Skip to main content
search

Неусетно дойде най-нежеланото и едновременно с това най-дългоочаквано време от годината за един студент в УАСГ. Мечтите за приближаващото лято отново се сблъскват с реалността на чертежите и безсънните нощи. Слънчевите дни стават фон на унили студентски изражения, зад които се крият чувства на притеснение, нежелание и дори наченки на депресия. Тези чувства се прокрадваха още през февруари с началото на семестъра и лека-полека прокараха своя път в студентските души. Те тихомълком се изкачваха по стълбичката и днес достигнаха своя пик.

Когато чуем думата „заверка” в главите ни веднага изскачат милиони асоциации – безсънни дни и нощи, кафе, енергийни напитки, чертежи с големината на чаршафи, опашки в копирните центрове тълпи по коридорите…

В тези две седмици всичко, което сме направили (или по-вероятно не сме направили) ни преследва и не можем да избягаме от него.

Дошъл е моментът да зарежем всичко останало в живота си, да изключим външния свят и изцяло да се отдадем на проектите си. В дигиталния свят, в който живеем днес, това е доста трудно. Дори краткотрайно влизане в социалните мрежи ни сблъсква с преживяванията на приятелите ни от другите университети, които отдавна са в Гърция или по българското Черноморие. За нас преди удоволствието идва тежката работа. Едва тогава то ще е заслужено (или просто така обичаме да убеждаваме самите себе си).

Снимка: www.architecture.unl.edu

Тези дни са ръководени от специфична рутина. Влизаме в друг свят, в който сме си създали наши правила за справяне със ситуацията. Дори имаме различно възприятие за време – например вие чувствате ли това непрестанно напрежение, че всяка секунда, в която правите нещо различно от това да чертаете, всъщност си губите времето и се обричате на провал? (Да, в момента се чувствам точно така). След всички безсънни нощи и премеждия, crash-ове на програми, загуба на файлове, windows update-и и други нежелани дразнители идва време за защитата, когато силите ни вече са на изчерпване, но трябва да се вземем в ръце и да покажем най-доброто, на което сме способни.

Снимка: www.studiowalters.com

Колкото и да е неприятен пътят до тяхното вземане, заверките всъщност са най-голямото завоевание за един кандидат-инженер или кандидат-архитект. Това е моментът, в който се отплаща нашият труд и всяка безсънна нощ намира своя смисъл. А не ви ли е позната тази празнина, която ви обзема след като минат заверките? Сякаш животът ви вече няма смисъл? Нямате какво да правите и всичко изглежда прекалено лесно и някак празно? Това значи, че колкото и да ни измъчват, всъщност заверките са нещото, което дава смисъл на цялото ни време, прекарано в университета. Независимо дали са завършили с очакваните резултати или не, пътят, който сме извървяли, за да достигнем до този момент ни е дал всички знания, които имаме днес.

В този период заверките са най-важното нещо и до някаква степен мислим, че бъдещето ни зависи от тях. Макар че в момента за нас те са един много важен мерител за успех, всъщност реалността не е точно такава. Важно е това, което сме научили от тях и изводите, които сме си извлекли за това къде виждаме себе си в бъдеще. Живеем в свят на неограничени възможности, а строителният сектор повече от всякога разчита на млади и мотивирани хора с хъс и желание за развитие. Възможностите пред нас са безброй – организират се многобройни уъркшопове, лекции с именити личности от строителния сектор, практики, както и инициативи като Академия Лидерите, където имаме шанса да работим с големи компании. Просто трябва да търсим, да пробваме и да открием своя път.

Всичко в живота минава, дори и заверките!

Успех, колеги!

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu