7 сгради в Пловдив, които не познавате

Наскоро бе официалното откриване на Пловдив като европейска столица на културата. Въпреки че реализацията не е съвсем това, което очаквахме, решихме да си припомним за елементите, които го правят достоен за званието. Той е най-старият обитаван и до днес европейски град, а това е и една от основните причини неговата архитектурна история да е толкова богата. Практически безброй са сградите, които заслужават нашето внимание, но решихме да ви запознаем с няколко от тях, които се отличават със своята културна или друга стойност.

Малката базилика

Снимка: pochivka.bg

Построена през втората половина на V-VI в. в чест на император Флавий Василиск, малката базилика се намира извън сърцето на историческия град. В антични времена сградата е била разположена в източните покрайнини, близо до стените, а днес тя е заобиколена от жилищни сгради. Намира се на бул. „Мария Луиза“, на около 15 минути пеша от пл. „Централен“.

Евангелската съборна църква

Снимка: skyscrapercity.com

Обикновено източноправославните храмове са тези, които доминират силуета на българския град. Не е съвсем така в Пловдив. Редом с изявената камбанария на католическия храм „Свети Лудвиг“, разположена на Сахат тепе, евангелска църква обогатява религиозния силует на града. Неоготическата сграда е проектирана от знаменития български архитект Георги Фингов.

Храм „Св. Николай Чудотворец“

Снимка: Национален конкурс “Сграда на годината”

Това е една от сградите, които ни показват, че добрите намерения невинаги водят до добри архитектурни резултати. Осветената през 2015 г. църква е два пъти по-голямо копие на храм в украинския град Николаев. Апликираните фасадни детайли, лъскавите покрития и привкусът на руска храмова архитектура остават чужди на контекста на ж.к. „Младежки хълм“.

Сградата на район „Централен“ на Община Пловдив

Снимка: Wikimedia Commons, Владислав Неделев, CC BY-SA 3.0

Разположената срещу парк „Дондукова градина“ община ни напомня на малко италианско палацо. Строгата симетрична фасада, класицистичните елементи и паладианските прозорци правят тази административна сграда съмнително приветлива. Малкият двор ни кара да мислим, че някога тя е била нечия къща.

Къща на Андонов

Снимка: Блог “Ретро фотохроника на България”

Намиращата се на гаровия площад сграда е проектирана през 1905 г. от арх. Йозеф Шнитер, градостроителят на Пловдив. Учудвате се, че не сте я забелязвали? В момента тя е скрита от магазин, на чийто витрини има нарисувано месо. Въпреки това можете да се опитате да минете покрай тях и да надникнете. Приликите в паладианските прозорци водят към идеята, че Шнитер е и архитектът на сградата на общината, която споменахме по-горе.

Къща на Стайнов

Снимка: Георги Мърхов

Позната ви вече като „Баухаус къщата на тепето“, сградата започва да се разпознава като една от характерните за ранния модернизъм в Пловдив. Заслуга за това има и фондация „Български архитектурен модернизъм“, която вече от няколко години запознава по-широката публика с пловдивското богатство от подобни сгради. Макар и претърпяла съмнителна реставрация, в която бяха променени част от основните й характеристики, сградата отново изглежда „кацнала“ на Таксим тепе като бял гълъб.

„Преспите“

Снимка: skyscrapercity.com

Построените в периода 1979 – 1982 г. шест жилищни гиганти от бетон и тухла определено са впечатляващи с височината си. Наричат ги “преспи” не само заради мащаба им, но и заради разположението им по едноименната улица. Типичният за големите жилищни комплекси хаос и присъствието им в черните хроники ги правят донякъде представители на некултурата. От друга страна, гледката от 22-рия етаж към центъра на Пловдив е зашеметяваща, стига да успеете да влезете и да се престрашите да вземете асансьора до последния етаж.

Това бяха само няколко примера от многопластовата архитектура на културната ни столица. Следващия път, освен античния стадион, античния театър и Стария град, отделете време на това да откриете тези и други забележителни сгради, които иначе нямаше да посетите.