Skip to main content
search

Робърт Пийк, основател на австралийската компания Management for Design, която извършва консултантска дейност за проектантски фирми, споделя 12-те неща, които водят до финансовото изоставане на едно бюро.

1.Липса на управленски опит.

Много лидери в архитектурата, инженерното проектиране и дизайна, които са на високи позиции, нямат необходимата бизнес експертиза, за да управляват комплексните аспекти на една такава фирма. Това са стратегията, иновацията, финансовото управление и представянето на самия проект. Често те дори нямат визията за придобиването на такива качества.

2.Липса на отговорност

Тази липса може да се появи на всички нива на един изоставащ бизнес – между партньори, партньори и лидери на проекти или лидери на проекти към конкретния екип. Рядко се изисква подробно обяснение за пропуснат срок, непродуктивна работа или надхвърляне на бюджета.

3.Занижени очаквания

Според Пийк, ако „посредствеността е целта, тогава вероятно ще успеете.“ Често очакванията за изпълнение на работата са ниски и хората не се опитват да ги надхвърлят. Повечето архитекти и инженери изостават финансово и сериозно подценяват способностите на служителите си, защото приемат съществуващото положение и не се фокусират върху иновация и подобряване на производителността.

4.Дизайн за сметка на бизнеса

Основната цел на едно проектантско бюро трябва да е не само неповторимият дизайн. Фокусирането върху изграждането на устойчив бизнес би повлияло положително и на самата индустрия и би променило качествено позицията на неговия ръководител.

5.Управление на проектантския процес

Ако не разполагате с конкретни хора, които се грижат за развитието и етапите на проектирането, то тогава самият процес ще бъде по-скоро тромав и неясен. Планиран дизайн и централна идея са в основата на плавно протичащо развитие на проекта.

6.Лошо управление на ресурсите

Правилният подход към този проблем е студиата да не се поддават на постоянно увеличаващия се натиск за намаляване на цените за проектиране. Често фирмите се състезават, акцентирайки върху занижената цена, отколкото върху добавената стойност. Такива действия обаче затрудняват целия бранш в правенето на по-печеливши проекти.

Image: m4d.com.au

7.Несправяне с нарастващия обем на проектите

Постоянното увеличаване на изискванията на клиента към даден проект се счита за типична част от работата на проектантските студиа, а не за допълнителна предварително договорена услуга. Това често е грешка на лидерството във фирмата, когато желанието за дизайнерска изява надделее. Липсата на система за управление на тази култура на прекалено обгрижване води до отрицателни резултати за бизнеса.

8.Липса на стратегическо планиране и изпълнение

Концентрирането върху дизайна, цената, графика и ежедневните задачи, вместо дефинирането на дългосрочни цели за проект, довежда до демотивиране на служителите, които са способни да постигнат по-високи резултати.

9.Забавяне на повишаването на ключови служители

Взимането на решение от върха на фирмата е основният начин, по който проектантските практики работят. Това означава, че ключовите за работата фигури често не са включени във важните бизнес решения. Ако тези кадри не биват повишени навреме, те ще последват други възможности или ще основат свой бизнес.

10.Неподготвеност на току-що дипломираните кадри

В обучението на архитекти, инженери и дизайнери има засилен акцент върху дизайна, концепцията и технологиите, но липсва подходящо обучение за успешна и добре възнаградена кариера. Когато все повече практическото обучение бива оставяно на фирмите, тогава е очакван резултат, че заплащането в тях е по-ниско.

11.Проблемът не е в хората

Повечето служители имат минимално въздействие върху финансовото състояние на фирмата. Без правилните лидерски умения, култура и система е безсмислено фокусирането върху липсата на способности на екипа.

12.Непреоткриване на бизнеса

Днешната икономика е плаваща и сега е времето, в което е подходящо да се фокусираме върху инвестиции, сливане на фирми, иновация, дигитализация и нови методи на работа. Печалбите не трябва да се използват само за финансовото благосъстояние на собствениците, а около една трета от тях трябва да се влага в тези подобрения.

Източник: architectureanddesign.com.au

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu