Skip to main content
search

В началото на годината Желязната църква в Истанбул отново отвори врати след дългогодишна реставрация, в която Турската държава вложи 4 млн. евро. Във връзка с това се заговори за реставрацията на джамия на наша територия. България обяви желанието си джамията „Ибрахим Паша” в град Разград да бъде възвърната в автентичния си вид.

Тя е третата по големина джамия на територията на Балканския полуостров  и се смята за първата акустична джамия след „Св.София”.

Обявена е за паметник на културата от национално значение и е включена в каталога на ЮНЕСКО. Състоянието на Разградската джамия е коментиран проблем в медийното и общественото пространство от дълги години и спешната нужда от реставрирането и е факт. Джамията стои затворена над 30 години, като по нея не са извършвани никакви поправителни или реставрационни дейности. През този период влиянието на метеорологичните условия и вандалските прояви са оставили трайни следи по фасадата и интериора ѝ.

Снимка: www.bnr.bg

Основните проблеми, които се кореният в липсата на работа по подобен вид сгради, е както голямата финансова инвестиция, така и фактът, че те се причисляват към „неудобното” културно наследство у нас. Друг проблем е, че Мюфтийствата искат тези сгради да функционират като храмове, а обществото и държавата – като туристически обекти.

История

Строежът на джамията е започнат около 1530-1535 г. по време на Златния век на „Османската империя” под управлението на Сюлейман Велики. Сградата е поръчана от Макбул Ибрахим Паша, който е дясната ръка на султана, и носи неговото име. Предполага се, че е проектирана от великия османски архитект Мимар Синан, поради факта, че по това време е и върховият момент в неговата кариера. Строежът е завършен през 1616 г. по времето на султан Ахмед I. Тогава около джамията се е намирала чаршията на Хръзград с всички нужни постройки, които вече са разрушени. И днес там се разполага центърът на града.

Легенда

Джамията се смята за един от най-красивите образци на класическата османска архитектура и покрай построяването ѝ са се зародили много легенди, най-известната от които е легендата за Майстор Манол. В нея се разказва, че Сюлейман Велики е искал да погуби майстора, за да не може да построи никъде по света по-хубава джамия от тази. Майсторът разбрал за намеренията на султана и искал да избяга. Докато работел по купола на джамията, той си направил дървени криле, с които искал да отлети, за да не го погубят палачите. В чест на майстор Манол пред джамията е издигнат негов паметник, които заедно с нея образуват красив ансамбъл в композицията на градския център.

Паметникът и джамията. Снимка: Facebook – Razgrad photo news. Фотограф: Антон Атанасов

Архитектура

Храмът е централнокуполен, като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. Хоризонталните сили от купола се поемат от четири контрафорсни ъглови кули и от пиластрите по цилиндричния тамбур. На фасадата има четири реда островърхи прозорци, разположени шахматно. Върху горния двадесетоъгълник има още дванадесет прозореца, които отговарят на белите часове на деня и съответно дванадесет пиластъра, които отговарят на тъмните часове. Общо храмът има 57 прозореца и 50 ниши за птици – свещени животни в исляма. Кубето е с диаметър 18 м. Оловното покритие на купола е с обиколка 48 м, а дъгата има дължина 16 м. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото.

Стенописите по купола. Снимка: Facebook – Гюнай Хюсмен

В интериора на сградата има богати оригинални стенописи, а подът е бил застлан с керамични плочки. Вътре са разположени михрабът, който представлва ниша в стената, показваща посоката на град Мека, и вдясно от него се намира минбара – висока катедра, откъдето имамът чете проповеди, който е почти унищожен. За най-голямото достойнство на джамията се смята акустичното му кубе, поддържано от пандантиви. Друга особеност на интериора в джамията „Ибрахим паша” са двете библиотечни ниши, поставени една срещу друга в подбалконното пространство, които не се срещат в други джамии по нашите земи.

Пандантивите и прозорците в интериора. Facebook -Разград моят роден/настоящ град

Съдбата на джамията днес

Пътят на сградато към желаната цел за пълноценно  реставриране и завръщане в обществения и културния живот, както на град Разград, така и на България, е изпълнен с много препятствия. През годините различни хора и организации са предявявали желание за задвижване на процеса по този въпрос, но техните намерения винаги са оставали без отговор от страна на инстутуциите и държавата.

В момента фасадата се руши на много места, създавайки опастност от падащи предмети, а по покрива са изникнали храсти.

Разрушенията по фасадата. Снимки: Wikipedia/Facebook – Разград моят роден/настоящ град

Преди година бяха нанесени и необратими вандалски щети във вътрешността и – в нея са нахлули хора, които са залели автентичния под с 5 см. бетонова замазка. Забелязани са и умишлени увреждания на стенописите. В началото на тази година държавата успя да отпусне 20 000 лева за аварийно-спасителни работи по покрива на сградата, за да се предотвратят течове, които могат да причинят трайни напуквания. Това е първата и единствена намеса в сградата от 30 години насам.

Днес джамията се нуждае от много по-големи инвестиции и цялостна реставрация. Обществото се надява този път дадените обещания да бъдат изпълнени и сградата да успее да се превърне както в архитектурен символ на града, така и в туристически обект с национално значение.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu