Кухнята като пространство на феминизма през XX век

В съвременния дом кухнята е проектирана да бъде централно място за събиране на семейството, където неговите членове готвят, хранят се и общуват. На практика тя започва да се мисли като такова пространство едва в началото на 20-ти век, когато се трансформира от работно място за обслужващ персонал, скрит от погледа, в пространство на домакинята в жилището на средната класа.

източник: unsplash.com

Името, което се крие зад пълната реорганизация на кухнята и трансформацията и в това, което познаваме днес, е една от първите архитектки в Европа –  Маргарете Шюте-Лихоцки. Франкфуртската кухня, която тя проектира, се превръща в символ на феминизма в началото на XX век заради начина, по който поставя работещата жена в центъра на дома и манифестира силата и да се грижи за него без помощта на допълнителен персонал. 

Геният на Лихоцки оставя своята следа и в България, където променя друго ажно за еманципацията на жената пространство в архитектурата – детските заведения. Сред реализираните и проекти е днешната 199-та детска градина „Сарагоса“ в столичния квартал Банишора. Впоследствие нейната работа с детските градини се използва за първоизточник за планирането и изграждането на първите детски градини, които се строят у нас.

Лихоцки проектира редица детски градини, включително в СССР и България. снимка: Детска градина 1 в Русия / източник: goethe.de

Първата студентка по архитектура във Виена

Професията архитект дълго време остава terra vetiti за представителките на нежния пол. Промените в обществения ред в началото на ХХ век, когато все повече жени започват да “излизат от кухнята”, и недостигът на работна ръка дават възможност на младите момичетата  да получат висше образование и да бъдат назначавани на длъжности, заемани до този момент от  мъже. 

Четете тук: Значими жени в българската архитектура

Сред първите жени, докоснали се до изкуството да твориш с пространство, е австрийката Маргарете Шюте-Лихоцки – първата студентка по архитектура в Училището за изкуства и занаяти във Виена. По време на следването си Лихоцки се доказва като талантлива млада архитектка, печелейки редица награди за своите дизайн решения, и много скоро след дипломирането си започва да работи с големи имена в архитектурата като Адолф Лос и Джоузеф Франк.

Маргарете Шюте-Лихоцки в апартамента си. снимка: Робърт Нюалд

Така Маргарете има възможността да работи по един от най-значимите за началото на XX век проекти и да създаде дизайна на т.нар. Франкфуртска кухня, на базата на който се проектират всички вградени кухни оттогава до днес.

Проектът за Нов Франкфурт и прототипът на съвременната кухня

Недостигът на социални жилища в Германия след края на Първата световна война води до решението за създаване на широкомащабни проекти за голям брой семейства от работническата класа, като Нов Франкфурт воден от Ернст Мей. Тяхната задача е да осигурят достъпни и хигиенични домове и едновременно с това да преосмислят начина, по който обитаваме жилището.

Франкфуртска кухня източник: bauhauskooperation.com

Кухнята на ХХ-ти век е нов тип пространство, създадено за нов тип обитатели

Франкфуртската кухня изцяло реорганизира процеса на готвене.

Новата строителна програма за Франкфурт предвижда да се преосмисли дори значението и мястото на кухнята в дома и тази задача Мей възлага на Лихоцки. Младата архитектка вярва,  че домакинската работа е професия и заслужава да бъде третирана сериозно като такава и прилага теорията на Фред Тейлър за оптимизаци на трудовите процеси към кухненското пространство.

Едно от нововъведенията, които тя прави при проектирането на Франкфуртската кухня, е разположението на основните зони П-образно, познато още като правило за кухненския триъгълник. Основната цел на това е да се осигури добра ергономия и да намали броя на стъпките, които човек прави. В допълнение вградените модули, вдъхновени от кухните на вагон-ресторантите, оптимизират площта и заедно с горния ред шкафове осигуряват необходимото място за съхранение на всички кухненски принадлежности.

Четете тук: Съвети за кухнята

Кухнята като форма на еманципация на жените в началото на XX-ти век

През 20-те години на миналия век улесняването на домакинската работа се счита за форма на еманципация за жените. Лихоцки се надява, че новият дизайн на помещението ще намали времето, което те прекарват в кухнята.

Франкфуртска кухня“ в изложбената колекция на Werkbundarchiv – Museum der Dinge, взета от имението Römerstadt, Франкфурт, 1927/28 г. източник: museumderdinge.org

През 70-те години обаче се появява сериозна критика към Франкфуртската кухня от страна на феминисткото движение. Става ясно, че помещението се е превърнало от място за еманципация в затворено пространство, което не позволява на повече от един човек да го използва и по този начин стагнира ролята на жената в дома като домакиня.

Каква е била организацията на кухните преди Първата световна война?

За да разберем иновативността на Франкфуртската кухня е необходимо да разгледаме каква е била организацията на този тип помещения до началото на ХХ век.

Само до преди 100 години единствените напълно оборудвани кухни са били в домовете на заможните представители на обществото, където работи персоналът на семейството. Традиционно в центъра на помещението се е разполагала маса, а по периферията на стаята са били огнището или печката на дърва, и самостоятелна мивка. Приборите и инструментите са били съхранявани в чекмеджета, вградени в масата, или на лавици по стените.

Гравюра на кухня от XVIII век

По това време жилищата на бедните и работническата класа обикновено не разполагат със самостоятелна кухня и често стаята изпълнява функциите на спалня или тоалетна, което го прави непрактично и нехигиенично. За първи път Лихоцки отделя кухнята като самостоятелно помещение и създава удобни връзки с входното пространство и дневната посредством плъзгаща врата.

Независимо от противоречивата критика в по-късните години, Франкфуртската кухня на Маргарете Лихоцки изиграва значима роля за еманципацията на жените в началото на XX век и до днес остава основна изходна точка при проектирането на съвременните кухни, каквито ги познаваме – удобни и функционални. Дали и как ще се продължи да се развива дизайнът им и начинът, по който ги възприемаме, зависи от развитието на обществото, в което живеем.

Източници:

Architectural Review: Revisit: Frankfurt Kitchen by Margarete Schütte-Lihotzky

Bloomberg: The Frankfurt Kitchen Changed How We Cook—and Live

Hidden Architecture: Frankfurt Kitchen