Древните римски пътища

Римска улица в Помпей ©️ Wikipedia.org

Римската империя е била най-силното държавно образувание в западния свят.

Тя се е разпростирала на 6,5 милиона км² . Времето, през което е съществувала, не е било пречка за развитието й. Доказателство за това са пътищата, проправени с огромни усилия, части от тях съществуващи и до днес. Те са варирали от тесни пътеки до павирани пътища. Използвани са каменни легла от натрошен чакъл като основен пласт, за да може пътя да остава сух от водата, като преминава в страни и между чакъла. Стандартната широчина на главните пътища е била около 4,2м., което е било достатъчно, за да се разминат два фургона. Пътищата били завършвани с чакълеста повърхност,често смесвана с вар. За по-престижни участъци, например в периферието на градчета, са полагали облицовани каменни блокове от вулканичен туф, обли камъни, павета от базалт, варовик. Твърди се, че римляните са наследили изкуството да строят пътища от етруските. Също така те разширявали знанията си като предавали знанията през поколенията и взаимствали идеи от други култури.

Метод на полагане

Щом се разбере дали пътя е в права посока, след продължителни измервания се е определяло какви инженерни методи са били нужни за поставянето на пътя. Посоката на пътя се е разчиствала като са били изсушавали мочуриша, изсичани са гори, отклонявани

©️ intercomunalelucania.it

са потоци, рушени са скални масиви, строени са мостове над реки, проправяни са тунели през планини и др. Веднъж щом всичко това е било направено, най-напред е издълбаван изкоп и за основа е полаган груб чакъл, строшени тухли, глинени материали и дори дървени купчини при наличие на блатни площи. Следващия пласт е бил от по-фин чакъл, а върху него са били полагани каменни блокове или плочи с бордюрни камъни от двете страни. Често по планинските пътища е имало хребети, които са били в полза на хората и животните, осигурявайки им повече сцепление и също са се образували коловози в скалите, за да води колесните превозни средства. Тези пътища са имали надлъжен наклон, за да отвежда водата встрани. Също много от тях са имали и дренажни канали. Били са прокарвани пътеки от трамбован чакъл за пешеходците от двете страни на пътя с ширина, варираща между 1 и 3м. За да отделят пътеките от пътя, между тях са слагали вертикални плочки. Римляните са се специализирали в правенето на ‚‚живи‘‘ пътища, поради местата за почивка, които са проектирали и изграждали за пътниците.

Мостове, виадукти и тунели

Трайни символи от въображението на Римските инженери са многото извити мостове и виадукти, още стоящи покрай останките от империята. Ранни мостове като Ponte di Mele, близо до италианския град Velletri със своя единичен свод и скромен промеждутък от 3,6м., до 700м. дългия и 10 сводов виадукт над река Carapelle, са структури, помогнали на инженерите да постигнат една от многото си цели. Римляните са строили устойчиво. Пример са колоните, стоящи в реки, които често били зидани с по-устойчива аркообразна форма и масивни, трайни блокове от камък. Горните части са били изграждани от каменни блокове, укрепени с железни скоби. Използван е по-евтин бетон и тухли и е укрепвано с плоска дървена надстройка.

Тунелите са били друга важна и предпочитана характеристика на пътната мрежа пред дългите обиколки. Най-важните включвали три тунела, построени през 1в. пр.Хр.: Cumea, дълъг 1км., Cripta Neapolitano, дълъг 705м. и Grotta di Seiano дълъг 780м.

Credits