9 причини да станеш архитект

Решението да се занимаваш с архитектура се взима трудно. Често кандидат-студентите смятат, че трябва да притежават талант в рисуването и да получават добри оценки по математика, за да успеят да се запишат тази специалност. Когато влязат обаче са претоварени от множеството задачи, с които биват затрупани.

Времето, за което можеш да завършиш магистратура в специалността архитектура варира в различните държави, но обикновено е между 5 и 7 години, а след това обикновено следва период за взимане на лиценз, който отнема още няколко години. Въпреки това, съществуват много причини да заобичаш тази професия. Ето някои от тях:

1.Архитектът може да освободи своето въображение.

Най-хубавият аспект в професията на архитекта е, че се подкрепя индивидуалността на всеки човек. За проектирането на сгради е нужна креативност, но освен това е позволено, дори препоръчително да създадеш свой стил, който да се разпростира дори извън основната работа. Напоследък е модерно да бъдеш различен и точно това е характерно за един архитект – да живее креативно, да се изразява чрез начина си на живот.

2. Архитектът вижда плодовете на своя труд осъществени.

Едно от най-големите преимущества на тази професия е, че крайният продукт остава във времето и напомня за положените усилия. Архитектът успява да надживее човешкия живот, благодарение на своя труд, който ще го представлява години наред. В някои държави, архитектите подписват своите сгради, както художниците картините си. Близо до входа или главната фасада се слага плака или надпис с информация за хората, участвали в изграждането на сградата.

3. На архитектите никога не им е скучно в университета.

В университета е трудно, но и изключително интересно, поради динамичността и разнообразието на обучението по архитектура. Изучаването на различни предмети от други специалности е заложено в програмата на специалността и теми като икономика, философия и социология се срещат. Освен това в архитектурата присъства голяма доза импровизация, която прави всичко по-забавно и завлядяващо. Иновативността и различното са добре приети и се насърчава стремежа към използването на всичко, стига да е в полза на идеята.

4. Архитектите са специалисти по всичко.

Както вече бе споменато, това което прави архитектурата вълнуваща е широкият спектър на изследване и проучване, който присъства във всеки проект. Няма такова понятие като твърде много знания, когато си архитект. Всеки нов проект е повод за проучване на нова технология, различна организация или метод на конструкция. За да осъществиш определена идея в своя проект, трябва да познаваш добре специфичните детайли на технологията, която ще приложиш и да си кореспондираш със съответните специалисти. Подобно на диригента в оркестъра, архитектът трябва да има познания във всяка сфера, за да контролира проекта си.

5. Архитектите са добри в защитата на своите възгледи и идеи.

За всеки човек съществуват определен тип сгради, които ще намира за естетически издържани. Много от студентите се впускат в света на архитектурата, защото са били впечатлени от някоя сграда, но в университета, естетическата стойност на сградата не винаги е достатъчно убедителен довод за преподавателите. Затова ораторските способности и умението да убеждаваш е ценно качество за един архитект.

6.Архитектът се справя със стреса.

Стресът в нашето ежедневие се среща във всяка професия, във всяка ситуация и всяка дисциплина. Въпреки че здравословните проблеми, които поражда обучението в студентите не трябва да бъдат умаловажавани, има много млади специалисти, които навлизат здрави и мотивирани в работната среда и се справят със стреса. Архитектурното училище те превежда през задълбочен самоанализ, научаваш се да разбираш нуждите си и откриваш как да бъдеш успешен в своите собствени условия.

7. Архитектът може да прави това, което обича, цял живот.

Ако обичаш професията си, можеш да продължиш да практикуваш и след пенсионна възраст. Както се казва: „Избери си работа, която обичаш и няма да имаш нито един работен ден в живота си“. Много от водещите световни архитекти все още управляват своите ателиета години след пенсионирането си и го правят точно толкова добре, колкото и преди са го правили. Франк Гери проектира на 87-годишна възраст, Норман Фостър е на 81 и все още ръководи своята фирма, а Заха Хадид спечели наградата на RIBA на 65 години. Най-впечатляващ е Оскар Нимейер, който се впуска в проект до самата си смърт, десет дни преди да навърши 105 години.

8. Архитектът е на висока почит.

Благодарение на произхода на архитектурата, определяна като „майка на всички изкуства“, професията се разпознава като благороден стремеж. В работата си, архитектът контактува с клиенти от високата класа на обществото. Архитектът може да използва всички митове и заблуди, които съществуват около тази професия, за да впечатли хората и да ги убеди по-лесно в своите идеи.

9. Архитектът подобрява живота на хората.

Модерната архитектура, каквато я познаваме днес, се появява в период на социално развитие през 20 век. С надеждата да създадат по-добър свят за хората, визионерите създават литература, която вдъхновява и днес – дори не винаги да пресъздава този дух успешно. За един кратък момент изгубихме надеждата за това усилие, но в съвременните практики се възвръща социалният аспект в архитектурата.

Архитектурата винаги е искала да помага на хората и когато успее, чувството е на несравнимо удовлетворение. За съжаление архитектите са най-ревностните критици на съвременната архитектура и често фокусът е върху това, което не работи, вместо върху това, което функционира правилно. Не трябва да забравяме малките късчета успех: възрастна жена, която се чувства уютно в своя апартамент, синът, който е благодарен на архитектите, които са преустроили разпадащият се дом на възрастната му майка в скромен квартал, или нископлатеният работник, който отвлича вниманието си разглеждайки различните сгради, покрай които минава сутрин. Архитектурата е значима и възможността да докоснеш всекидневния живот на обикновения човек и да го направиш по-хубав е причината да избереш тази професия!