Skip to main content
search
  • Защо се включи в инициативата на „Хобеликс“ за изработване на нови работни пространства за УАСГ?

Доста съм въвлечен в нещата, които се случват с университета и се стремя да бъда колкото се може по-активен. Един от големите проблеми, който съм припознал преди много време и съм се опитвал да правя неща по въпроса, е липсата на работни пространства. Преди няколко месеца арх. Орлин Давчев ме запозна с Александър Маринчев и Христо Христов от „Хобеликс“, които искаха да работят в тази посока и създадат по-добри условия както за провеждане на събития, така и за работата на студентите в университета. Това ми прозвуча като изключително добра възможност да направя нещо, което едновременно да бъде с учебна цел – да го разработя като преддипломен проект за катедра „Интериор и дизайн“, и същевременно с това този проект да бъде изпълним и да бъде реализиран наистина. Освен това, с него можех да помогна за решаването на един от най-големите проблеми на университета и да осигуря по-добър начин да се провеждат събития във фоайето на новата сграда. Всички тези неща се пресякоха до такава степен, че нямаше как да откажа.

Проектът се осъществи благодарение на партньорите ни от Wienerberger, PERI и HILTI.

Новите работни пространства на УАСГ. | Снимка: © Ралица Кирилова

  • Кои бяха най-големите предизвикателства в реализацията на проекта?

Това е много трудна класация. Има толкова много неща, които ни се споменават, докато учим. Изведнъж, когато се сблъскаш с тях в практиката, осъзнаваш, че съветите, които са ти дадени, може и да са полезни, но реално трябва да си до лактите в проблема, за да можеш наистина да го решиш. Много е трудно да класифицираш кое е най-сложното.

  • Тоест реализацията се различава в много голяма степен от това, с което теоретично ни запознават в учебния процес?

Абсолютно. Първо, начинът, по който колаборираш с преподавателите по време на учебния проект, е един, а този, по който контактуваш с хора по време на работен проект, е съвсем различен. По време на учебния проект ти контролираш почти всичко, докато в работния проект не е така. Условията са различни. Проектът беше с повишена сложност не само защото имаше ограничение за материал. Задачата да направиш маса, която става на сцена и обратно, не е лека сама по себе си. Плюс това, естествено, бюджетът винаги е на дневен ред и трябваше цялата работа по елементите да се изпълни от мен или от други доброволци. Няма как да бъде измислена производствена технология за прецизно, бързо и автоматизирано изработване, когато разполагаш само с човешкия труд. Това качи много трудността. Мислейки за това кое беше най-трудното, мога просто да направя един списък с кои бяха новите неща. Оттам нататък всичко толкова ново е трудно.

Трябваше да науча в действие неща, които няма как да бъдат преподадени.

Новите работни пространства на УАСГ. Снимки: © Ралица Кирилова

 

  • Открояваш се като активен участник в Академия Лидерите. Можеш ли да споделиш какво най-ценно ти дава тя?

До момента колаборациите и колективните проекти, над които съм работил, са били ексклузивно с архитекти и дизайнери, независимо дали в университета, в DesignMorphine или в други организации, в които съм участвал. Възможността да общувам с такова огромно количество инженери в лицето на другите участници ме научи на доста за начина, по който може да се работи, и начина, по който трябва да се комуникира с хората. Освен това, възможността да има различна фирма на всеки две седмици ти дава изключително широк спектър от информация за това какво се случва в нашата професионална сфера. Дори да искат, преподавателите не могат да предоставят това точно по начина, по който го прави Академията.

За мен Академия Лидерите е модел на периферно образование, който дава невероятни знания и умения, които няма къде да получиш иначе.

Академия Лидерите | Снимка: © Карина Дикова

  • С какво е важна колаборацията между инженери и архитекти?

Важна е заради възможността да се оставиш на чуждата експертиза, да признаваш, че не разбираш нещо, не е твоята силна страна, и да получиш съдействие за него. Често ми е много трудно да предам отговорността на някой друг и да не нагърбя себе си със всички задачи. Влизайки в Академията, от ден първи си поставих за цел да го преодолея. Казах си: „Аз няма да узорпирам всички отговорности и няма да се нагърбвам с всичко.“ (смее се)

Работа в екип. | Снимка: © Карина Дикова

  • По какъв начин си свързан с DesignMorphine?

DesignMorphine е международна преподавателска организация, където хора с умения в сферата на параметричния дизайн или дигиталните изкуства се събираме и когато имаме идея за инициатива, правим работилници. Тя беше много важна част от моето развитие като специалист в тази сфера. Запознах се с параметричния дизайн на тяхна лекция. След нея те дадоха на мен и още двама човека стипендия – намалена цена за workshop, което ни даде възможност да отидем и да видим за какво точно става въпрос.

Мозъкът ми просто се взриви, бях изключително ентусиазиран.

Започнах да го работя и развивам, вкарах го в разработките си в университета. Толкова много ме вълнуваше, че аз и колегата ми Мартин Петров организирахме лекция, за да запознаем повече колеги с темата. Тогава Цветелина и Радо от DesignMorphine дойдоха, гледаха лекцията ни, казаха, че много добре сме се справили и след една седмица ни предложиха да бъдем асистенти в следващия workshop. (Това се случи преди две години и половина.) Ние искахме да се запишем така или иначе като участници, а да бъдем асистенти беше огромна възможност. Съгласихме се веднага, след което няколко месеца по-късно беше и моята първа възможност да преподавам като tutor на друг workshop.

Тази първа лекция, на която отидох, промени курса на живота ми от онзи момент нататък с десетки градуси.

  • Какво е мнението ти за образованието в УАСГ и кои са следващите стъпки, които биха повишили нивото на подготовка?

За добро или зло, най-ценните неща според мен в университета са периферните методи на образование – например организацията DesignMorphine, която е изцяло външна спрямо университета, инициативите на „Хобеликс“, които са частично интегрирани, както и Студио Прожектиране, където преподаването по Основи на архитектурното проектиране е част от програмата, но се случва по един малко по-иновативен начин.

За мен тези допълващи активности винаги са били много по-полезни от основните. „Как да направим света едно по-добро място“ е един много сложен въпрос, защото следва да помислим – периферните явления ли трябва да се превърнат в основни? Дали всъщност няма нещо наследствено добро в това такива неща да се случват в периферията, а не в ядрото? За момента са се доказали като много ефективни именно по този начин.

 

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu