Потопеният град

Всеки ден стъпваме върху земи, криещи в недрата си древна история и несметни богатства. Вятърът носи частица от времето на необятни територии, изпълнени с мистика – земята на траките. В Омировата епос за пръв път се разказва за “втория по многобройност народ, чиито владетели имали златни доспехи, неподобаващи на смъртни, но съвършено подходящи на боговете безсмъртни”. Страната ни е наситена с тракийски поселища – Перперикон, родопското светилище на Дионис (според Херодот), Татул – надземен храм, в който се смята, че се намира гробът на Орфей и др.

“Перперикон” (Снимка: ©http://perperikon.net/)

Тракийската цивилизация е люлката на староевропейската култура, развита преди зараждането на месопотамските цивилизации – за това говорят Варненския Халколитен некропол (5 хилядолетия пр. Хр. с повече от 3000 предмета) и находката от с. Хопница. Изключителни паметници са открити в „Долината на тракийските царе“ край Казанлък. Там се намира Казанлъшката гробница с уникални стенописи, най-добре запазената живопис от ранно елинистичната епоха в България.

Карта на “Долината на тракийските царе”, с “х” е отбелязан Севтополис (Снимка: ©http://www.sevtopolis.suhranibulgarskoto.org/)

Историята на Севтополис

По време на изграждането на първия мащабен комунистически проект в България – язовир „Георги Димитров“, днес носещ името „Копринка“, е открит Севтополис, градът на Севт III. Извършват се спасителни разкопки в периода 1948г. – 1954г., ръководени от проф. Димитър Димитров и голям екип от специалисти в областта.

Севтополис (Снимка: ©http://www.sevtopolis.suhranibulgarskoto.org)

Повече за античния град под водите на яз. “Копринка”

Севтополис е единственият цялостно проучен тракийски град в България, който е напълно заснет, а след това забравен на дъното на язовира. Той е бил столица на Одриската държава от края на IV-ти – началото на III-ти в. пр. н.е. Съществуват хипотези, че градът е разположен върху останките на друго селище, което е било опожарено от Филип II.

Разкопките установяват, че Севтополис се е състоял от укрепено селище и преградия. Заобликолен е от крепостна стена с дължина 890 м и има неправилна петоъгълна форма. По пример на архитектурния облик на гръцките градове в него може да открием широки улици и квартали. Площта на жилищата е била до 350-400м². Открити са останки от водоснабдителна система и канализация. Гробът на Севт, потомък на одрисите, е изграден от гранит, но в границите на Севтополис се използва не само от кирпич, но и печени тухли за тухлени гробници. Те се откриват не само в правоъгълна форма, но и в секторна.

План на Севтополис (Снимка: ©http://www.sevtopolis.suhranibulgarskoto.org)

Големият надпис от Севтополис

Надписът на мраморна плоча, открит в една от залите в двореца (Снимка: ©http://www.sevtopolis.suhrani bulgarskoto.org)

От североизточната (най-висока) част на града през 1953г. са намерени каменни стени на храма и жилището на владетеля с размери 40х20 м. Дворецът е бил двуетажен с богато украсена фасада. В една от залите е открита мраморна плоча, разделена на три части и изписана на гръцки език. Надписът представлява клетвен договор на Береника и синовете й относно Епимен. В него се нарежда клетвата да бъде изписана на четири плочи, които да се поставят на различни места – в гр. Калибе, на агората при олтара на Аполон, в Севтополис, в храма на Великите богове и на агората в храма на Дионис до олтара. Чрез намерената мраморна плоча се разбира, че проучваният град е Севтополис – („Севт“ – по името на владетеля, „полис“ – озн. град от гръцки). Одриските владетели въвеждат първи поставянето на портретни изображения върху монетите си. В останките на тракийското селище са открити много монети, голяма част от тях на владетеля.

През 1954г. градът е залят от водите на язовира.

През 2005г. арх. Жеко Тилев създава идеен проект за реконструкция на тракийския град. Той предлага уникално решение, чрез което да експонира Севтополис, като запази мястото му. Идеята за проекта идва след молба от кметството на град Казанлък. Две години по-късно арх. Тилев се свързва със сдружението „Национално обединение съхрани българското“ (НОСБ) и подписват споразумение за сътрудничество за развитие на инициативата „Севтополис“. Проектът предоставя възможността античният град да бъде напълно разкрит, консервиран и достъпен. Това се постига чрез изграждане на язовирна стена с диаметър 420 м. Във вътрешността й се получава своеобразен кладенец, на дъното на който се разкриват останките на града. Общата площ на съоръжението е 171 552 м², като обемът на изместената вода е 3 700 000 м³. Кеят за пристигащите кораби и лодки се предвижда да бъде с широчина 15 м. Пръстенът на ограждащата стена ще бъде място, изпълнено с кафенета, ателиета, офиси и обслужващи помещения.

Проектът на арх. Жеко Тилев (Снимка: ©http://www.sevtopolis.suhranibulgarskoto.org)

Стъпвайки на него, от височина 20 м, бихте могли да се насладите на гледката към града.

Предвижда се изграждането на светещ ореол, който ще придаде на античния град през нощта загадъчност и усещане, че останките могат да възкръснат от дъното на язовира. Чрез този проект се цели превръщането на един потопения град в световен културно-исторически център и желана туристическа дестинация в района. Общата му стойност възлиза на 200 млн. лв и цели привличането на половин милион туристи годишно. През 2009г. след опити за намиране за финансиране, оставаше обявяване на конкурс за изпълнител, но нещата не получиха желаното развитие.

През 2015г. арх. Николай Йотов представи на “Празника на розата” проект за направа на автентичен макет в мащаб 1:10 на Севтополис на плаваща платформа. Тя ще бъде изградена от модули и поставена на дълбочина около 5 метра над останките на града. Това представлява първата част. Предвиждат се прозоречни елементи, монтирани в платформата, за наблюдаване на тракийския град.

През нощта архитектът предлага лазерен спектакъл, който да напомня за историята на траките до далечните кътчета на долината. Вторият етап на проекта включва изграждане на автентични сгради на брега на язовира. Първата част възлиза на стойност от 5 млн. лв. Финансирането на втората, по-мащабна част, архитектът смята, че може да се реши чрез публично-частно партньорство или чрез европроекти.

„Аз съм запознат с проекта на арх. Тилев. Наистина като архитект го оценявам по достойнство. Основният проблем там е, че финансовата рамка на проекта е огромна.“, казва арх. Йотов.

Дали магията на Севтополис ще изплува над водите на яз. Копринка? Само времето ще покаже…

Източници:

©http://www.sevtopolis.suhranibulgarskoto.org/
©”Севт безсмъртният – тайните на един цар” – продукция на Grescen do films, Good & Bad news, Палимсест, Делфин Морел, Серж Гез, Любомир Георгиев в копродукция с Arte France RTBF, Le centre De L’audiovisuel a Brucelles
©”Големият надпис от Севтополис” – Методи Манов, откъс от списание “Археология”;
©Проект “Севтополис” – “Тилев архитекти”