Skip to main content
search

На днешния ден отбелязваме 140 години от създаването на Българската армия. По този повод решихме да Ви разкажем за част от следите, които военното дело е оставило в българската архитектура. След Освобождението военните клубове стават едни от първите сгради в много наши градове. Те спомагат за развитието на културата и впечатляват с архитектурни качества. В наши дни част от тях са загубили първоначалната си функция, но винаги ще останат едни от най-значимите сгради, които красят градовете ни.

Военният клуб в София около 1930 г. Снимка: www.stara-sofia.com

Нуждата от военните клубове се заражда още със сформирането на Българската армия. Тяхната тогавашна функция е била в служба на Офицерските събрания. Те, от своя страна, са заимствани от руснаците по време на двугодишното управление на окупационния корпус. Целта им е била да осмислят свободното време на офицерите и да решават техните социални и културни потребности.

Концертна зала на военния клуб в София. Снимка: www.jetcat.bg

В ранните години след Освобождението клубовете функционират в наети помещения, които по-късно не успяват напълно да удовлетворят техните нужди. През 1889 г. е публикуван първият нормативно-правен документ на военните събрания, с който те стават официални сдружения. В него се регламентират целите, вида, състава, управлението и правата и задълженията на членовете. Вследствие на това в по-големите гарнизони се предприемат действия за придобиване или построяване на собствени сгради.

Военният клуб в Русе. Снимка: www.opoznai.bg

Първи в това начинание стават русенските офицери. През същата година те внасят искане в градския съвет за предоставяне на терен за строеж на клуб. На 24 юни 1890 г. княз Фердинанд I полага основния камък на сградата.

Първият български военен клуб отваря врати на 19 ноември 1894 г. в Русе.

През годините в него се организират вечеринки, беседи и балове, които обогатяват културния живот на местното население. Днес клубът успешно продължава да изпълнява своята културна и социална функция, като работи активно с военно-патриотичните съюзи.

Централен военен клуб днес. Снимка: www.wikipedia.com

През 1895 г. се предприема и строежът на Централния военен клуб в София. Сградата е проектирана от чешкия архитект Антонин Колар в неоренесансов стил, но бива завършена от именития български архитект Никола Лазаров през 1907 г. Клубът е смятан за културна икона на столицата. В него са се провеждали много значими събития като концерти, изложби и театрални постановки. В ателиетата са му творили Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора, а на сцената са му излизали имена като Кръстьо Сарафов, Николай Гяуров, Борис Христов и много други значими личности за българската култура.

Военният клуб в Шумен днес. Снимка: www.militaryclubs.bg

Никола Лазаров проектира сградите на още два военни клуба – в градовете Шумен и Пловдив. Клубът в Шумен е построен през 1903 г. и става ембематична сграда за града със своята впечатляваща архитектура. Тя още пази автентичния си вид и функцията си на културно средище.

Клубът в Пловдив има различна съдба. След построяването си през 1908 г. сградата е един от най-значимите архитектурни шедьоври на града, но още през 1927 г. претърпява тежък пожар, в който е унищожена концертната зала. През следващата година преживява и тежко земетресение. Тогава се разрушава голяма част от сградата, която се възстановява по нов проект. В наши дни често се повдига въпросът клубът да бъде изцяло възвърнат в оригиналния си вид.

Военният клуб в Пловдив. Картичка, показваща сградата отпреди 1927 г. Снимка: www.wikipedia.com

Военноморският клуб във Варна също става символична сграда за морската столица. Сградата бива завършена през 1899 г. и е проектирана от арх. Тодор Бояджиев. Тя бързо заема своето незаменимо място в живота на града. Баловете в клуба стават традиция за варненския елит. Клубът се превръща в културно-просветно средище не само за офицерите, но и за цялото обществото. През 2016 г. се извършват реставрационни работи и днес можем да видим сградата в пълния ѝ блясък.

Военноморският клуб във Варна след реставрацията. Снимка: www.baumit.bg

В почти всички български градове можем да се натъкнем на забележителни сгради на военни клубове. Невъзможно е да успеем да споменем всички и да им отдадем нужното внимание. Важно е да знаем обаче, че тези сгради са изиграли огромна роля, както в българското военно дело, така и във формирането и развитието на националната ни култура.

Честит Ден на храбростта и Българската армия!

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu