Skip to main content
search

За да се развихри, креативният процес се нуждае от по-специфични условия. Той рядко се побира във времеви и пространствени рамки; истински преживените и цялостни идеи трудно се раждат под натиск. Творецът има нужда от уединение, от време да помисли, да избистри идеята в главата си. Художници и артисти се освобождават до краен предел, следвайки вдъхновението; те създават изкуство заради него. От друга страна, архитектите и дизайнерите трябва да се ограничат от някои рамки – те трябва да аргументират работата си и да се вместят в определени изисквания.

Фернандо Абеланас, дизайнер от Валенсия, търси не само вдъхновение, но и място, в което да се вмести.

Той бяга от стандартното понятие за „офис“ в търсене на усамотение за креативния процес.

Градската среда става все по-пренаселена, парцелите вдигат цената си. Млади творци окупират тавански помещения и маломерни апартаменти в крайните квартали, за да създадат крайния продукт за своето оцеляване. В тази връзка, откриването на нова възможност в на пръв поглед неизползваемо място се оказва недотам налудничава идея.

Със сигурност студиото, което създава за себе си, не е за хора със страх от височини. Местоположението, на което дизайнерът издига идеята си, достига ново екстремно измерение.

Разположено непосредствено над оживения трафик на града, неговото „студио“ е закачено под мост.

Скрито над оживения трафик на испанския град, експерименталното пространство е всъщност платформа, която е закачена на съществуващата бетонова конструкция. Тя се придвижва по релси от достъпната част на моста, където ползвателят се качва.

Рафтове, стол, малко бюро, няколко дреболии – какво повече му трябва на един дизайнер? Всичко останало е в главата му.

Проектът е ексцентрична интервенция, която ще остане в този вид, докато не бъде открита и частите й не бъдат изкрадени от „градски откриватели“.

„Но първо трябва да я открият“ – намигва Фернандо Абеланас.

А как един облак не е всъщност облак можете да прочетете тук…

 

Photos by © Jose Manuel Pedrajas

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu