Градът на нацистките митинги – Нюрнберг

Може би няма град, който да бъде свързван с движението на националсоциализма толкова, колкото Нюрнберг. Всички сме чували за Нюрнбергските процеси, които осъждат нацистките лидери след падението на германците през Втората световна война. Преди това там се приемат и антисемитиските расови закони, които са предшествениците на Холокоста.

Конгресния център. Снимка: www.kubiss.de

Основната причина за локацията на предните две събития е избирането на Нюрнберг за дом на ежегодните митинги на Националсоциалистическата германска работническа партия, които биват организирани на специално съоръжение, създадено за тази цел. През тази седмица имах шанса да посетя тази локация и да се върна за няколко часа в едни от най-тъмните времена от съвременната човешка история.

Защо Нюрнберг?

През Средновековието Нюрнберг е известен като неофициалната столица на Свещената римска империя, определяна като Първия райх. Основна причина за това е организирането на Райхстага (събрание на парламента) в замъка в града, където биват вземани най-важните политически решения за страната. Богатата немска история на мястото е една от мотивациите на Хитлер да избере точно Нюрнберг за новото си начинание.

Конгресен център на партията 1937. Снимка: Уикипедия

Империалното миналото на града е перфектна основа за гигантскатата пропаганда за „великата немска нация“. Освен това градът е разположен в географския център на Третия райх и има нужното пространство за изграждането на мегапроекта в представите на фюрера и архитекта Алберт Шпеер. „Най-немският от всички немски градове”, както бива наричан тогава Нюрнберг, се превръща ведна от основните фигури в нацистката история, ставайки локация на най-голямата партийна централа.

Баварският град може би завинаги ще остане запомнен с величието и краха на Третия райх.

Конгресен център на Националсоциалистическата германска работническа партия

Основната задача на Алберт Шпеер при изграждането на конгресния център е да направи посланията на партията достижими до хората чрез сетивата. Точно тук в Нюрнберг той успява да реализира най-смелите си идеи. На 11 квадратни километра се простира най-големият за времето си мегапроект, който бива описван от фюрера с думите: „Никога преди в немската история по-големи и по-величествени сгради не са били планирани, започнати и изпълнени, отколкото в нашето време.“

Митинг на партията през нощта 1937. Снимка: Уикипедия

Хитлер многократно показва любовта си към архитектурата и осъзнава важната ѝ роля при внушаването на политическите си идеи у германския народ. Точно в този проект тя става едно от най-силните оръжия на политическата пропагада. Сградите на конгресния център са замислени така, че да впечатляват, но едновременно с това да заплашват индивида с абсолютното си величие. Гигантските мащаби на съоръжението целят да внушат у обществото величието на партията и незначителността на човека на фона на зловещата структура. Това е и визията на националсоциализма – да създаде единна общност без съществуването на индивидуалност.

Митинг на партията 1934. Снимка: Уикипедия

Огромните помещения за организиране на най-значимите събития на нацистката партия са проектирани, така че във всяко време всички зрители да бъдат насочени и концентрирани върху абсолютния авторитет – фигурата на фюрера.

Архитектурата тук перфекто отговаря на представите  за величие и култ към личността му.

Впечатляващите светлинни ефекти през нощта допълват мощта на съоръжението и съумяват да създадат святата атмосфера в „храма на партията”. В разцвета на националсоциалистическото движение от 1933 до 1938 г. локацията става дом на най-силните и успешни оръжия на нацистката пропаганда. Митингите биват организирани всяка година на деня на есенното равноденствие и събират хиляди хора от всички късчета на Третия райх.

Текущо състояние на незавършената конгресна зала. Снимка: www.thelongestway.com

Съвременен музей и документационен център

След разрушенията на Втората световна война следват десетилетия, в които общественото внимание изцяло се оттегля от храма на нацистката партия. Чак през 1994 г. градската управа на Нюрнберг се решава да обяви конкурс за създаване на документационен център с музей към съоръжението.

Реализираният дизайн на музея с началото на “копието”. Снимка: www.thelongestway.com

Конкурсът бива спечелен от австрийския архитект Гюнтер Доменик. Той предлага дизайн, вдъхновен от фамилията на главния нацистки архитект Алберт Шпеер (Speer – на немски –копие). Гигантско метално съоръжение под формата на копие пробива сградата от входа на документационния център до вътрешността на главната конгресна сграда.

Изложбата “Удивление и терор”. Лична снимка.

Посетителят попада в сградата насочван от единия връх на гиганското „копие.” Дизайнът постепенно бива пренесен и във вътрешността на сградата. Преминавайки по коридорите на музея на всеки ъгъл посетителят се натъква на заплашителни триъгълни форми с остри ъгли. Умелата игра със светлината и студенината на стоманата, използвана като основен материал в новите намеси, придават заплашителен дух на пространството.

Изложбата “Удивление и терор”. Лична снимка.

В отделни зали хронологично е презентирана изложбата „Удивление и терор”, която освен с интересно и умело подбрани графични материали, бива презентирана и с подробен и увлекателен аудиогайд. Тя проследява живота на Хитлер от изкачването му на власт до краха на Третия райх и завършва с изпълнението на Нюрнбергските процеси. В края на изживяването посетителят достига до крайната точка на „копието”, откъдето се открива впечатляваща гледка към недовършената централна конгресна зала.

За музея за съвременно изкуство в Нюрнберг, четете тук

Другата страна на “копието”, сочеща незавършената конгресна зала. Лична снимка.

В наследството на Нюрнберг някогашните символи на терора, образите, които свързваме с жестокост, болка и омраза, днес се превръщат в места, които ни учат на толерантност, човечност и съпричастност. Точно затова трябва да пазим и предаваме спомена за миналото, за да покажем на идните поколения грешките на предшествениците им. В документационния център в Нюрнберг архитектуното наследство умело се преобразява от свидетел на жестокостите в учител за мир и разбирателство.

Повече за нацистката бойна архитектура можете да прочетете тук.

А разходка в Берлин с подобна тематика можете да проследите тук.