Skip to main content
search

Фоайето на новата сграда на УАСГ е мястото, през което студенти, преподаватели и служители на университета ежедневно преминават, срещат се, дискутират. То се оказва и подходящо място за всякакъв вид временни изложби, на които често не обръщаме достатъчно внимание.

Една изложба, която си заслужава няколко отделени минути, ни представя курсови проекти по дисциплината „Архитектурни конструкции“. Тя е част от честването на 75-годишнината на катедра „Технология на архитектурата“ (преди с наименованието „Сградостроителство“).

Сред множеството прилежно подлепени и все още искрящи нови табла се открояват няколко вече потъмнели кадастрона, върху които се виждат на пръв поглед странни решения. Оказва се, че това са проекти на отличници от втората половина на миналия век. Решенията на третокурсници от 60-те и 70-те години ни смайват с експерименталните за времето си конструкции, както и с детайлната си изработка и ясно представяне, постигнато само със средствата на ръчното чертане.

Проект за панаирна палата на Саша Ценкова. Архитектурната графика е в сихнрон с характера на сградата и конструкцията.

Тривиалните проектни заглавия като „Панаирна палата“, „Изложбена зала“, „Концертна зала“, „Павилион за цветя“, „Промишлена сграда“ и „Спортна зала“ контрастират с индивидуалността и характера на конструктивните решения. Свикнали сме с това, че формалното образование често се намира на една крачка назад от практиката, но изложбата ни показва, че тези студенти, толкова отдалечени от нас във времето, са се стремели също толкова да следват архитектурните тенденции, колкото и ние днес.

Проектите са напълно издържани във функцията, естетиката и архитектониката на зрелия модернизъм.

Вантовите, черупковите и рамковите конструкции в проектите ни говорят за амбициозните за времето си здания по целия свят, които експериментират с материалите и се стремят да избягат от конвенционалната призматична форма на архитектурата. Проектът за спортна зала на Николай Радонов от 60-те години прави ясни препратки към зала „Универсиада“, изградена през 1961 г. по проект на арх. Александър Баров.

Сградата е символ за прогреса на София след процесите на отхвърлянето на култа към личността в България и завръщането към модернистичната архитектура. Панаирната палата, проектирана от Саша Ценкова, ни впечатлява със силното си графично представяне и оригинална визия, а  концертната зала на Радост Минкова изпъква с графична прецизност в изчертаването на терацото във фоайетата – монументална и характерна за времето си настилка, която вече сме загубили в множество сгради.

План на концертна зала”София” на Саша Минкова. Забележително е детайлното изчертаване на настилката. Фасада и разрез – в галерията.

Защо е важно да виждаме такива изложби?

Студентската архитектурна мисъл е отражение на актуалния за времето си висш пилотаж в архитектурната професия, а именно създаването на обекти, които не само целят удовлетворяването на конкретни функционални изисквания, но и представящи продукта на една завършена концепция. Този вид проектиране цели разрешаването на социални проблеми и създаването на възпитателна архитектура, от която всеки може да черпи.

Студентите днес също се стремят да се докоснат до нея и, преоткривайки критично работите на свои предшественици, те могат намерят нови проблеми или решения, с които да разширят кръгозора си. Архитектурната критика, от своя страна, може да анализира и оцени посоката на развитие на проектирането – била тя положителна, отрицателна или непроменлива.

Галерия

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu