Дабко Дабков - архитектът на стара Варна | Stroiinfo

И преди сме ви разказвали за знаменитите архитекти от българската история. Досега сякаш не сме говорили за едно от големите имена – това на арх. Дабко Дабков, който достойно застава до своите съвременници като например Никола Лазаров, Георги Фингов, Димо Ничев, Никола Юруков и Пенчо Койчев. Арх. Дабков оставя огромно архитектурно творчество в гр. Варна и дефинира неговия облик през първата половина на миналия век. Нека ви разкажем повече за него и творчеството му.

Роден в Османската империя, учил в Германия и творящ в Княжество България

Житейският път на Дабко Дабков започва на 21-ви януари 1875 г. в Трявна, като впоследствие се премества във Варна и завършва Мъжката гимназия „Фердинанд I”. През 1899 г. той дипломира архитектура в Техническия университет в Мюнхен и завръщайки се у нас става част от второто поколение български следосвобожденски архитекти. Това са младите граждани на Княжество България, които за разлика от Антонин Колар, Йосиф Шнитер, Виктор Румпелмайер и Фридрих Грюнангер, са родени и израснали по българските земи. Освен това са силно повлияни от изгряващата нова архитектура в Европа, наричана с различни имена като ар нуво, сецесион и югендщил.

Фабриката “Христо Ботев” – един от първите проекти на архитекта във Варна | Снимка: varnaheritage.com

Младият архитект в търсене на нова идентичност

Различните културни влияния и възможността да работят върху tabula rasa (от латински – „чиста дъска”), каквито са за времето си всички български градове, опитващи се да се откъснат от ориенталското си минало, дават на това поколение поле за изява. То имат възможност да експериментира и твори според амбициите на клиента и своите разбирания. Тези тенденции не подминават и арх. Дабков – в периода между 1899 и 1941 г. по негови проекти са изградени над 350 сгради във Варна.

Творчеството на арх. Дабков е огромно и многообразно

Направленията, в които Дабко Дабков твори, са толкова визуално различни, че на пръв поглед човек трудно би могъл да разпознае, че авторът е един и същ. Един от първите му проекти е фабриката „Христо Ботев“ (1899 г.), която е отявлен представител на тухлената еклектика. В нея се усеща силното влияние на немската архитектурна школа от края на XIX в.

Фронтонът на варненския аквариум | Снимка: varnacitycard.com

Сградата на варненския аквариум (1906 – 1911 г.) например е една от най-неповторимите у нас по отношение на своето фасадно оформление – централният ризалит с изявени контрафорси, завършващи в кули, въплъщава всички идеи на сецесиона – геометрични релефни форми, натуралистични скулптури, представящи митични същества, създаващи усещането за „портал“ към един различен свят.

Прочетете още: Георги Фингов – пионерът на сецесиона

В гранд хотел Лондон (1912 г.) триделната фасада напомня монументалността на необарока, като същевременно с това класическата трактовка е нарушена чрез изявяването на страничните декоративни фронтони на по-голяма височина от централния. От друга страна декорацията пък отговаря на естетиката на сецесиона.

Гранд хотел Лондон – архивна снимка | Източник: Гранд хотел Лондон

Гранд хотел Лондон – фасада (изображението е с дигитални корекции) | Източник: varnaheritage.com

Със своята обемно-пространствена пластичност, хотел „Роял“ (1922 г.) също носи белезите на необарока, но отново увенчан със символичните послания на стила сецесион. В своята публикация „Символизмът на декорациите в стила ‘ар нуво/сецесион’“ д-р арх. Любинка Стоилова и доц. арх. Петър Йокимов посочват образа на Медуза на фронтона на сградата като неин „своеобразен апотеоз“, а пълзящите около нея гирлянди символизират косите й като образ на природа, изобилие и всичко това, което носи богатство и просперитет.

Хотел “Роял” – архивна снимка | Източник: varnaheritage.com

Хотелът след скорошна реставрация и надстройка| Източник: varnaheritage.com

В творчеството на архитекта можем да открием дори и елементи на готика, например в католическата църква „Свети Архангел Михаил“. Построената през 1924 г. лесно се познава по своите островърхи прозорци, нехарактерни за местната архитектура.

Много любопитен пример е хотел “Мусала”, завършен през 1927 г. След като получава конкретно задание, арх. Дабков бива изпратен в САЩ, за да се запознае с 22-етажния нюйоркски небостъргач „Flatiron“ или „Ютията“, построен през 1902 г. По негово подобие и в много по-малък мащаб той проектира и хотела, като за разлика от оригинала, хотел „Мусала“ следва изявените вертикали на стила ар деко.

Хотел “Мусала” е разположен в имот с триъгълна форма, което поражда приликата с “Ютията” в Ню Йорк | Снимка: varnaheritage.com

Съвместно с арх. Стефан Венедикт – Попов през 1928 г. арх. Дабков създава и щаба на Българските Военноморски сили. Изявата на вертикалите, повлияна отново от ар деко, е толкова силна, че дори и контурът на купола е приведен до елипсовиден – създавайки още по-силно усещане за височина. Пластичността е запазена основно за средния корпус, където дори класическите капители на колоните са интерпретирани по нов начин. Може би в обемното решение, особено в елипсовидния централен обем откриваме и влияния от почерка на арх. Никола Лазаров, с който арх. Дабков е имал допир, ръководейки строежа на сградите на Драматичния театър и Търговското училище (днес Икономически университет).

Прочетете още: Творчеството на арх. Никола Лазаров

Главен вход на Щаба на Военноморските сили | Снимка: varnaheritage.com

Архивна фасада на сградата | Източник: varnaheritage.com

Наследството и паметта на арх. Дабков

Личният живот на архитекта е изпълнен с редица премеждия, както този на неговите съвременници архитекти. През 1906 г. той създава семейство, а впоследствие участва в Първата и Втората Балкански войни, както и в Първата Световна война, а за службата си бива награден с военни отличия и ордени. Арх. Дабков е и сред видните варненски общественици за времето си – двукратно е избиран за общински съветник. Той е и сред съучредителите на клона на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД) в морската столица. След 9-ти септември 1944 г. той бива разследван от отечественофронтовската власт и е обявен за „враг на народа“, като почти цялото имущество не семейството му бива отнето. Умира във Варна на 8-ми април 1945 г.

Паметникът на арх. Дабков | Снимка: varnacitycard.com

Арх. Дабко Дабков и сградите му обаче не остават забравени. Варненецът Християн Облаков публикува книги, посветени на живота и творчеството на архитекта, а през 2016 г. пред проектирания от него хотел „Мусала“ е поставен негов паметник. Автор е скулпторът Веселин Костадинов. Така, след арх. Йосиф Шнитер в гр. Пловдив, арх. Дабков става вторият български архитект, удостоен с паметник.

Източници: