Очаква ли ни архитектурен Брекзит?

След като в неделя научихме, че европейските лидери са стигнали до споразумение за оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз, се замислихме какъв ефект това ще окаже над архитектурата на островната държава. По-рано този месец онлайн списанието Dezeen съобщи, че Роджър Скрутън, ръководител на комисията „Building Better, Building Beautiful“ („Строене на по-добро, строене на красиво“) на британското правителство, призовава архитектите да отхвърлят модернизма.

Скрутън, английски философ и естет, смята, че това е необходима промяна. По негови думи, архитектите „унищожават центровете на нашите градове и ни давят в боклук.“ В своя реч той отрича архитектурата на миналия век, твърдейки, че Великобритания е отпразнувала победата си над Хитлер „извършвайки естетическо самоубийство“. Съвременното строителство също бива критикувано, като философът обръща голямо внимание на работата на арх. Норман Фостър, наричайки лондонското кметство „извънземен обект“, който кара хората да бягат в предградията.

Роджър Скрутън | Image courtesy of Policy Exchange

Фасадни елементи като корнизи, колони и пиластри трябва да имат приоритет пред „изпъкналите и неприятни ъгли“ на модернистичните сгради, а „упоритите“ архитекти трябва да се вслушат в принц Чарлз.

Да, същият Чарлз, принц на Уелс, който някой ден трябва да наследи британската монархия. Той дава гласност на традиционалистките си възгледи за архитектурата чрез фондацията „Регенерационния тръст на Принца“, обединена през 2018 г. с Фондацията на Принца, която е фокусирана върху възстановяване на изоставащи сфери чрез наследството. В британската архитектура той е известен с това, че нарича предложението за нова национална галерия на ABK Architects „чудовищен цирей“. През 2014 г. представя своите 10 принципа за градски дизайн, единият от които гласи, че днес „има твърде много бетон, пластмаса, алуминий, стъкло и стомана“.

Стъпка назад ли би бил архитектурният Брекзит?

Великобритания сякаш се уплаши от големия имигрантски поток, мултикултурализмът и всички останали плюсове и минуси, които глобализацията носи. Макар и известна като държава на традициите, в нея са изградени много от добрите архитектурни примери на последните 70 години. Един от тях е жилищният комплекс „Робин Худ Гардънс“ с архитекти Алисън и Питър Смитсън.

„Робин Худ Гардънс“ с архитекти Алисън и Питър Смитсън. | Image: © Steve Cadman, Wikimedia Commons, CC-BY-SA-2.0.

Същият бе съборен миналата година. За сметка на това в социалните мрежи набират популярност страници като “Arhictectural Revival” („Архитектурно възраждане“), отправящи гръмки послания срещу модернизма и възхваляващи красотата на „традиционната“ британска архитектура.

Интересно защо Скрутън като председател на комисия, целяща по-добри жилищни условия, смята, че британците трябва да строят като „нашите джорджиански и викториански предци“, като именно втората епоха е известна с тежките жилищни и работни условия на Втората индустриална революция. Ако вземем това предвид, архитектурният Брекзит сякаш е стъпка назад.

Трябва ли да се притесняваме от грешните интерпретации на „традиционното“?

Да, трябва. Може би културните промени от този характер са довели до напускането на Великобритания, или пък обратното. В случая акцентът върху „традиционната“ архитектура цели тотално отхвърляне на съвремието и крайно връщане на националното. Използването на корнизи, орнаментни колони и пиластри не отговарят на съвременните конструктивни системи, които са проектирани така, че да осигуряват сградите срещу сеизмична активност. Те ще бъдат просто една скъпа апликация, а в 21-ви век никой не обича скъпи и фалшиви неща. Липсата на преценка по тези въпроси може би се дължи на факта, че естет е председател на комисия по строителство.

Няма нищо лошо в строителството, вдъхновено от и допълващо архитектурното наследство. То обаче не представлява фасадна имитация на отминало време, а се съобразява с много други, по-важни аспекти. Това са средата, структурата, архитектурният мащаб, пространствата, материалите, духът и паметта на едно място. Избирайки първия път, ние заплашително се приближаваме към идеалите на тоталитарните режими на миналия век.

Ако се случи, архитектурният Брекзит ще бъде ретроградно явление в британското строителство. Не бива да забравяме обаче, че архитектурната школа на Обединеното Кралство е създала много големи архитекти като Фостър, Хадид, Колхас, Чипърфийлд, Хол и много други, чието творчество може да противодейства на крайно десните архитектурни течения.

Цитатите са превод на автора от статия в онлайн списанието Dezeen: “Roger Scruton calls for “necessary change of culture” in UK architecture”.