В сърцето на Балкана в близост до географския център на България и само на 10-тина километра югоизточно от Паметника на свободата – Шипка, се намира един от най-известните монументални комплекси у нас. Дом-паметникът на БКП, известен още като паметникът Бузлуджа, е най-големият идеологически монумент на комунистическия режим у нас. Повече за историята на паметника, процесът по реализацията и съдбата му днес ще научите в следващите редове.

Кадър на паметника от подножието на върха.

Историята на местността

Местността, в която се намира днешният паметник, е наситена с важни исторически събития. Предвид ключовото си местоположение в централна Стара планина, регионът е бил епицентър на някои от най-важните исторически събития през последните 150 години у нас.

Кадър на фрагмент от надписите по фасадата

Последната битка на въстаниците на Хаджи Димитър през 1868 г., битката за прохода Шипка през 1877-1878г. и основаването на Българската социалдемократическа работническа партия през 1891 г. са част от тях. Именно това поражда огромен интерес към местността и така в края на XIX в. връх Бузлуджа е един от най-посещаваните планински региони у нас.

Това довежда до няколко предложения за издигането на паметници във връзка с историческите събития, случили се там, като единственият реализиран проект е на хижа Бузлуджа от 1936г. До известна степен всички тези фактори създават предпоставки именно връх Бузлуджа да бъде избран за издигането на най-мащабния проект за паметник на комунистическото политическо движение.

Архитектурен конкурс и избор на проект за паметник на Бузлуджа

След създаването на еднопартийната система на управление у нас през 1946г. започва бурен строеж на нови паметници, които имат за цел да подчертаят силата на социалистическата идеология. Същевременно с това нараства и необходимостта от създаването на своеобразен дом на властта – конгресно-административен център, който да изпълнява функцията на символ на социализма у нас.

Дом-паметникът на БКП на връх Бузлуджа е един от най-знаковите монументи в България.

Предвид историческото минало на връх Бузлуджа и стратегическото му място в сърцето на страната е взето решение новият монументален комплекс да бъде изграден именно там. Така в началото на 1959 г. се обявява конкурс за проектирането на 4 нови паметника в региона, като един от тях трябва да бъде ситуиран на върха и да превъзхожда всички други монументи, реализирани дотогава у нас. Конкурсът бива спечелен от разработката на непознат и тепърва прохождащ в областта на проектирането архитект – Георги Стоилов.

Автор на проекта за паметника е арх. Георги Стоилов, като това е един от първите проекти в кариерата му. Днес той е смятан за един от най-успелите български архитекти. По негови проекти са реализирани десетки сгради и монументални комплекси у нас и в чужбина, като професионалния му път включва и богат академичен опит в България и света.

Неговото решение предлага оформянето на носен от 6 колони пръстенообразен обем, в средата на който се издига пилон с петолъчка на върха. Реализирането на проекта обаче не се случва веднага. След непредвидено отлагане от близо 10 години, партията все пак решава да построи комплекса. Налагат се последващи корекции на проекта и почти изцяло нова концепция. Така в крайна сметка арх. Стоилов достига до обемно-пространственото решение на Дом-паметника.

В интервю във връзка с паметника Бузлуджа, проведено на 26 юни 2014г. , арх. Георги Стоилов скицира етапите на развитие на концепцията си за проекта. От ляво на дясно: 1. Първоначалното задание на конкурса предвиждало единствено ситуиране на огромна звезда на върха на планината; 2. Предложението на арх. Стоилов за пръстен, носен от 6 колони, в центъра на който бил поставен огромен пилон с петолъчка на върха. С това свое предложение той печели първото място в конкурса; 3. В отговор на новите изисквания на партията за наличие на отопляемо помещение, Стоилов заменя пръстена с кръгла сграда с куполообразен покрив; 4. Последната внесена в концепцията промяна предвижда изместването на близо 70 метровия пилон извън обема на основната сграда, за да бъде постигната по-голяма конструктивна коравина. | Автор на скиците: арх. Георги Стоилов

Архитектурен облик

Идеята на арх. Георги Стоилов е да създаде устойчив във времето дизайн. Неговият стил е до голяма степен повлиян от набиращия все по-голяма популярност в цяла Европа брутализъм, като в същото време визията на сградата съдържа и елементи на модернизма и античната имперска архитектура на Рим.

Архитектурният облик на монумента е изключително минималистичен

състои се от чисти форми и гладки повърхнини, а подбраните материали са бетон, стомана и стъкло. Обемно-пространственото решение се състои от три основни елемента.

Главният обем е куполна конструкция, наподобяваща чиния според мнозина. Сградата е проектирана, така че да издържи на суровите метеорологични условия. Формата на обема е обтекаема и позволява преминаване на въздушните потоци покрай него, без това да създава конструктивна опасност.

Пилонът е проектиран така, че най-високата му точка да се намира на точно 1500m над морското равнище.

Същевременно 68,5 метров питон се издига в единия край на “чинията”, като 16 метровите му основи осигуряват допълнителна коравина на носещата конструкция. На върха на пилона е реализирана панорамна площадка, от която се разкрива невероятна гледка към Балкана.

Съвременен кадър на полуразрушените петолъчки, позиционирани на върха на пилона. През липсващите парчета се разкрива красива гледка към централния Балкан.

Точно под нея са поставени 2 огромни петолъчки – символ на социалистическата власт. Те били осветени с мощни прожектори, като има спекулативни твърдения, че при ясно време е могло да се видят от румънския бряг на Дунав и от северните части на Гърция.

Кадър от монтажа на металната рамка на една от 14-метровите петолъчки на Бузлуджа.

Вътрешно оформление на пространствата

Интериорът на Дом-паметникът на БКП е проектиран, така че да бъде величествен. Огромна тържествена зала се помещава в основният обем на сградата, като около нея се развива кулоар, рамкиран от огромни панорамни прозоречни отвори. Под нея се развиват редица обслужващи помещения и по-малки по площ помещения.

Съвременен кадър на фрагмент от музайките на монумента. Голяма част от тях са запазени в добро състояние и до днес.

Голяма част от стените в представителните помещения са богато декорирани с мозайки, покриващи площ от над 900 кв.м..

Общото тегло на парчетата от вътрешния мозаечен кръг възлиза на 35 тона кобалтово стъкло.

Те са били в 42 цвята и са подреждани от екип, съставен от 60 майстора, в продължение на 18 месеца. Смята се, че това е едно от най-добрите изпълнения на мозаечното изкуство у нас.

Хронология на строителството и финансиране на изпълнението

Строителството на паметника започва с изравняване на терена през януари 1974г.  С помощта на тежка изкопна техника и експлозиви са отстранени близо 9 м скална маса или почти 15 000 куб.м. Строителството продължава около 7 години, като в този период около 6000 души са били заети с дейности във връзка с реализацията – строители, шофьори, дизайнери, артисти, скулптури, художници и други.

Кадър на строителството на паметника, показващ незавършената покривна конструкция и огромния подемен кран, изготвен за строежа.

За улесняване на транспортирането на строителните материали, а също и с оглед бъдещия достъп на партийните дейци, до обекта са прокарани десетки километри асфалтови пътища, които го обслужват и днес.

При изпълнението на проекта са вложени над 70 000 т бетон, 3000 т стомана и 40 т стъкло.

Финансирането на строителните дейности до голяма степен се подсигурява чрез дарения на обикновени граждани. Известни са и някои по-големи частни дарители. В строителната дейност се включват и близо 500 войници от “Строителни войски”.

Кадър на строителството на паметника, показващ кофража за стоманобетонния пилон, висок 68,5 m

Церемонията по откриването се състои на 23 август 1981г. Тя е водена от генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и на нея присъстват широк кръг обществени дейци.

Кадър от официалната церемония по откриването на Дом-паметника на БКП, показващ огромния брой хора, присъстващи на събитието.

Съдбата на Бузлуджа след Прехода

С настъпването на демократичните промени у нас, Дом-паметникът на БКП е занемарен.

Кадър от събрание, проведено в периода на функционирането на Бузлуджа като Дом-паметник на БКП.

Години наред той е безстопанствен и се руши под въздействието на суровите природни стихии. Поради екстремните метеорологични условия на старопланинският връх, днес монументът е във влошено състояние. Въпреки това десетки туристи се стичат на мястото, за да видят гениалния продукт на архитектурно-инженерната мисъл на социализма.

Кадър, показващ лошото състояние на интериора на многофункционалната (преди – заседателна) зала на Бузлуджа

Към днешна дата обектът се намира на територията на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ и се управлява от Областна администрация Стара Загора. Благодарение на международно финансиране, днес паметникът е подложен на обстойни конструктивни и технически проучвания.

Екстремните метеорологични условия на старопланинския връх са основен фактор за лошото състояние на паметника след занемаряването му.

Цели се опазването му, като очакванията са той да се превърне в културно-историческо средище за региона на централна България.

Основни източници:
http://www.buzludzha-monument.com/
https://bulgarianhistory.org/

Повече относно проекта за проучване и консервация на монумента на връх Бузлуджа можете да видите тук.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Биляна Апостолова
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Значението на етнографските комплекси
Как сгради и селища съхраняват българските история, бит и култура?

По време на активния туристически сезон хиляди българи избират да включат в плана на своят…