисъл напред.