Skip to main content
search

Според Върховния административен съд, започнатата през 2016 г. надстройка на ниския обем на столичния хотел “Маринела” е незаконна. Причината е, че разрешителното за нея е издадено от районния архитект на Лозенец. Строежът обаче е II-ра категория по ЗУТ, а не IV-та, което изисква съгласуване с главния архитект на София. Това е окончателното решение на ВАС и с него се прекратява съдебният спор между собствениците на хотела и Софийската градска прокуратура. Така се потвърждава решението на столичния Административен съд от 2017 г. Надстрояването на сградата започна през пролетта на 2016 г. Тогава Камарата на архитектите в България изрази своята позиция против, като сигнализира столичния кмет Йорданка Фандъкова и Дирекцията за национален строителен контрол. Последваха няколко проверки от различни институции, които издадоха заповед за спиране на строежа. Тя обаче не бе изпълнена веднага и последвали проверки установиха, че строителните работи там продължават.

Строежът на казиното. | Снимка: “Капитал” © Надежда Чипева

Накратко за историята на големия столичен хотел

Тогава наречен „Витоша Ню Отани“, комплексът е построен в периода 1974 – 1979 г. по проект на световноизвестния архитект Кишо Курокава. Дотогава на това място в столичния квартал „Лозенец“ е имало нискоетажни жилищни сгради. За строежа държавата взима кредит от близо 24 млн. долара, а негов изпълнител е дружеството „Техноекспортстрой“. Хотелът е тържествено открит на 24 май 1979 г. в присъствието на представители  от най-високо държавно ниво, а японската верига „Ню Отани“ поема неговото управление. Комплексът има разгъната застроена площ от над 25 000 квадратни метра и разполага с 442 стаи и апартамента, както и най-голямата бална и конферентна зала в страната. 21-етажното тяло е с височина 90 метра. Най-голямата забележителност на хотела е японската градина.

План на комплекса в книгата “Метаболизъм в архитектурата”. | Image: Kisho Kurokawa, “Metabolism in Architecture”, 1977

След обществено-политическите промени у нас през 1989 г. обектът бива приватизиран, а през 2014 г. става собственост на „Виктория Груп ВМ“ с управител Маринела Арабаджиева. Тогава хотелът получава сегашното си име. През 2015 г. японските вишни пред „Маринела“ биват изкоренени, а на следващата година започва и строителството на новото казино.

Ценността на сградата в облика на София

Това е единствената творба на арх. Кишо Курокава в България. Той има немалък принос към световната архитектура и е един от основателите на архитектурния метаболизъм – течение, което обединява идеите за мегаструктурите с тези за органичния биологичен растеж. В труда си „Метаболизъм в архитектурата“ от 1977 г. той публикува и проекта за столичния хотел. Нарича го проявление на архитектурата на улицата, тъй като традиционната японска променадна градина дава възможност на посетителя да достигне директно до лобито, ресторанта, спортния център и другите обслужващи заведения.

Характерната японска градина. | Снимка: страницата на хотела.

Не само името на архитекта диктува призива за отношение към сградата като към ценен обект. Тя е и проявление на градоустройствените принципи от втората половина на миналия век. С разположението си в най-високата точка на града тя действа като репер и символ. Това е и една от причините защо не бива да се изграждат други високи сгради в близост до нея – гледката към планината ще бъде препречена. Уникалната за България градина и целостта на архитектурната идея, както и качественото изпълнение лесно биха отредили място на комплекса в Националния регистър на недвижимите културни ценности. Както ви споделихме през март тази година, такова включване може да се направи от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Лобито на хотела. Визията няма нищо общо с екстериора. Концептуалната връзка с японската култура е изгубена. Изписването на йероглифи по стените я третира по-скоро повърхностно. | Снимка: victoriaholidays.eu

Нека се запитаме – дали собственикът би искал сградата му да получи такъв статут? Според Закона за културното наследство „всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение за деклариране на недвижими обекти до Министерството на културата.“ Съдейки по действията му, той едва ли би искал това да се случи. Хотелският комплекс притежаваше идейна цялост на вътрешния и външния си облик, но преди няколко години интериорът му бе променен. Макар и с претенцията за визия, вдъхновена от новата еклектика, той клони повече към кича, именно защото няма съгласуваност между двата облика. Разбира се, че един хотел трябва да се реновира по-често, но това трябва да бъде с уважение към оригинала. Тъй като сградата няма статут на културна ценност, собственикът има право да променя тези неща. Важно би било обаче да осмисли и оцени културната стойност на това, с което разполага. Иначе ще трябва да разчитаме само на юридически неизправности, за да може културното наследство от всякакви периоди да бъде опазвано.

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu