Нека този път бъде лично. Не мога да не отбележа подобаващо факта, че моите пет години и половина образование приключиха и уважаемата Държавна дипломна комисия ме удостои със званието „архитект“. Време е за равносметки, депресии по отминалото студенство или преоткриване на нови възможности – всеки сам си избира. Мимоходом ще споделя с вас няколко умения, които успях да придобия като студент по архитектура. Миг след това продължавам – има още много какво да уча, къде да отида и какво да създам.
1. Издръжливост
Не, не станах маниак на тема CrossFit. Но започнах да не спя, когато се налага. И не, никога не съм изпадала в някакви екстремни състояния, просто понякога се налага да будуваш. Да учиш архитектура отнема време. Страшно много време. Дори самото „довършване“ на проект се оказва безкрайна поредица от дни, седмица… „Сънят е за слабите“ се превръща в общоприет девиз на студентите по архитектура, които в един момент все по-рядко започват да обикалят дискотеките. Има период, в който сънуваш как оразмеряваш стълби, в следващия редовно имаш ролетка в джоба, за да мериш каквото ти видят очите (просто трябва да разбереш колко точно е висок този стол!), а междувременно трябва да „жонглираш“ между пет изключително различни и сложни проекта. И без значение, че допреди малко си правил детайл на конструкцията на спортна зала – в следващия абсолютно задължително трябва да си в кондиция, за да измислиш невероятната концепция за следващия проект. Лека-полека „нощните смени“ се превръщат в необходимост, за да предадеш по-читав проект. И да, накрая си струва. Защото си е твое – от мъглявата идея в главата ти до всяка една линийка на красивите табла пред теб.
2. Любопитство
От това полезно, всепоглъщащо любопитство, което запълва плътно времето ти и те снабдява с нова ентусиазираща информация. В началото не знаех откъде да започна – всичко беше ново. Идвайки от математическа гимназия, бях твърде далеч от строителния свят, но с времето започнах да знам къде и какво да търся. И информацията сама започна да идва при мен.
3. Multitasking
Дори само в това, че мога да нося едновременно около 9 неща без проблем. Огромните папки, тубуси, макети, табла, линеали, всички маркери, триъгълници, дори чук (!?), които носих в първите години са неописуемо бреме в претъпкания сутрешен автобус. След време обаче „елегантно“ замяташ чантата с лаптопа, водиш телефонен разговор и носиш още 4 неща едновременно. И е някак лесно.
4. Подобрих общата си култура
Защото архитектурата е във всичко (или поне в един момент започва да ти се струва така). Историята, която ми се струваше така объркваща в училище, в един момент успя да се подреди, докато изучавах всички архитектурни периоди. Това беше особено постижение за мен най-вече относно българската история на 20-ти век, парченца от която си набавих както от новия лекционен курс в УАСГ (виж повече тук), така и от многобройните ми проекти и изследвания въру различни пластове на културното наследство.
5. Усещам по-силно чувство за принадлежност
Да, в България има прекалено много неуредици. Но има и безкрайно много материални и нематериални ценности, които да ни карат да се гордеем. Специализацията ми в сферата на опазване на архитектурното наследство ми помогна да видя потенциала в много от историческите пластове, които остават недоразбрани.
6. Развих презентационните си умения
Със сигурност това не е най-голямата ми сила. Но напредъкът, който имам, сравнен с началото, се равнява не на скок, а направо на два. Налага се да презентираш и да защитаваш идеята си. И това е хубаво – не е нито притеснително, нито излишно.
В един момент с прекрасните ми колеги достигнахме Level „да се обличаш като проекта си“, а презентациите ни се превръщаха в едно малко представление – да направиш акцент с интонацията си, когато е необходимо, да овладееш необходимите жестове, да вмъкнеш по някоя шега… И, разбира се, да направиш уникални слайдове, табла, албум (в зависимост от случая), чиято графика бъде оценена подобаващо.
7. Архитектурата отвори мирогледа ми към културния календар
Самата архитектура е изкуство. И като такова тя има много допирни точки с киното, музиката, литературата, изобразителното изкуство, фотографията и т.н. Всички те я допълват, тълкуват или използват. Така и аз започнах да се интересувам от повече периферни явления, които да ми помогнат да разбирам архитектурата и живота.
Седем ли? Май има още доста. Приключвам със списъка засега. Също и с университета. И един съвет – взимайте си от него всичко, което можете – знания, умения, ментори, изграждайте и отстоявайте мнение, дори да е негативно. Търсете и ще намерите всичко, което искате.