Броят на необитаваните жилища у нас расте, но също и цените

Всяко второ жилище у нас е пренаселено. Същевременно с това расте и броят на необитаваните жилища. Това обясниха експерти на семинар по темата в глобалната застъпническа кампания за достъп до жилище и жилищни права в Плевен, организирано от „Хабитат България“. Въпреки че страната ни е с най-голямата обезпеченост на жилища в Европейския съюз – 670 жилища на 1000 души, сме втори по пренаселеност след Румъния.¹ Тази тенденция, заедно с покачващите се цени на имотите, говорят за голямото социално неравенство у нас.

Съвсем в началото на ковид-кризата ви разказах за намерението си да продам жилище и да инвестирам средствата в ново, което ме провокира да вникна повече в плетеницата, наречена имотен пазар. Е, продажбата беше успешна, но след това последва играта на нерви – трябва ли всъщност да придобия ново жилище? Изборът става все по-сложен, ако изследваме по-горе споменатите фактори.

Photo by C Dustin on Unsplash

Защо цените се покачват въпреки COVID?

Въпреки че в началото на пандемията у нас имотният пазар беше в ступор и въпреки очакваната от началото на 2019 г. насам рецесия в пазара, след премахването на крутите ограничителни мерки, цените се запазиха и дори започнаха отново да растат. Несигурността, която ковид предизвика, накара много хора да планират по-краткосрочно големите стъпки в живота си. Сега те търсят жилища с по-бързи темпове, готови са да капарират и купят по-бързо и да не отлагат, за да не ги застигне друга криза. Още повече – започна да се усеща тенденция към търсене на по-големи жилища и имоти извън големите населени места.

Голям фактор са и ниските лихви по ипотечните кредити, а в световен мащаб влияние оказват и мерките, които бяха наложени на национално и наднационално ниво. Средно с около 2 процентни пункта централните банки по света свалиха лихвените проценти тази година, намалявайки цената на ипотеките. Сега например един американец може да вземе 30-годишен ипотечен кредит с фиксирана годишна лихва от само 2.9% в сравнение с 3.7% в началото на годината². Въпреки социалните катаклизми в САЩ, тази година цените на завършените жилища там удариха рекордно средно ниво от 310 600 долара, с 11.4% спрямо предната година.³

Въпреки масовото строителство новите жилища в столицата сякаш не стигат | Photo by Vasko Hristov on Unsplash

У нас, както и в други държави, все още се усеща недостигът на жилища от икономическата криза на миналото десетилетие. Внезапното спиране на ново строителство доведе до пауза в предлагането на жилища, което от своя страна и в момента води до силно ограничен брой и лош избор.

Защо въобще искаме да имаме жилище?

Водещи в избора ни да изплащаме жилище и да не живеем под наем са и психологическият, и финансовият фактор. Притежанието на недвижим имот дава сигурност и спокойствие, че каквото и да ни се случи, винаги ще имаме подслон. В съвременната обстановка да изплащаш жилище струва почти толкова, колкото и да живееш под наем, заради което повечето хора биха избрали второто. Често на покупката на жилище се гледа като на инвестиция, което обаче не е на 100% вярно. Сумата, която влагаме в него, остава заключена и няма ликвидност. Продажбата му обикновено води до покупка на друго, което отново запазва парите в имот. За инвестиция с цел отдаване под наем и пасивен доход можем да говорим чак когато вече имаме едно изплатено жилище и придобием второ. В противен случай получаваме пасивен разход, който „виси“ на врата ни всеки месец.

За тези, които не могат да си позволят жилище без кредит, ситуацията, предизвикана от коронавируса, поставя въпроса дали въобще искат да изплащат такъв, при положение, че в този момент дългосрочното планиране е несигурно. Все пак това би било в противоречие на търсенето на гъвкавост и приспособимост при различни обстоятелства. Особено сега, когато мнозина се притесняват от това да загубят работата си.

Състоянието на жилищния фонд у нас се влошава | Photo by Stoyan Kolev on Unsplash

Пренаселеността заедно с пустеещите жилища говори за сериозен проблем

Този противоречив куриоз у нас показва, че тенденцията за бягство от малките населени места се повишава. С това се увеличава и броят на вакантните и големи жилища с дворове, за които много от нас бленуват. Въпреки това, дори и в София, празните жилища са 24%. Това означава, че много от тях са разделени между много наследници или пустеят, защото са твърде остарели и собствениците им не могат да си позволят да ги ремонтират и използват.

От друга страна, цените на жилищата се покачват и защото има кой да ги закупи или да инвестира в тяхното строителство. Това ни навежда на мисълта, че малко на брой хора притежават множество имоти, докато множеството от тях е пренаселено. Въпреки празните жилища, у нас расте и броят на бездомните хора – през 2016-та регистрираните такива са 1300 души, а през 2018-та – 1884⁴. Не е ясно колко са през тази година. Всичко това са симптоми на по-голям и по-сериозен проблем: силно социално неравенство, малка средна класа и все по-голяма пропаст между бедни и богати.

Реновацията на стари сгради е трудно посилна за обикновени обитатели | Photo by kristin todorova on Unsplash

Необходима е цялостна стратегия за овладяване на жилищната криза

Днес сякаш сме загубили вяра в идеалите на модерната архитектура да осигури адекватни жилища за всички. Усилията за разрешаване на жилищната криза след Втората световна война в световен мащаб така и не са успели да изведат до края работещо решение. Днес имотният пазар продължава да расте, а нежеланите жилища остават пустеещи. За сметка на това се прави строителство, което в крайна сметка не все още не успява да удовлетвори нуждите на потребителите. Какви мерки трябва да се вземат за това е сложен ребус – в началото на годината в Берлин бе сложен таван на наемите, което доведе до сериозни спекулации в тамошния пазар. Оказва се, че такива мерки често са по-скоро популярни, отколкото работещи.

Малките населени места пустеят все повече | Photo by Ekaterina Zagorska on Unsplash

У нас разполагаме с голям и стареещ сграден фонд и със слаба жилищна политика. Време е да направим правила за това кой и как работи с имотния пазар, за да бъде той честен и прозрачен. Може би възможен подход е да върнем живота в малките населени места – особено сега, когато все повече от нас могат да работят дистанционно.

Източници: