Skip to main content
search

Днес, на 7-ми януари, църквата „Свети Стефан“ в Истанбул отново отвори врати. През тази година тя отбелязва 120-годишнина от създаването си. На официалното откриване присъстваха Бойко Борисов и турският президент Реджеп Ердоган, цялата българска общност в Истанбул, както и стотици гости.

В далечната 1898 г. Желязната църква е била тържественото осветена от Екзарх Йосиф. Историята й започва по-рано – нейн предшественик е Дървената църква, която е съществувала на същото място от 1849 г.

Теренът е бил нестабилен, което е наложило по-различен подход при изграждането. „За заздравяването на строителната площадка, която била стар насип, били доставени 300 пилота от ливански кедър, дълги по 20 метра и с диаметър 60 см. На 12 юни 1891 г. бил забит първият пилот. Отначало ги набивали ръчно, като 10-15 души работници за около една седмица набивали по един пилот.“ (Източник: www.dveri.bg )

Снимка: © http://news.bg

По преценка на архитекта само основите били направени от гранит, а останалата конструкция трябвало да бъде сглобяема. Чугунените елементи, използвани при градежа, са дело на виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Скелетът на църквата е от стомана, а страните – от ковано желязо. При евентуално поддаване на основите, тя можела да бъде демонтирана и преместена на друго място.

Трикорабната базилика е конструирана от железни елементи с общо тегло 500 т.

Технологията на градеж е близка до тази, приложена при издигането на Айфеловата кула. (За сравнение – Желязната църква е открита през 1898 г., а Айфеловата кула – през 1889 г. ) Използвани са четири милиона болтове, гайки и нитове. От дърво е само част от конструкцията в основата и иконостасът.

Снимка: © Getty Images

Образът на храма е интересна смесица от необарок, неоготика и византийски стил.

В интериорното пространство се наблюдава ар нуво влияние – първата проява на стила в Истанбул. Иконостасът и камбаните са дело на руски майстори.

След шестгодишен ремонт цялостната реставрация и укрепване на българския храм са факт. Близо 40 строители и реставратори от Турция са работили по връщането на оригиналния му блясък.

Всеки елемент е бил свален, номериран, реставриран и след това върнат на първоначалното му място. Новите тухли, използвани при реставрацията, са близки по състав до оригиналните. Най-трудното в проекта са се оказали колоните, тъй като са били силно корозирали, а някои и напълно разрушени. Имало е реалната опасност след 10-20 години църквата да се срути.

 

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

1 коментар

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu