Докато планираме внимателно остатъка от отпуските и следващата дестинация, август безмилостно напредва. На море (даже на две или три), на планина или в чужбина – възможностите за избор къде да прекараме почивните дни са много. За да ви „заразя“ обаче с интерес към един друг тип туризъм, особено подходящ за хора с интерес към архитектурата и историята, продължавам със следващата точка от списъка с дворците на България.

В началото на август ви разказах за този в Евксиноград, а сега ви каня да отправим поглед към „Врана“ – една бърза и лесна царствена дестинация, особено ако се намираме в столицата.

Снимка: uniconbg.com

Да се върнем в самото начало…

Историята на мястото започва още по време на турското робство, когато там се е разполагал турският чифлик „Чардаклия“. След Освобождението хаджи Боне Петров го откупува от наследниците на пашата. Впоследствие имотът за кратко е придобит от придворния аптекар на княз Фердинанд, след което е откупен от самия княз.

„Въпреки зашеметяващите красоти на Евксиноград, любимата резиденция на Цар Фердинанд беше двореца Врана, на десетина километра югоизточно от София, (…) върху необработена земя, сурово място, на което растеше много и висока коприва. След няколко години той я превърна в мечтата на ботаника.“ – Из „Фердинанд – Лисицата“, Стивън Констант.

Въздушна фотография на двореца „Врана“, началото на 30-те години на ХХ-ти век. | Снимка: lostbulgaria.com

Първата птица, кацнала на покрива

Фердинанд, известен с влечението си към орнитологията, решава да даде име на чифлика според първата птица, кацнала на покрива му. Не една, а цяло ято врани стават причина за наименованието, познато  днес. Фердинанд постепенно придобива от местните селяни още земи в околността, за да създаде парк от цели 950 декара и стопанство от 1000 декара. Паркът не е просто олицетворение на представителната монархическа власт, той е плод на личния интерес и страст на Фердинанд към ботаниката.

Снимка: Булфото

Дворцовият комплекс е съставен от две сгради, свързани с топла връзка. Първата е завършена през 1904 г. по проект на арх. Георги Фингов като двуетажна ловна хижа. Малко по-внимателно ще се спрем на втората – дворецът, построен в периода 1909 – 1912 г. Проектирането е заръчано на арх. Никола Лазаров лично от Фердинанд. Архитектурният облик на двореца е много специфичен – сложна интерпретация на византийска архитектура се съчетава с възрожденски манастирски мотиви. Ландшафтът има ключова роля и тук – цветен партер с шевици от килимни цветя и фонтан оформят площадното пространство на входа.

А както екскурвозоводът ни уверява, мястото си струва да се види през всеки сезон. | Снимка: gradinarite.com

В сърцето на парка

Разходката в парка е глътка свеж въздух, наситен с богати ухания и живописни гледки на растителни видове, които не сме свикнали да виждаме в нашите географски ширини. Създаден в духа на европейските пейзажни паркове, паркът приютява редки цветя от цял свят. Любопитна е историята на алпинеума „Далем“. За да се докарат камъни за него е била построена теснолинейка от Казичене до двореца. Близо до него се намира и паметната плоча, отбелязваща мястото, на което е бил погребан цар Борис ІІІ.

Освен на разкошната ботаническа градина, специално внимание се е отделяло и на своеобразен зоокът с екзотични животински видове. В имението са се разхождали бизони, антилопи и дори слонове. Със силно неодобрение откриваме в източниците, че слоновете са били използвани и за оран.

Цар Фердинанд със слончетата Нал и Дамянти, 1910-11 г. | Снимка: izsofia.blogspot.com

Свидетел на драматични моменти от българската история

Не всички дни на двореца обаче са били безоблачни. На 24-ти март 1944 г. „Врана“ е бил жертва на целенасочена съюзническа бомбардировка. (Източник: Евген и Паунов, „Бомбардировката на двореца Врана, 1944“, София, 2017 г.)

36 бомби напълно изгарят горната част на двореца.

Снимка: izsofia.blogspot.com

Царят, Царицата-майка и Княгинята остават невредими. През 1947 г. дворецът бива реставриран в автентичния си вид и остава ням свидетел на историческите промени.

Днес паркът е дарен от цар Симеон ІІ на община София, за да бъде отворен за посетители.

Карта на парк-музей „Врана“ | Източник: parkvrana.com

Как да стигнем до двореца днес?

Паркът „Врана“ отваря вратите си за гости от 2013 г. насам. Ще имате възможност да разгледате и двореца, но към момента само отвън. Голямо предимство е, че през уикенда дотам можете да стигнете и с градски транспорт. Автобусната линия носи номер 505, тръгва от спирка „Площад Орлов мост“. Можете да го хванете още от хотел „Плиска“, УМБАЛ „Св. Анна“ и метростанция „Цариградско шосе“. Пътят отнема около 25 минути. Можете да откриете информация за цената на билетите тук.

Ако пък близките ви хора нямат особен интерес да отделят половин ден, за да го разгледат с вас – намерете си начин да видите още малко от Царска България, съхранена до днес. Струва си.


Продължаваме точно след седмица с третия дворец от поредицата – колкото познат, толкова и изпълнен с потайности. Междувременно си припомнете малко от разходката в Евксиноград…

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] […]

    Reply

Вашият отговор на Дворецът на София | Stroiinfo | Стройинфо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Луксът не е пари. Той е свобода и усещане.
Арх. Павел Янев, създател на ALL in Studio

Преди броени дни арх. Павел Янев и неговото студио за архитектура и дизайн ALL in Studio с…