Skip to main content
search

Текат последните няколко дни от отворената покана на Камарата на архитектите в България (КАБ) за конкурс за български павилион на архитектурното Биенале във Венеция, което ще се състои от 20 май до 26 ноември 2023 г. Това ще е второто участие на страната ни международния форум от 2008 г. насам и е полезно да направим сравнение и анализ на организацията и параметрите на конкурса в България с вече утвърдени и работещи практики, които част от другите участници прилагат като систематика на своите участия.

Четете тук: България отива на Биенале за първи път от 15 години – каква е историята на (не)участията ни?

Новината, че България се завръща на Венецианското биенале, предизвика оживление сред гилдията. Инициативата е повече от похвална, защото участието ни трябва да се превърне в задължителна и постоянна практика. Притеснителното обаче са крайните срокове (10 работни дни през януари и още 5 около празниците), ограничен бюджет за продукция и хонорари (70 000 лв или 35 000 евро като транспортните разходи ще бъдат допълнително погасени), както и локацията на залата във Венеция.

Sala Tiziano, българското пространство за Биеналето. Снимка: КАБ

Нека сравним ситуацията в България с няколко европейски примера за това как държави с традиции в участието си на Биеналето подхождат при организиране на конкурс за кураторски проект.

Как се поготвят някои от другите държави?

  • Великобритания

В Обединеното кралство подготовката започва една година преди да бъде обявен главният куратор и темата на Биеналето. Причината е, че организаторите искат да предоставят максимално време за разработване на концепцията за участие. Първоначалното задание за британския куратор е на свободна тема, която трябва да засяга съвременни архитектурни проблеми. След като Венеция обяви основната тема, британският павилион доразвива своята тематика и я прави актуална на зададения проблем. 

За предстоящото издание през 2023 г. процедурата е протекла по този начин: провел се е конкурс в два етапа, който е започнал с отворена покана, обявена през октомври 2021 г. със срок 5 седмици. Вторият етап се е състоял от интервюта и през януари 2022 г. се е обявил  победителят. Бюджетът има две пера – 200 000 британски лири (225 000 евро) за продукция (транспортът е отделно); и 25 000 британски лири (28 000 евро) за хонорари.

Британският павилион от 2021 г.

  •  Швейцария

Швейцарският павилион спечели призът за най-добър павилион през 2018 г. – заветния „златен лъв“. Интересното е, че алпийската държава има много сходен формат за подбор на кураторска тема като британския павилион. Подготовката отново започва преди обявяването на официалната тема от Биеналето, за да се осигури максимално време за развиване на авторовата концепция. Швейцарците провеждат конкурс в три етапа. Първо обявяват отворена покана за кураторски проект, който трябва засяга съвременен архитектурен проблем. 

За изданието през 2023 г., екипите са имали време от юни до септември 2021 г. за подаване на предложения. През ноември 2021 г. е обявен дълъг списък с проекти, които се разработват на втори етап и екипите се канят да представят работата си на интервю. През декември 2021 г. се публикува кратък списък с три проекта. Победителят бива обявен след презентации през януари 2022 г., което предоставя щедро време за допълнително идейно и техническо разработване на изложбената концепция. Бюджетът отново не е малък – 260 000 швейцарски франка за продукция и хонорари със стойност 258 000 евро.

Швейцарският павилион от 2018 г.

  • Румъния

Да обърнем внимание на някоя от съседните ни балкански държани като Румъния, например. За разлика от нас, те имат традиции в участието на Биенале и притежават постоянен павилион в Джардини, което им спестява разходи и време в търсене на подходящи помещения за наем. При тях също се забелязва, че търсят кураторски концепции в разумен срок и бюджет.

Те подхождат сходно на повечето национални павилиони и обявяват конкурс за своето представяне след официалното известяване на темата за Биеналето. Провеждат два етапа за подбор на проекти. Дава се срок от един месец за първоначалната отворена покана за предложения. За изданието през 2023 г. поканата е обявена през септември 2022 г. Проектите, подбрани в краткия списък, имат време от края на ноември 2022 г. до 9 януари 202 3г. да доразработят своите идеи, след което предстои журиране. Румънците обявяват печелившия проект ден преди последния срок, зададен от Биеналето – на 16-и януари 2023 г.

Румънският павилион от 2018 г.

Финансирането идва от две институции. 800 000 леи от Министерство на културата (162 000 евро) и 200 000 леи от Румънския културен институт (40 000 евро) – общо приблизително 200 000 евро. Отличените на първо, второ и трето място проекти получават премии съответно от 6500 леи (1300 евро), 4500 леи (900 евро) и 3500 леи (700 евро).

Локация и срокове на българския павилион

Връщайки се към конкурса за концепция на българския павилион, крайният срок за подаване на идейни и технически проекти е 16 януари 2023 г., който е продиктуван от крайния срок, зададен от Биеналето – до 17 януари всички национални павилиони да предадат детайли за своето участие.

Потенциалното представяне на Биеналето е чест и мечта за мнозина, независимо дали възможността за нашето участие се е появила в последния момент. Същевременно е необходимо да се отбележи, че добрите конкурсни практики, изграждани в България през последното деситилетие, биват подкопавани – основополагащо е заданието да отреди достатъчно време за разработка на предложенията, за да бъдат те пълноценно развити и наистина да допринесат с качество на решението си към дебата за световната архитектура на този форум.

Арсенале – една от най-основните локации на павилионите на венецианското Биенале.

Тазгодишното българско участие ще бъде в зала Tiziano, намираща се в южната част на града, срещу остров Джудека. Поради отдалечеността от основните локации (Джардини с постоянните национални павилиони и Арсенале с изложби на архитектурни студиа и някои държави – и двете в североизточния край на острово) и неговата първа поява на това място, е напълно възможно българският павилион да не се радва на достатъчно голям интерес от посетителите.

Самата зала Tiziano, аркадите, които водят до нея, и вътрешния двор имат голям потенциал за творчески намеси, но притесненията около ограничения бюджет за продукция и пътникопотока остават. Зададеният бюджет е ограничен, а пространството за работа е с големи мащаби, като двете решения на организаторите от българска страна си противоречат, особено като вземем предвид и ограничения срок за работа.

Вътрешният двор на зала Tiziano.

Действително някои държави наемат зали, разпръснати из града, но други като Хърватия, Косово и Албания предпочитат да търсят малки пространства в Арсенале, които със сигурност са по-скъпи, но се възползват максимално от посетителския интерес. 

Несъмнено участието на България във венецианското Биенале по архитектура е положителна новина, но предвид сроковете, бюджета и локацията, може би щеше да е по-добре да започнем от сега подготовка за Биеналето през 2025 г. В момента професионалното представяне на екипа, който ще спечели конкурса е потенциално под риск от несполучливо изпълнение и недостатъчно висока посещаемост. С настоящата отворена покана продължаваме да се учим в движение вместо да попиваме и развиваме вече утвърдени и работещи практики, защото всеки успех освен на креативност и познания се базира и на всеобща организация и работеща система. 

Никола Янев

Гост-автор на Stroiinfo. Архитект, практикуващ в Обединеното кралство. Председател на ДОКОМОМО България. Харесва тихата архитектура, която умело отговаря на своята среда, създава нови преживявания и развива усещането ни за приемственост и ритъм.

Остави коментар

Close Menu