Skip to main content
search

Скоро ви разказахме интересния случай за построяването на музей около музея в Германия. А сега ще ви разкажем за друг интигуващ случай от световната архитектурна история, при който музеят е построен около експоната като защитна черупка.

„Ара Пачис” или по-известен като „Олтарът на Мира” е ценен артефакт от богатата история на Римската империя. В момента той е изложен в „Музеят на Ара Пачис” в Рим и е напълно достъпен за обществото и туристите. Тази впечатляваща 2030-годишна склуптура позволява на своите посетители да бъдат част от нея – те могат да влязат в олтара, да поседнат, да се облегнат на каменните му стени, да се слеят с атмосферата и да почувстват хилядолетната енергия, която се е внедрила в структурата му.

Олтарът преди и сега. Възстановка и съвременна снимка. Снимки: www.italianways.com

Историята на артефакта е доста интересна. Самото му построяване е вид политическа пропаганда и почти 2000 години след това той отново е използван за същите цели – да внуши нечии политически разбирания и идеали. Днес около начина на съхранение на олтара и архитектурата на новия музей има много противоречиви мнения и крайни изказвания за бъдещето му.

„Олтарът на мира” е построен през 13 г.пр.н.е в чест на завръщането на Октавиан Август от Испания и Галия.

Функцията му е била ритуална, но едновременно с това отразява вижданията на императора за гражданската религията и символизира неговия политически режим. Освещаването на олтара през 9 г.пр.н.е. ознаменува началото на епохата на „Римския мир” (Pax Romana). „Ара Пачис“ е бил построен в тогавашните северни покрайнини на Рим в „Марсовото поле”. След падането на Римската империя той е напълно залят от р.Тибър и остава под пластове тиня в продължение на няколко века.

Интериор на олтара. Представяне на детайлите по фасадата. Снимки: www.ilturista.info

През 16в. се откриват първите части от „Ара Пачис”,  които биват изложени като ценни експонати в различни именити музеи из Европа. През 19в. са открити още останки в района и до 1903г. се разкриват почти всички части от олтара.

През 1937г. кабинетът на Бенито Мусолини решава, че той трябва да бъде сглобен за 2000-годишнина от рождението на Октавиан Август.

Той е сглобен и разположен на сегашното му място през следващата година. Малко след това около него се изгражда първият музей като част от идеята на Мусолини да създаде парк, който да възхвалява фашистка Италия и амбициите му за Нова велика римска империя. Още тогава проектът събужда много противоречия, защото в негово име се разрушават много сгради в района. Старата сграда е заместена от сегашния музей през 2006г. Тя бива разрушена заради сериозни проблеми в конструкцията и дизайн, който не успява да се впише в историческия център на „Вечния град”.

Старият музей. Снимка: www.brewminate.com

Проектът, който впоследствие привлича още по-голямо неодобрение от италианската общественост, се възлага на световноизвестният архитект Ричърд Майър. Една от основните причините е, че това е първата и единствена структура, построена в историческия център на Рим от годините на фашизма досега.

Новият музей е открит на 21 април 2006г. – годишнина от създаването на „Римската империя”.

Сградата е проектирана в модернистичен стил – типичен за Ричърд Майър. Белият цвят е негова запазена марка, но в проекта той вгражда и травертина – емблематичният римски камък. Пропорциите на сградата са съобразени с мащаба на древните структури от околността.

Музеят с входната лоджия. Снимка: www.richardmeier.com

Подходът към музея се извършва от повдигната лоджия – там е поместен и елегантен фонтан, който въздейства успокояващо и охлаждащо на посетителите. Сградата е осветена от окачена фасада широка 42м и висока 12м, която позволява преминаването на светлината в главната зала. В нея се помещават и няколко допълнителни зали – зала за временни изложби, интерактивен музей, зали за излагане на артефакти, дигитална библиотека, външна тераса с кафене, която предлага гледка към р.Тибър и „Мавзолея на Август”.

Окачената фасада на главната зала. Снимка: www.richardmeier.com

Елементът, който събужда най-много неодобрение, е травертинова стена, която разделя входната лоджия и р.Тибър. Тя ограничава входното пространство от гледката към реката. Архитектът твърди, че това решение е предприето за ограничаване на шума към главния булевард по поречието. След преговори той е готов стената да бъде съборена и да бъде проектиран чисто нов подход към реката, до което така и не се достига. Бившият кмет на Рим – Джани Елемано, дори твърди, че цялата сграда трябва да бъде съборена, защото смята, че тя е построенa без никакво внимание и отношение към богатата римска история, а олицетворява единствено егото на проектанта си.

Главната зала. Снимка: www.richardmeier.com

Днес музеят продължава да съществува така, както е построен през 2006г., и е един от най-посещаваните обекти в италианската столица. Независимо от негативните мнения, които събира, в момента „Олтарът на мира” се намира в една от най-подходящите среди за него – перфектен микроклимат и прекрасна естествена светлина. Те са комбинирани с обширно пространство, което позволява на посетителите пълноценно да се насладят на хилядолетния шедьовър на римския художествен и архитектурен гений.

 

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu