Skip to main content
search

Някой получава съобщение в 23:30 вечерта – “Спиш ли или работиш още?”, на друг му казват: “Ако много държиш да се осигуряваш на повече от минималното, може сам да си внасяш допълнително от заплатата.”, кандидатстваш развълнуван за нова работа, но те посрещат с думите “Виж, ти не ми изглеждаш като депресиран човек, откажи се от тази професия преди да станеш.”. Това е малка част от цитатите, които чух от колеги – архитекти във връзка с условията на работа в архитектурата.

Преди една година отворихме темата за работната среда на архитектитенека днес разгледаме по-подробно какви условия на труд и заплащане ги очакват, какви проблеми ги тревожат, какви възможности изобщо предлага архитектурната професия, какви са изводите, които можем да си направим от официалните публични данни и проучванията (доколкото съществуват такива). А можем ли също така да потърсим възможности за подобряване на тези условия? 

 Четете тук статията от миналата година: Условията на труд в архитектурата – от световната практика до България


Най-честите сценарии

Нерелевантно заплащане в съотношение с познанията и количеството труд, които се изискват; осигуряване на минимална заплата; работа като фрийлансър, получаващ пари “на ръка”, който обаче на практика си има работодател; незаплатени, но изработени бонуси; отказ за подписване на трудов договор; токсична работна култура; пълно раздаване в името на страстта към професията; високи изисквания, но липса на социални придобивки – може би това бяха най-често повтарящите се сценарии, които младите архитекти споделят за работната си реалност.

Основано през ноември 1975 г. в Обединеното кралство, New Architecture Movement (NAM) се стреми да промени фундаментално системата в рамките на професията. Както показва тази карикатура на Луис Хелман, публикувана в Наръчника на NAM, движението призова за обединяване на архитектите. Кредит: Луис Хелман / колекции на RIBA

Преработването в архитектурата и лошите условия на труд са актуална тема в световен контекст и то не от скоро. Днес обаче повече от всякога млади архитекти се обединяват в организации, основават се първите синдикати в архитектурата (през 2019 г. в Англия се формира първото обединение на работещите в архитектурата, което е част от организацията Обединените гласове на света (United Voices of the World – UVW), темата се повдига все по-често в медийната и публичната среда, организират се дискусии, пишат се книги и статии. 

България често изостава от такива процеси и да говорим за условията на труд в архитектурата (и не само), възможностите за реализация в професията и трудностите по пътя публично и открито, по-скоро остава табу. Въпреки това, може би именно с навлизането на поколението Z на пазара на труда и техните по-високи изисквания към работната среда като цяло, по-голямата им гъвкавост и по-различните очаквания за баланс между работа и личен живот, се наблюдават някои пропуквания.

Какво ни казват (и не казват) статистиките?

Според данни, публикувани в сайта zaplatomer.bg, архитектите попадат в направление “строителство и недвижими имоти” и получават нетна заплата между 1200 лв. и 3250 лв. като 10% получават повече или по-малко. Тези данни не са официални и са базирани на индивидуална информация, въведена от различни ползватели на уебсайта. Сайтът също така казва, че 57% от заетите на тази позиция са жени, а средната възраст е 31 години. 

Според рейтинговата система на висшите училища в България, поръчана от Министерството на образованието (МОН), средният облагаем доход на завършилите в направление “архитектура, строителство и геодезия” в университети, в които се предлага и специалност “архитектура” е 1810 лв., като тук трябва да се има предвид, че в статистиката са включени и всички останали инженерни специалности, предлагани от учебните заведения. За съжаление, липсват статистики по отделните специалности, както и информация за това каква част от завършилите определена специалност са останали в сферата. 

Данни от проучване на Асоциацията на архитектите в България от проучване проведено през 2018 г.

Публични обаче са данните и от Годишните финансови отчети (ГФО)* на дружествата за финансовата 2022 г. Бърза справка начертава интересна картина. Оказва се, че бюрата с повече служители успяват да се движат около и над границата 2000 лв. за среден доход на техните служители – било то от трудово или гражданско правоотношение. Голяма част от бутиковите студиа (с едно-две изключения) попадат в диапазона от 200 лв. до 850 лв. Противно на моите първоначални очаквания доходите на служителите в архитектурни фирми, често критикувани в публичното пространство с неетични към средата на обитаване практики, но проектиращи сериозни количества РЗП на година, се движат около числото 800 лв. Също така трябва да имаме предвид, че в тези средни данни попадат и възнагражденията на ръководствата на всички фирми. 

Поради факта, че често работодателите поставят пред служителя избора – да се осигуряват на реално възнаграждение или да го получат “под масата” масово архитектите не могат да използват пълноценно своите социалноосигурителни права – майчинство, платен отпуск въз основа на реално получаваното възнаграждение, болничен и др.

*Трябва да се има предвид, че данните не са базирани на представителна извадка и са направени на база 30 регистрирани дружества, 90% от които опериращи в столицата, четири от тези дружества не са подавали данни в Търговския регистър.

Данни от проучване на Асоциацията на архитектите в България от проучване проведено през 2018 г.

Данните от ГФО изглеждат интересно и на фона на данните от “Национално сдружение недвижими имоти”, също от 2022 г., които отчитат, че “строителството на жилища в България расте с невиждан от десетилетие темп, достигащ ръст от 35%” по същото време. Възнагражденията в сектора обаче по никакъв начин не отразяват тази промяна. 

Какви генерални изводи можем да си направим?

  • Изглежда така сякаш архитектурната професия не е сигурна и предвидима от социална гледна точка – няма консистентност в заплащанията и средният осигурителен доход варира значително в зависимост от профила на компанията;
  • Възнагражденията са ниски, особено на фона на средната брутна заплата в страната, която за 2022 г. е 1600 лв, а в столицата – 2390 лв. (към март 2024 г. – 2123 лв. за страната и 3000 лв. за столицата);
  • Ако се вземе предвид, че над половината от заетите в професията са жени, това показва особена несигурност, що се отнася до адекватно заплащане по време на майчинство;
  • Бутиковите бюра предлагат по-лоши и несигурни условия на труд в сравнение с установени фирми с голям брой служители. 
  • Положителните финансови промени в сектора не се отразяват на заплащанията на архитектите;
  • Не съществуват отделни статистики само за завършилите специалност архитектура, както и статистики за различните видове и посоки на професионална реализация на архитектите (публичен сектор, частен сектор, НПО сектор, преквалификация към  други професии и т.н.). 

Последното по-обширно проучване за нагласата на архитектите за професионална реализация в България е направено през 2018 г. от страна Асоциацията на архитектите в България (ААБ), която не е публикувала данни след това. Професионалните организации в бранша КАБ и САБ не провеждат подобни социологически проучвания, на база на които могат да се правят по-обстойни анализи. 

Защо архитектите заслужават по-достойно заплащане от това, което показват данните?

Когато говорим за заплащане в сферата на архитектурата е добре да погледнем и обективно на това какво коства образованието по архитектура и реализацията като архитект – шест години инвестирани в образование; финансов ресурс, непрестанно влаган в материали за макети, печат, техника като компютри с високи параметри, графични таблети и т.н; силни технически умения за работа, които често се реализират с допълнително инвестиране в курсове за софтуери; високите цени на софтуерите като цяло; сериозни технически познания, материалознание; постоянна времева и финансова инвестиция в развитие – CAD курсове, пътувания до световни изложения и т.н. 

Кадър от Салоне в Милано.

Тук е може би мястото да спомена, че по време на разговорите ми с колеги често се повдигаше темата за това как по-голямата част от бюрата у нас не инвестират по никакъв начин в развитието на служителите си що се отнася до събития като Биеналето по архитектура във Венеция или изложението Салоне в Милано, където се представят най-големите постижения на световната архитектурна и интериорна сфера. Подобни начинания, развиващи мисленето и познанията на кадрите, са почти винаги финансирани от самите тях, парадоксално в някои случаи дори се стига до ограничаване на служителите да посещават подобни събития от страна на работодателите.

Защо архитектите не се задържат дълго в професията?

“В нашия офис привидно е доста добре. Хубава среда, колегите са готини, заплатите се плащат винаги навреме и договорите са чисти. Правим добра архитектура и не стоим след работно време. Въпреки ясния контраст с това, което се случва в повечето фирми в сектора, се оказва, че това не са критериите, които човек търси след даден период от време. Най-често този период, в който горните предимства му стигат, са няколко години. Често се оказва се, че фирмите търсят добри кадри, но после по никакъв начин не се окуражава тяхното мислене и така ние се отделяме от архитектурния процес. За нас става важно само да си свършим работата, а и често това е всичко, което се изисква от нас. Като добавим и факта, че заплатите не се променят всичко води до този резултат  – хората остават да работят 3-4 години и после си тръгват.” 

Както показват и данните на ААБ и тези в zaplatomer.bg голяма част от практикуващите професията са под и около 30 години. Това показва, че условията на труд са приемливи до голяма степен за току-що завършилите млади архитекти. Оказва се, че това понякога е валидно дори за фирми, които успяват да осигуряват по-добро от средното заплащане и нетоксична работна среда. 

Често, когато повдигаме темата за условията на труд, “страстта към професията” заема ключово място.

Желанието да правиш добър дизайн и да променяш средата привличат голяма част от практикуващите към фирми, в които могат да научат добри детайли и могат да създават ексклузивни пространства. Оказва се обаче, че и във фирми с такъв профил, архитектите рядко намират удовлетвореност, когато проектантският и мисловният процес са отнети от тях, а ежедневно се фокусират върху монотонни задачи. 

Страници от книжката на Чешкия павилион от Архитектурното биенале през 2023 г.

Изглежда това води до факта много архитекти да търсят възможност да открият частна практика или да се насочат към други професии или посоки на архитектурното и дизайн мислене, които биха ги карали да се чувстват творчески удовлетворени, но и добре заплатени. Това е особено валидно във възраст, в която младите хора започват да водят по-установен и самостоятелен начин на живот и да създават семейства. 

Друг колега споделя: “Основен проблем, който наблюдавам и от други колеги е, че фирмите искат мислещи хора, обаче после ги ползват като чертожници и не ги допускат изобщо до идейния процес, постоянно им се спускат конкретни задачи.”

Кадър от Чешкия павилион от Архитектурното биенале през 2023 г.

Трябва обаче да вземем предвид, че архитектурата изисква много чертане и оперативна работа по принцип. Често именно в този процес се установяват и голяма част от детайлите и финалните решения, които влияят на цялостния облик на пространствата, а идейната фаза чисто времево се оказва много малка част от цялостния процес. Техническата работа е предизвикателна и разбираемо голяма част от архитектите искат да странят от нея, тя изисква и много сериозно вникване в процеса, което не всички служители са готови да направят. 

Факт е и че младите архитекти често имат нереалистични представи за работната среда, бягат от отговорности, което често е резултат и от незадоволителното възнаграждение и отношение от страна на работодателите. По-доброто заплащане, подкрепата и зачитането на мнението, откритата комуникацията между работодател и служител могат да спомогнат в този процес, който може да се отрази положително и двете страни. 

Страници от книжката на Чешкия павилион от Архитектурното биенале през 2023 г.

Какви са вариантите?

Т. нар. криза на архитектурната професия не е нов феномен и е тема, която се засяга в световен контекст.

Архитектите са недобре заплатени, но продължават масово да търсят алтернативни емоционално, финансово и творчески удовлетворяващи начини, с които да променят средата.” Класическият сценарий “завършвам и отивам в студио” започва да удовлетворява все по-малко хора. 

На Архитектурното биенале през 2023 г. чешкият павилион бе сложил фокус именно върху проблемите на архитектите днес. Те разглеждаха архитектурната професия като “фабрика”, в която архитектите са част от поточната линия. Като контрапункт на тази фабрика бе поставена “лабораторията”, която разглеждаше основните проблеми на професията и разсъждаваше за причините, които водят до тях. От другата страна на “лабораторията” бяха възможните решения и пътища за по-доброто бъдеще на професията.

Кадри от Чешкия павилион от Архитектурното биенале през 2023 г.

“Архитектите не само са финансово несигурни и имат лош баланс между работа и личен живот, но и всички те желаят повече социална значимост и повече възможности гласът им да бъде чут при оформянето на изградената среда.” – това са думи на Пеги Диймър, професор по архитектура в Йейл, цитирани от чешкия павилион. 

Според кураторите на чешкия павилион има три основни посоки за действие: 

1.Индивидуални стъпки, които всеки архитект може да предприеме за себе си; 

2.Законови пътища за подпомагане на процесите;

3.Включването на браншови камари и други организации, които да защитават правата на работещите. 

Индивидуалните стъпки, които предлага Чешкият павилион се състоят от ключови идеи като грижа за себе си и поставяне на обективните си нужди на преден план, промяна на навиците на работа и комуникация, смелост при отстояване на определена позиция и при нужда напускане на неподходящата среда на работа.

Страници от книжката на Чешкия павилион от Архитектурното биенале през 2023 г.

Втората посока, отнасяща се до законовите промени, в контекста на България е добре да се разглежда през призмата на държавната политика за развитие и поощряване на регулираните професии, каквато е и архитектурата. Към момента регулирането на професията покрива единствено поставянето на определени изисквания в образованието и практикуването на професията, но не се обвързва с процеси на поощряване или доразвиване на кадрите. Що се отнася до законодателството, свързано с трудовите права и възнагражденията например, у нас няма установени норми за минимално заплащане спрямо определени професии или степени на образователна квалификация. Работа в тази посока от страна на браншовите организации и други органи би била стъпка в правилната посока. 

Страници от книжката на Чешкия павилион от Архитектурното биенале през 2023 г.

Именно в третата точка попадат браншовите камари и друг тип организации от неправителствен тип, които биха могли да изискват и контролират определени процеси, що се отнася до качествата на кадрите и условията на труд в сферата. Тук е добре да обърнем внимание и на факта, че в архитектурата, в общия случай младите кадри у нас не участват активно в браншовите организации, не ходят по срещи и не поставят проблемите си на масата и така гласът им не бива чут дори в по-затворен кръг в границите на професионалната сферата. Не успяхме да открием обществено достъпна статистика за профила на членовете на КАБ и САБ като възраст, години опит в бранша и т.н., за да можем да дадем обективни данни за участието на младите кадри в браншовите организации. 

Страници от книжката на Чешкия павилион от Архитектурното биенале през 2023 г.


Проблемите на работещите в архитектурата все още не се чуват достатъчно силно, дори вътре в самия професионален балон. Това се отнася и за всички заинтересовани страни в професионалната среда – работещи, работодатели, проектанти на свободна практика и т.н. На масата не се поставят конкретните изисквания на работодателите, очакванията на работещите в сферата, което от своя страна води до постоянна неудовлетвореност, ниска мотивация, преквалификация на кадрите и т.н. водещи до ниско качество на архитектурния труд у нас като цяло. 

Това не позволява на темата да достигне и до другите професии и сфери, които са в пряка взаимовръзка с архитектите – инженери, инвеститори, НПО организации, експерти от сферата на недвижимите имоти, публичната сфера и политиката, банките и финансови организации, подкрепящи строителния бранш. Всички тези фактори водят до неоценяване на труда на архитекта и от обществото като цяло. 

Може би трябва да започнем именно с по-активно общуване помежду си и с открито поставяне на темата първо в балона на архитектурата. 

Източници:
www.zaplatomer.bg
Търговски регистър
Рейтингова система на висшите училища в България
Асоциация на архитектите в България
Национално сдружение недвижими имоти
Разговори с млади архитекти 

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu