Следата на Льо Корбюзие в Токио

Преди време ви запознах със знаковия модернистичен комплекс в Тел Авив, а сега – една изложба, която показва по-зрелия период на тази архитектурна епоха. Въпреки влечението ми към това направление в творчеството на XX-ти век, се старая да не го възхвалявам, а да го анализирам критично. Днес заедно ще отправим поглед още по на изток, за да разгледаме една сграда в Токио.

Шарл Едуар Жанре-Гри, по-известен като Льо Корбюзие, безспорно е един от най-влиятелните архитекти на XX-ти век. Преди всичко, той е модернист. Текстовете и идеите му не могат да се разглеждат без да се спомене ролята на това направление в тях.

Терминът „модернизъм“ произлиза от латинската дума “modernus”, което означава „от настоящи времена“.¹ От нея произлизат и понятия като „мода“ и „модул“, както и Корбюзиевият “модулор“. Всъщност, в периода, в който Льо Корбюзие развива голяма част от своите идеи (между двете световни войни), в света се случват мащабни социални и политически промени. Погледът на човечеството е насочен предимно към бъдещето и затова в текстовете на архитекта се открива стремеж именно към него.

Дори самото заглавие „Към архитектурата“ (англ. “Toward an architecture”) ни подсказва, че текстът не само се отнася за архитектурата, а и към архитектурата, към която човечеството трябва да се стреми. Може да се твърди, че той не вижда само жилището като „машина“, а и самият човек като такава:

„Очите ни са конструирани, за да ни позволят да виждаме форми на светло.“²

Използването на думата „конструирани“ не е произволно – частите на една машина се проектират и конструират. Той дори споменава, че не е необходимо човек да посещава концерти, тъй като може да се наслади на достатъчно добро качество записи в дома си. Емоцията от концерта не се взема под внимание. В неговите очи хората са болни заради жилищата, в които живеят, дори неговите пет принципа на модерната архитектура са по-добре отчетливи в жилищните сгради, например вила „Савоа“. В труда си „Към архитектурата“ той проследява появяването на жилището на първобитните хора и как то прераства в храм (първата обществена сграда). Той самият сякаш не разграничава жилищата от обществените сгради – принципът на проектиране би следвало да е същият.

Национален музей за западно изкуство в Токио | Image: inexhibit.com

Примерът, чрез който ще проверим тезите на архитекта, е Националният музей за западно изкуство в Токио, Япония. Интересна е историята на сградата. Тъй като по време на Втората световна война французите конфискуват колекцията от импресионистични картини на японския гражданин М. Матсуката (в нея има и творби от Ел Греко, Роден и др.), през 1956 г. Япония изисква от Франция да я получи обратно. Френското правителство се съгласява, като едно от условията е французин да работи върху проекта за изложбената сграда и че сградата трябва да се нарича „Национален музей за западно изкуство“.

Нека проверим дали сградата отговаря на Петте принципа:

Има ли подпори на еднакви интервали? – Да. Конструктивната мрежа е с размери 6.35×6.35 м, подчинена на модулора. Подпорите повдигат основното ниво на сградата и позволяват оформянето на приемен партер.

Има ли покривни градини? – Не. Покривът е прорязан от отвори за осветление.

Свободно ли е организиран планът на сградата? – Да. Мрежата от подпори го позволява и е изпълнено.

Прозоречните отвори хоризонтални ли са? – Не. Осветление по фасадната стена почти не е налично, но функционалната програма за изложбена сграда оправдава тази липса.

Свободно стояща ли е фасадната обвивка? – Да. Използвани са предварително произведени бетонни U-образни елементи, като в състава им се съдържат зелени камъчета.

Планове и разрези на сградата – открояват се подпорите на еднакви разстояния, както и свободното планиране на интериора спрямо конструкцията. | Images: inexhibit.com

Макар и да не отговаря на всички пет принципа на модерната архитектура, които архитектът сам си е определил, сградата е откровено корбюзианска.

„Основните форми са красиви форми, защото могат да бъдат ясно оценени.“³

По отношение на горния цитат Льо Корбюзие определено отговаря на принципите си. Обемно-пространствено музеят се възприема ясно. Фасадните линии са категорични, обвивката й придава усещане за монументалност. Функциите са четими отвън – позитивният обем съдържа в себе си най-важното пространство – експозиционното, а негативният, потъващ под сенките на горния – обслужващото. Тезата за планирането също се открива в проекта. Сградата се подчинява на корбюзианския принцип за нарастващия музей. Мрежата от подпори позволява прибавянето на нови в която и да е посока и съответното разширяване на сградата.

Интерес представлява централното изложбено пространство. В него серия от рампи води посетителя до нивото на терена. Триъгълен отвор в покривната плоча позволява горно осветление. Тези чисто функционални елементи оформят пространството като динамично. Льо Корбюзие е използвал съвсем премерен метод, с който да въздейства на възприятието на посетителя.

Централното изложбено пространство, пробиващо нивата и помещенията, и противоречащо на конструкцията. Пространство – буря. | Image: inexhibit.com

Текстовете на архитекта, както и творчеството му не могат да бъдат изследвани достатъчно подробно в един кратък текст. Жестът, който постига със сградата си е забележителен. Въпреки че не прилага всички принципи, които той сам написва, Льо Корбюзие оформя пространство, което напълно отговаря на модернистичните принципи – демократичност, равнопоставеност, прозрачност. Хоризонталността и геометричната простота на сградата са в съзвучие с духа на времето си.

Източници:

1.Modernism: Origin and Meaning of Modernism

2-3.Превод на автора от английски от колекцията есета „Към архитектурата“ на Льо Корбюзие.

За един ярък пример на модернизма в България можете да прочетете тук.

Cover image courtesy of tokyocheapo.com