12 причини архитект да използва гласа си

Изминалата година беше изпълнена с конфликти относно градската среда у нас. Същевременно се случиха и няколко събития, които показаха, че и в България все по-често започва да се говори за архитектура, публични пространства и отношението на гражданите към тях. Едни от тези събития бяха INCM на Витоша и Архитектурен форум „БЕЗ СТРАХ / 10 след 10“, в които специалисти изнасяха лекции по тези теми и провокираха дискусии.

Какво е най-важното изразно средство на архитекта?

В архитектурното образование често се лансира погрешно разбраната идея, че архитектурният проект трябва да „говори“ сам за себе си. В това има много истина, но информацията, която той предоставя, често е зависима от мащаба, ситуацията, обстановката и медията. Той винаги трябва да бъде подкрепен и от автора си.

Това мнение се споделя и от много специалисти по света. Един от тях е Майкъл Лавали, нюйоркски архитект и автор на блога Evolving Architect. Той успешно успява да формулира няколко причини, които доказват, че гласът на архитекта трябва да бъде водещ инструмент в неговата работа. Позовахме се на тях, за да изкажем колко важно е и у нас това да стане реалност.

Гласът на архитекта е не само говорът, а въобще способността му да разсъждава, да изгражда собствено мнение, да информира и да бъде оратор, и да използва всички възможни инструменти, за да работи в полза на качествената среда.

Гласът на архитекта защитава.

1.Защита на обществото. Като професионалист, чиято работа дава резултати в полза на обществото, той трябва да се застъпва за неговите интереси подобно на лекар и на адвокат.

2.Защита на собствеността. Архитектът действа като медиатор между собственика, местните власти и строителя. Той ръководи проектите, а инвеститорът се доверява на неговата преценка.

3.Защита на дизайна. Архитектът трябва да балансира между личните си представи за дизайна и как инвеститорът може да се грижи за един обект, след като е завършен. В допълнение, той трябва да защитава авторството си.

Гласът на архитекта изразява личността.

4.Израз на професионализма. Липсата на мнение, самочувствие и неспособността за взимане на решения са в ущърб на всички. Архитектът трябва да подхожда с достойнство и уравновесеност.

5.Израз на почтеността. За съжаление, в последните години у нас професията „архитект“ не се слави с добра репутация. Често се свързва с понятия като „строителен бум“ и „далавери“. Мълчанието на колегията би означавало съгласие с това, а гласността – доказателство, че има хора, които се грижат за интересите на обществото.

6.Израз на личната гледна точка. Макар и в сянката на изискванията на клиента, архитектът е този, който разказва за себе си чрез творчеството си. Качественото проектиране винаги оставя следата на личния почерк.

Норман Фостър говори на откриването на реставрираната гара в Дрезден. | Снимка: Wikimedia Commons; bigbug21; CC BY-SA 2.5

Гласът на архитекта подкрепя.

7.Подкрепа на професията. Ако сте архитект, сигурно често Ви се е случвало да обяснявате на някого, че вие не измисляте „как сградата ще изглежда отвън“, а че архитектурата е всестранна дисциплина. Гласът на архитекта обяснява какво професията предлага, за да обогати и подобри човешкия живот.

8.Подкрепа на знанието. Най-паметните спомени от университета са тези, в които преподавателите са споделяли техния личен опит. Техническите знания се учат в процеса, но не са всичко, което превръща студента в архитект.

9.Подкрепа на гилдията. Малко на брой професионалисти (Гери, Фостър, Хадид, Ингелс) са стигнали до позицията стархитект (от английски – звезда и архитект). Тяхното мнение има голямо влияние не само върху архитектурната колегия, а и върху цялото общество.

Гласът на архитекта създава.

10.Създаване на нови идеи. Мнението на архитекта може да бъде гласът на промяната за начина, по който живеем. Такъв пример е Ян Геел, визионерът за „градове за хората“.

11.Създаване на връзки между останалите дисциплини. Архитектите не са сами в работата си и разчитат на експертизата на други професионалисти, за да реализират идеите си. Днес те дават тласък за творчеството не само на артисти, но и на развитието на нови технологии като 3D принтиране, виртуална реалност и устойчиво строителство.

12.Създаване на медийно съдържание. Някои архитекти пишат критика, други стават блогъри, правят подкаст, създават видео, други са експерти по социални медии. Списъкът с възможности расте, а тези, които искат гласът им да бъде чут, трябва да се възползват от това.

Накрая, но не на последно място, не бива да достигаме момента, в който говорим „празни приказки“. Важно е мнението на архитекта да бъде информирано, подкрепено с факти и експертиза, и да бъде отворено към нуждите на общността.