Да пазиш градската хроника в снимки

Срещаме Иван Шишиев в спокойната атмосфера на читАлнЯта в столичната градска градина. Силното присъствие на архитектурата във фотографиите на Фейсбук страницата „Етюд-и-те на София“ събуди любопитството ни към човека зад обектива. Ето какво ни разказа самият той:

• Откога снимаш и какво породи интереса ти към фотографията?

Снимам от доста малък, случи ми се да хвана един лентов фотоапарат Skina – еквивалент на днешните “сапунерки”. Снимах неща в селото, в което съм отраснал – Петрово, на около 10 км от Мелник и на седем километра- от гръцката граница. Общо взето това беше първият ми досег с фотографията, след това за доста време спрях. По-късно ми се случи един месец да правя снимки при брат ми, който тогава беше стипендиант във Ватикана и ми даде фотоапарата си.

Телевизионната кула в местността Копитото | Снимка: Иван Шишиев

И така,  моето 17-годишно аз снимаше Рим.

После пак прекъснах, докато по време на Окупацията на университета през 2013 г. не си купих един фотоапарат и не започна всичко. След това обикалях известно време из Европа на автостоп, като снимах архитектурата, търсих картините на Караваджо и така нататък. Накрая се върнах тук, започнах да правя снимки на София и през март 2015 г. просто създадох тази страница, написах името „Етюд-и-те на София“ и започнах да се занимавам с фотография.

Снимка: Иван Шишиев

• Какво стои зад създаването на „Етюд-и-те на София“? Защо именно етюди?

Защото София не може да се обхване с една снимка. Единственото, което може да се обхване, е един етюд, малка скица, част от нея. И така да се опитваш да изградиш цялото. Идеята за Етюд-и-те на София се зароди в опит да се докаже, че София не е грозен град, както много от хората, които живеят тук, обичат да казват. Самата идея е да го припознаят, да не бъде просто някакъв град, в който живеят, а да бъде това, което те наричат своя град.

Столичен етюд | Снимка: Иван Шишиев

• Какво искаш да разкажеш чрез твоите снимки?

Искам да покажа, че главната идея на страницата, освен красотата, е и една своеобразна градска хроника. Снимам и качвам по 5 снимки на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. За тези вече 5 години и половина съм почивал два пъти по седмица. Странно е, но от друга страна е интересно да правиш тази градска хроника. Да покажеш София днес и ако се върнеш назад, можеш да видиш как София е изглеждала преди 5 години. Колкото и невероятно да звучи, за това време

Столицата тотално се е променила в много отношения.

Не говорим само за ул. „Граф Игнатиев“ например. Не че сега е много добре, но преди 5 години беше в изключително лошо състояние. Тогава Лъвов Мост също беше в друго състояние. В този период и Музеят за история на София отвори врати. Читалнята, в която се намираме, днес е точно на 5 години и 1 месец. И много други неща, които се случват ежедневно. Градът се променя и това е идеята – да покажа тази хроника.

Променената улица “Граф Игнатиев” | Снимка: Иван Шишиев

• Като основно действащо лице във твоите снимки откриваме архитектурата. С какво те привличат сградите на София?

София е един изключително различен град. За разлика от градовете на Запад, нямаш един изключително старинен център, около който да се върти всичко останало. Тук, за добро или лошо, има много метаморфози. Бомбардировките, разрушаването на останалите сгради за построяването на Ларгото, създаването на бул. „Тодор Александров“ и всички тези неща, които се случват в историята, остават своя отпечатък. Това, което се опитвам да покажа, е, че София има изключителна архитектура – това, което е оцеляло и нещо по-ново като начинът на строеж. Дори в днешно време има изключително лоши, безвкусни сгради и в същото време има някои, които са доста добри- и в архитектурен, и в урбанистичен план.

Един отрязък от многопластовата архитектур на София | Снимка: Иван Шишиев

София има изключителна архитектура.

През февруари месец обикалях тунелите на метрото и правих различни снимки на работниците по трасето на трети метродиаметър, който отвори наскоро. Доста интересно беше да се покаже този “интериорен” план на архитектурата. Удивително е, че хората винаги се опитват да си гледат телефоните, докато ходят, вместо да погледнат нагоре и да видят един забравен елемент от тези лица без име, които стоят зад дадена сграда.

Екатерина Калугина е заедно с Иван зад страницата Етюд-и-те на София | Снимка: Иван Шишиев

Наскоро с приятелката ми, Екатерина Калугина, която всъщност е другият член на Етюд-и-те на София, имахме възможност да пообиколим не само из Балканите и Европа, а ходихме известно време и до Узбекистан и Казахстан. Общо взето видях как в една страна в момента се строи, а в друга има градове на по 1000 години, които не са „мръднали“. Всъщност видях там как се пази, виждаме тук как в някои отношения не се пази, но хората се опитват да направят възможно най-доброто. Да се надяваме, че това ще продължи към нещо хубаво.

Екатерина в една от най-изящните сгради, проектирани от арх. Никола Лазаров | Снимка: Иван Шишиев

• Страницата Ви добива все по-голяма популярност. Какви насоки откривате за бъдещото развитие на идеята „Етюд-и-те на София“?

Всъщност страницата се превърна в най-харесваната такава за авторска фотография от България, без да съм го целял преднамерено. Има хора, които следят страницата от Мадагаскар, Тасмания, Нова Зеландия, Южна Америка и е доста интересно да проследиш кой откъде е, кой какъв език говори. Някои от тях дори казват “Много интересни снимки, много красиво място. А какво е София?”

Бъдещето на страницата е да продължи да показва как София се променя.

На 15-ти септември ще излезе и книгата „Етюд-и-те на София“ (повече на този линк).Тя е фотоалбум, който сигурно съм замислял някъде около три години и благодарение на издателство “Кръг” успя да се получи. Често стигахме дотам всички да сънуваме кошмари как няма да излезе тази книга и как нещо ще се обърка. Беше доста интересно занимание. Изграждахме я в продължение на 7 месеца.

Фотоалбумът “Етюд-и-те на София” излиза след броени дни.

Същевременно започва и изложбата „Под небето на София“, която ще се състои в Музея за история на София и разказва отново чрез етюди, архитектура, и особено архитектурата по покривите. Не знам колко известен факт е, че аз не снимам с дрон, а се катеря по покривите и оттам откривам София по моя си начин. Искам да усетя самото небе. Изложбата ще остане за три месеца в Музея за история на София, след което се надяваме да започне своята европейска обиколка в различни градове като Рим, Лондон, Берлин и така нататък. Силно се надявам, че на хората ще им хареса. Особено с изненадите, които сме подготвили – това няма да бъде обичайната изложба – ще бъде преоткриване на покривите на града, а и не само…