Skip to main content
search

Инвеститор: Столична община, район „Витоша“
Изпълнител: Булстрой Груп ООД
Архитектура: проф. Пеньо Столаров
Конструкция: инж. Лъчезар Христов
Стени: Винербергер България
Местоположение: гр. София, кв. „Бояна“
Функционален тип: детска градина; адаптация на историческа сграда
Инвестиция: 1,2 млн. лв
Официално откриване: март 2018 г.
Отличия: трета награда във Wienerberger Brick Awards 2018; номинация в категория „Сграда на годината“ в WhATA Awards 2018 г.
 

Срещам се с проф. д-р инж. арх. Пеньо Столаров в Нов български университет, където той току-що е приключил лекция за строителство в контекст. Професионалист с изключително богато творчество и любопитни научно-изследователски интереси, той с радост предава знанията си на бъдещите архитекти. Поводът да се срещнем са Wienerberger Brick Awards 2018, където проф. Столаров беше отличен с трета награда за Преустройството на приемната сграда на Боянската църква. Това е проект, за който чуваме не за първи път. Радвам се да получа повече детайли за адаптацията на сградата като детска градина лично от нейния автор.

Непосредствено след завършването си през 1972 г. си арх. Столаров се впуска в големи по значимост и обхват проекти. През 1976 г. като ръководител на екип печели конкурс за обществените пешеходни пространства в центъра на гр. София. Силният старт води след себе си редица отличия и възложени проекти, сред които той отбелязва няколко важни събития, които предопределят професионалния му път. 1976 г. заминава за Ваймар, където работи по своята докторантура. Година по-късно като ръководител на екип печели втора премия на конкурса за центъра на Бад Лангезалца, а през 1979 г.  в колектив с проф. Щар – втора премия за градска зала „Ерфурт“ През 1980 г. защитава докторската си дисертация и след това се завръща в България, за да работи като архитект и преподавател. През 1983 г. арх. Столаров завършва Централния дом на учителя в София, за който получава голямата награда на публиката на Международното Биенале на Архитектурата. Успехите продължават – през следващата година като ръководител на екип той печели най-висока премия в конкурс за обществени пешеходни пространства в центъра на гр. Габрово и получава възлагане за реализацията.

Боянската църква – световен паметник на културата

През 1979 г. по предложение на проф. Пейо Бербенлиев, тогавашен зам.-председател на Комитета по култура, Боянската църква става световен паметник на културата. През 1985 г. се организира конгрес на ЮНЕСКО в София. По това време е имало изискване световните паметници на културата да имат приемна сграда, в която да се разказва историята на обекта и неговите особености.

Боянската църква. | Източник: historymuseum.org

Намиращото се в непосредствена близост Старо Боянско училище е било най-подходящото място за приемане на тази функция. Междувременно се появяват и предложения за събарянето му и за създаване на съвършено различна геометрия в имота. Краткото време, в което е трябвало проектът да се осъществи, е предопределило съдбата му. Идеята за преустройство на училището в приемна сграда на Боянската църква е била най-щадяща за средата и паметта на мястото, както и най-реалистична като време за реализиране.

Проектът за приемна сграда на Боянската църква

Проф. Столаров е избран да се заеме с предизвикателния проект за създаване на приемна сграда за Боянската църква. За целите на новото задание двете съществуващи крила на П-образнато двуетажно училище са удължени с по метър и половина, за да бъдат изградени стоманобетонни противоземестръсни шайби. В 80-сантиметровите тухлени стени се залага стоманобетонна конструкция и колони, прорязани в зидовете. Запазват се съществуващите обеми, а централната част, която е служела като двор, се покрива и остъклява. Проектът превръща сградата в трикорабна базилика.

Червеният цвят е ключов за целия проект – във вид на червена тухла в интериор и екстериор, червен лесидренски камък и павета.

Спецификите на терена предопределят интересното архитектурно решение. Идвайки от Бояна, посетителят влиза през апсидата, след което се изкачва на следващо ниво. Използваният камък от брекчия за стъпалата визуално слива етажите – нивото се променя, но не се усеща прекъсване.

За метафорите в архитектурата

Сградата изпълнява функцията си да информира посетителя за световния паметник на културата и същевременно насочва пътя му към него. Проф. Столаров споделя, че

„ИДВА МОМЕНТ, В КОЙТО НАПУСКАТЕ РЕАЛНОСТТА. ОТИВАТЕ КЪМ СВЕЩЕНОСТТА.“

Връщането е по обратния път, като в този случай входът се явява като олтар.  „Пречистващата функция“ е спомогната от напластяването на мотиви от раннохристиянската архитектура, натоварени с различно значение. Връщаме се за сравнение с проекта за Дом на учителя, където се интерпретират детайли, създава се разходка през фасада от началото на века, влиза се в интериори от 60-те години и накрая се „отива“ в 80-те години. Там се получава напластяване на теченията във времето, но на базата на отделните детайли. За сравнение, при Приемната църква цели елементи губят своята позиция и се разполагат на съвсем различно място. Проф. Столаров допълва, че това съвсем не е случайно.

Сградата датира от период, когато постмодерното контекстуално мислене определя архитектурното формообразуване. Интерпретацията на раннохристиянската базилика е едновременно в духа на времето, но и е единствена по рода си. Още по-любопитното е, че тя не идва самоцелно, а като резултат от преустройство на вече съществуваща сграда в контекста на Боянската църква.

До своето завършване изграждането на сградата претърпява обрати, но в крайна сметка е открита през ноември 1985 г. Оттогава тя посреща посетители до 2005 г., когато се правят планове да се превърне в музей за лична колекция. През следващите десет години сградата не функционира. В този период тя е разграбена, покривът е оголен и вътрешността започва да се руши.

Нов живот за Приемната сграда на Боянската църква

За радост, в един момент боянчани поемат инициативата, решавайки да върнат Старото Боянско училище към живот. До този момент в Бояна няма общинска детска градина. Сдружението „Граждани за Бояна“ започва мисията си в името на децата на Бояна. Силната гражданска позиция постига желания резултат. Министерството на културата прехвърля приемната сграда за ползване на Столична община с искането тя да стане детска градина.

Интересното в случая е, че се наблюдава връщане във функцията. Проф. Столаров нарича „фантастична диалектика“ този преход: училище-приемна сграда-детска градина. Фактът, че преустройството е възложено на живия автор на проекта, макар и да оспорват авторското му право, води до успешния резултат.

Разпределения на детската градина | Автор: проф. Пеньо Столаров

Строителството преминава през редица трудности и борба за всеки детайл от проекта.

Всички събития, които се случват през тези години, довеждат до тази реализация. Проф. Столаров споделя, че е имал и късмет, но и силно е отстоявал позицията си. Друг архитект е нямало да се отнесе със същото внимание, когато реализира новата функцията и същевременно развива и обогатява типологията на детската градина, използвайки вече създадените пространствени характеристики.

Разрез | Автор: проф. Пеньо Столаров

Проектът показва нагледно как една типология се променя.

В съвременната архитектура се наблюдава развитие на типологията на различните функционални типове при обществените сгради. Нови функции все по-често влизат в съществуващи обеми. Именно затова проектът прави важен принос в типологията на детската градина. Всички знаем как функционира и изглежда обикновено тя. Ето обаче пример как тя може да се ситуира в една съвършено различна обвивка.

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu