Skip to main content
search

Срещаме се с Мартин Вандов и Теодор Узунов в студио „Прожектиране“. Теодор и Росина Шатърова живо обсъждат работата по документи, свързани с домакинството на международната среща на националните координатори (INCM) на Европейската архитектурна студентска асамблея (ЕАСА). Те тримата, заедно с Васил Вандов и Константин Евтимов формират тесния кръг на екипа на ЕАСА, който най-активно работи по предстоящата среща през 2018 г. Росина ме оставя в компанията на Мартин и Теодор – националните координатори за България.

Коя беше първата ви допирна точка с ЕАСА?

Мартин: Първата ми допирна точка беше през зимата на 2014 г. тук, в студио „Прожектиране“. Росина, която тогава ни преподаваше „Основи на архитектурното проектиране“, започна да ни говори по-подробно за нещо като лятно училище, което се случва всяка година в Европа и събира много хора отвсякъде. Тогава то беше нещо много неясно, но си спомням как тя с пламък в очите ни обясняваше какви неща се случват там – обменът, информацията, преживяванията… И така замечтах за момент дали и аз не мога да съм част от това нещо. След което имах късмета през лятото да отида на първата си ЕАСА във Велико Търново, която беше и първата ЕАСА в България.

Теодор: Аз мога да продължа историята след Велико Търново, понеже не участвах в там. Малко по-късно, след като приключи Асамблеята в Търново, Мартин се беше върнал и аз разпалено разпитах за Асамблеята и какво се е случило там. Помня, че му зададох един въпрос: „И, ще отидеш ли пак на ЕАСА?“, а той ми каза: „Без съмнение“. В този момент,  ми стана ясно, че това наистина е имало значение и може да има и значение за мен. Реших, че догодина ще кандидатствам за ЕАСА. Малко по-късно той стана национален координатор, което също беше показателно за това как му е повлияла Асамблеята.

Мартин и Теодор | Снимка: Гергана Георгиева

Какво е за вас най-ценното в Асамблеята?

Мартин: Най-ценното е, че Асамблеята предоставя поле за комуникация между всички тези хора, които са като нас, и в същото време не са като нас, защото всички те живеят на толкова различни места. Интересното, което ни обединява, е едно изследователско любопитство, влечение към експериментирането. Впоследствие, като отидеш на първа, втора, трета ЕАСА, си даваш сметка, че има някаква допълнителна стойност, която се усеща, когато вече си част от нея. Има и други подобни формати на летни училища, работилници, само че ЕАСА е особена с това, че има послание  и мисия, които са различни всяка година. Тя е като мост и медиатор между образованието и професионалния живот, защото се ползваш от цялата свобода, която образованието ти позволява, цялото въображение, което можеш да използваш. В същото време имаш реални задачи, но нямаш всички тези ограничения, които имаш в професионалния живот. Всъщност си между двете и използваш плюсовете и преимуществата на това „плаващо“ състояние.

Теодор: За мен е ценно именно това движение между ядрото, което е университетът по архитектура, от който всички тези хора идват, и Асамблеята като някаква периферия на образованието. Важно е да се подчертае, че ЕАСА не е алтернатива на образованието, на ядрото, а по-скоро има за цел да го обогатява с тази експериментална част, която системата просто не може да си позволи, за нея просто няма достатъчно време. Разширяването на хоризонта на студентите им дава възможност да експериментират най-вече със себе си. За мен най-ценното на ЕАСА, освен всичко, което Мартин изброи, е че ЕАСА е много чиста, тя е стигнала до нивото, в което човекът като човек има значение.

ЕАСА е много първична и те учи на универсални закони, които нямаме време да научим, защото в живота ни все някой ни е предпазвал.

Всъщност, на Асамблеята всичко зависи от нас и от нашите отношения. Там виждаш хора, които не се скриват от истинската си същност, а напротив – излизат срещу „природата“, която е установена от XXI век, от цялото това напрежение, което има около нас. Там хората разчитат на споделяне, на емоция, на истинска любов. Те с удоволствие споделят опита си и надграждат тази приемственост.

Мартин: Всичко е споделено, всичко се дискутира и всички проблеми имат цел да бъдат разнищени и решени чрез това споделяне. Без значение къде се случва ЕАСА, винаги се събират едни 500-600 души, които живеят като единен организъм и намират начин да се справят със ситуацията и да извличат най-ценното от нея.

Теодор: Консенсусът е философия на ЕАСА  – националните координатори  взимат решенията не чрез гласуване, а чрез консенсус. Ако в една зала има 150 човека, трябва всеки един от тях да е повярвал наравно с останалите в идеята. Консенсусът показва доверието…  Понякога дискусиите на ЕАСА стигат 50-80 часа, 3-4 дни, в които се дискутира една тема, само и само за да се стигне до колективно решение.

Хижа Боерица през есента | Снимка: Теодор Узунов

Какво планирате за INCM 2018?

Мартин: INCM 2018 е един мащабен проект, който комбинира няколко направления. Започна като отговор на разни наши вътрешни разсъждения върху това какво е ЕАСА, какво е била преди и какво може да бъде сега. В един момент от размисъл за това какво ще се случва с ЕАСА, започнахме да се обръщаме и към самите нас и да се питаме по какъв начин тя ни е повлияла, появи се желанието да споделим всички тези мисли и опит, които сме придобили. Изразът на тази амбиция беше да вземем нещата в свои ръце и да сглобим нещо, което да предоставим на другите хора на местно и европейско ниво. Тогава ни стана ясно, че най-логичният начин е да се хванем и да организираме INCM. Впоследствие много неща се навързаха, пъзелът се оказа по-голям, отколкото очаквахме в началото. Намесиха се освен образователният елемент, който винаги е бил част от ЕАСА, и някои местни каузи в нашата среда, свързани със София, нашия град, но и с природата, в частност Витоша. Множество наши желания намериха израз в общ проект, който ги обединява и се опитва да намери отговори на всички тях. Най-важното е, че няма да ги запазим между нас самите, а ще опитаме във всяко едно от тези направления да включим хора, които биха имали имат какво да кажат и дадат, за да може да се получи един колективен продукт. На концептуално ниво бих казал, че Проектът е едно кълбо от много идеи, които ще имат материален, физически израз в отделни моменти на годината.

Теодор: Фундаментално за ЕАСА и за INCM е, че се организират от студенти за студенти и нашата идея от самото начало е събитието да се организира от студенти, с помощта и експертизата на хора, които са ни помагали през годините – наши преподаватели, други професионалисти, с които сме се запознавали по пътя на образованието. Но основният фокус ще бъде как голяма група от студенти от всички университети, свързвани с архитектура – НБУ, УАСГ, ВСУ, ЛТУ и други, между които се стремим да изградим връзки, да бъдат част от програмата и да работят в нея. Съвсем скоро ще последват множество срещи, на които активните ще изберат сами как да се включат в проекта. Ще имат свобода за взимаме на решения, ще прекараме през процеса същите принципи, които ЕАСА има – взимане на консенсусни решения, дискутиране, и най-вече силната мотивация и желание да комуникираме един с друг. Това е и голямата „хапка“ за нас – да успеем да разкажем за ЕАСА по-добре, по-подробно. По този начин ние също я разбираме по-добре, а INCM е експериментът, в който ние не експериментираме със структурата, а основно с хората. INCM на Витоша ще бъде експериментално поле за хората и тяхното възприятие за природа и това как живеем заедно един с друг. И всички тези връзки, които са ни предоставени и ние просто трябва да открием – те са около нас…

Можем да разкажем още малко какво ще сесъдържа в тази година. Структурирали сме четири основни направления. които не са едно над друго, а по една хоризонтала, работеща през цялата година. Първото е връзката с университета и образованието, която целим да остане и след събитията – да се изградят устойчиви връзки между университетите и комуникацията между студентите. Второто направление е по-локалната кауза – изследването на планината Витоша – нашето влияние върху нея, възможностите за комуникация на града, изследване на съществуващото положение и обективния потенциал на планината. Там се появява и инициативата по възстановяване на хижа Боерица, бъдещ дом на събитието. Самият INCM, който е друго направление, ще бъде тестовата част, в която проучваме как 150 студенти по архитектура от цяла Европа се превръщат в експериментална група, чрез която доказваме дали теорията за обективния потенциал на планината, работи на всякакви нива. През цялата година INCM ще споделя информацията, която ще генерира различни изложби, активности и работилници. Четвъртото направление е основна част от нашето предложение, с което успяхме да заинтригуваме останалите национални координатори на ЕАСА, беше списанието, което ще започнем да издаваме през 2018 г. То има за цел да обединява студентите по архитектура от цяла Европа и да се превърне в платформата им за споделяне на мисли, проекти, разсъждения, възможности за работа, за това как образованието по архитектура съществува в тяхната държава и техния университет.

Мартин: Това ще е платформа за общуване и обмяна на опит, мисли, между не само това, което си представяме на местно ниво, но и изобщо в рамките на Европа. Истината е, че списания съществуват, може би в някои държави доста активно, но нямаме нещо, което да обединява университетите от цяла Европа. Нашата идея е тази кипяща група от хора, в разгара на своето образование да споделя всякакви теми, които я вълнуват и по този начин да си помага.

Защо беше важно за вас България да бъде домакин на срещата?

Теодор: През нашето образование като студенти по архитектура сме получавали многократно съвети, помощ от преподаватели, от архитекти, от родителите, от приятелите си. В един момент в нас се натрупа освен силната емоционалност и огромно количество благодарност и желание да започнем да даваме. Трябва да сме в непрекъснато взаимодействие и да си помагаме – това е важно както за мен, така и за колектива. Целта е да покажем на хората, че е възможно да вярваш в мечтите си, да не го правиш сам, а да се уповаваш на хората, които са ти помагали и да споделяш.

Мартин: Искаме да покажем, че при желание и достатъчна мотивация, всички тези приказки, че в България всичко става трудно или няма как да стане изобщо, трябва да останат в миналото. Всичко е в нашите ръце.

Теодор: Другото, което в един момент осъзнахме и започна да се движи паралелно, е природата и осмислянето на това богатство. Искаме да помогнем на хората да осъзнаят колко важна е тя. Трябва да я уважаваме и разбираме, защото природата е в непрекъсната връзка с нас, зависими сме от нея и не бива да я забравяме.

Хижа Боерица | Снимка: Константин Евтимов

Как протече подготовката за кандидатурата?

Мартин: Процесът отне година и половина от самото му начало. Идеята се зароди през 2016 г., в края на лятото, след ЕАСА в Нида, Литва.

Теодор: Тогава започна една много активна комуникация между Мартин и мен,  в която непрекъснато споделяхме мисли, без да сме ги структурирали с идеята, че ще направим нещо свързано с ЕАСА. Тогава събитието, на което ние можехме да кандидатстваме, беше в Мадрид. За 40 дни сглобихме предложение, базирано на натрупани от ЕАСА емоции и свръх ентусиазъм.

Мартин: Да, беше нещо много спонтанно, което решихме, че трябва да не отлагаме. Истината е, че тогава може би някои практически детайли в нашата кандидатура са липсвали, не са били достатъчни за повечето от хората, от които изборът зависеше. Тогава финландците имаха изключително силно предложение . След като се върнахме, още след прибирането ни беше ясно, че ще повторим кандидатурата си и през тази година няма да седим със скръстени ръце, а ще действаме.

Теодор: Това ни превърна в първия колектив в историята на ЕАСА, запазил целостта си, запазил идеята и енергията си, за да кандидатства втори път.

Мартин: Тази една година се оказа за нас изключително полезна, за да подредим мислите си, да набележим кои са нещата, на които държим, които бихме искали да развием като идеи, като аспекти на целия тези проект. Множество активни хора ни подкрепиха в това начинание и видяха много голям смисъл. Всичко това доведе до последните няколко месеца, в които целенасочено сглобявахме нашето предложение с много голяма конкретика, свързана с планиране, графици, спонсорства, писма за подкрепа.

Теодор: Трябва да споменем и всички тези хора, които участваха в процеса, като много голяма част от тях не са били на самата Асамблея.  Най-голямото премеждие, което имахме, беше да убеждаваме хората в идеята на ЕАСА, дори и без да сме реално на ЕАСА.

Мартин: Следователно, ние пресъздадохме едно ЕАСА общество на местно ниво, което в последните няколко месеца беше изключително активно. Винаги сме имали около нас 30-40 души, които  са готови във всеки един момент да се включат с каквото и да било и живо се интересуват от това какви са следващите стъпки. Едно от най-големите пера на нашата подготовка беше свързано с много физически труд. Голяма част от лятото  прекарахме на Витоша, за да работим върху хижа Боерица, да изследваме в какво състояние е тя, да я анализираме. Тези хора неотлъчно бяха до нас, за да можем да стигнем до ситуацията в която вече отлично познаваме постройката и мястото. Днес сме наясно със следващите стъпки по възстановяване на хижата и по този начин обезпечаване на локацията на INCM 2018.

От ляво надясно – Васил, Росина, Теодор и Мартин по време на INCM 2016 в Мадрид

Какво послание бихте отправили към тези, които все още не са били част от магията на ЕАСА?

Теодор: ЕАСА промени моя живот и е фундаменталната единица, която помогна да осъзная връзката между архитектурното образование и архитектурата –  двете не бива да се смесват, те не са едно и също нещо.

Много отговори могат да се намерят на ЕАСА – тя може да промени живота, образованието ти, отношенията ти в семейството, намираш и нови приятели.

Всеки може да се включи в активностите тази година и да стане част от мрежата, да поеме своята отговорност в нея. А отговорността винаги носи и някакво количество удовлетворение.

Мартин: Едно от най-любопитните измерения на ЕАСА е, че тя е едно своеобразно бягство от реалността. За няколко седмици ти заживяваш съвсем различен живот, живот, в който експериментирането, споделянето и правенето на всички тези неща, които наистина зависят само и единствено от теб, ти дават страхотно удовлетворение. Знаеш, че имаш свободата да ги направиш и те да придобият смисъл.

Това се превръща в едно изключително многолико и многопластово преживяване, което тотално те обсебва.

Започваш да усещаш, че има смисъл от всичко, с което се занимаваш. Това е нещо много лично ,човек наистина трябва да отиде, да го изживее.

Теодор: Отворете себе си и направете тази крачка! Тя е пред вас и е абсолютно свободно за всеки един да дойде и да участва в преживяването. Just do it.

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu