София си иска баните обратно

На 4-ти декември Столична община и Регионален исторически музей – София организираха обществено обсъждане относно проект „Адаптация на Централна минерална баня за Музей „Българският ХХ-ти век“. То бе проведено в зала „Инфоцентър“ в сградата на Регионалния исторически музей и включваше представяне на идейния проект за адаптация на сградата, становища на заинтересованите страни и изслушване на граждани. Преобладаващото мнение на гостите даде ясно становище:

Столичани искат Централната минерална баня да възвърне оригиналната си функция.

Аргументите в полза на възродената баня са базирани на сравнението с Будапеща, където тя е съвременен спа център, както и че това е един от ресурсите на столицата, с който тя може да привлече повече туристически интерес. В опозиция застават твърденията, че момента дебитът на минерална вода е нисък и че досегашни опити за отдаване на концесия са останали без успех, тъй като ситуацията разполага с много ограничени възможности за паркиране. Също така, се изтъкна, че центърът на столицата се нуждае от повече пространства за култура.

Ще възстановим ли и банята в кв. „Овча Купел“?

Ден по късно, в сайта на РИМ – София се появява съобщение с тема „Модернизация на банята в кв. „Овча Купел“. Според него, музеят e партньор по проект „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“. Той предвижда подготвителни и строително-ремонтни дейности, свързани с реконструкцията и модернизацията на банята – недвижима културна ценност с категория „местно значение“. Проектът предвижда възстановяване и модернизиране на сградата и осигуряване на достъп до нея чрез активно използване на минералната вода и създаване и прилагане на иновации за подобряване здравето на посетителите. Към това са добавен и провеждане на интердисциплинарни изследвания и практики и разпространение на знания, с принос за икономиката, социалната сфера и околна среда. Съобщението конкретизира, че ще бъдат изградени „терматериум“, кнайп-пътека, парна баня, зони за медитация и гимнастика. Предвидени са още музикална зала, визуална зала за VR-демонстрации с интерактивни екрани, заседателна и конферентна зали, изследователски лаборатории.

Банята в кв. “Овча Купел” | Снимка: Калин Йорданов

Това може да се разшифрова като инициатива от страна на институциите за използване на минералните води на София или като утешителен отговор за тези, които искат централната минерална баня да възвърне оригиналните си функции. Всъщност, нуждаем ли се от лечебната вода?

Минералната вода е преди всичко за нас.

Сякаш и ние самите не вярваме в често лансираната фраза, че нещо „трябва да привлече туристи“. Истината е, че не всеки турист успява да включи България, планирайки пътувания до Италия, Франция и Испания, например. Тя е държава, която разполага с голям потенциал за развитие на културното и природното наследство като специфичен ресурс. Именно минералните води са нещо, с което малко европейски столици могат да се похвалят.

Първо, трябва да отговорим на въпроса дали ние самите искаме бани за спа процедури. Дали успяхме да стигнем до момента, в който представата ни за отдих надхвърля разходката в мола и консумацията на поредната холивудска продукция? Когато едно място се харесва на неговите ежедневни обитатели, тогава то става търсено и от туристите. Нагласата на местните оформя неговия характер.

Сводовете и смесената зидария са препратки към българското средновековие и Византия. Заедно с детайлната декорация от цветни майолики те правят централната минерална баня един от първите примери на архитектурното направление, наречено у нас български национален романтизъм. | Снимка: Георги Мърхов

С уважение към сградата и ползвателя, моля.

Според проучване на „Алфа рисърч“ едва 18.3% от анкетираните знаят, че в сградата на Централната баня се намира Музеят за история на София и са го посещавали, а 32% знаят за него, но не са го посещавали. Защо музеят не се радва на висок обществен интерес?

За финал, ще споделя едно лично изживяване. Преди няколко седмици реших да покажа музея на гостуващ в столицата германец. Семплият касов бон, претендиращ за титлата „билет“, полупразната сграда и зорките погледи на музейните служители нямаше как да го очароват. Едно от малките неща, които напомнят, че сградата е била баня са подредените в басейн икони в южната зала, създаващи объркващо усещане за експозиция и истински конфликт за посетители в неравностойно положение. От няколко години българите летят изгодно из голяма част от Европа и вече мнозина успяха да видят музеите на Париж, Берлин и Лондон. Как с такова отношение нашите музеи смятат, че могат да привлекат нашия и чийто и да било чужд интерес?

Минералните води на столицата са ресурс още от времето на Античността, а архитектурата на банските сгради съдържа точно онзи достолепен дух на стара София, който днес ревностно бива защитаван. В повечето от тях стопанин е разрухата. Все пак ентусиазъм за тяхната реставрация и ползване има. Те са вече често срещана тема в преддипломни и дипломни проекти на студенти по архитектура, специализиращи в опазване на архитектурното наследство. Остава само този ентусиазъм да бъде правилно канализиран и отново да видим баните на София като символи на нейната история и ресурс на нейното бъдеще.