Мисията на Националния център по сеизмично инженерство

Във връзка с актуалната напоследък тема за устойчивостта на сградите у нас и в другите страни на Балканския полуостров при земетръс, екипът ни се срещна с трима специалисти в областта. Доц. д-р инж. Цветан Георгиев, проф. д-р инж. Петър Павлов и проф. д-р инж. Димитър Кисляков са част от експертната група, посетила Албания след земетресенията в края на ноември миналата година.
Целта на визитата е да се направи актуална оценка на щетите и на настоящето състояние на сградния фонд на страната. Павлов, Георгиев и Кисляков са част от НЦСИ – Национален център по сеизмично инженерство, и имат зад гърба си години професионален опит в областта на строителното инженерство и противоземетръсното проектиране. Те ни разказаха повече за опита си, НЦСИ, състоянието на сградния фонд у нас и подготовката на младите специалисти в УАСГ.

• НЦСИ е официално основан през май 2019 г. Как възниква идеята за него и какви са неговите основни дейности?

Проф. д-р инж. Петър Павлов: Дейностите в областта на сеизмичното инженерство започнахме в рамките на оперативните програми, финансирани от ЕС, по време на изминалия програмен период. Кандидатствахме, с помощта на партньорски консорциум, за създаване на Център по компетентност за сеизмично инженерство в УАСГ. Планът ни включваше проектиране и изпълнение на лабораторен комплекс, с помощта на който да можем да провеждаме различни научни проекти и други съпътстващи това начинание дейности.

Кадър от откриването на НЦСИ | Снимка: cross.bg

За съжаление, тогава проектът не бе одобрен, тъй като получихме по-малко точки от необходимите. След приключване на процедурата бяхме на кръстопът дали да продължим да се борим за идеята. В този момент Министърът на образованието и науката ни протегна ръка и бе предложено да бъде създаден единен Национален център по сеизмично инженерство, който да се базира на проекта, изготвен в рамките на процедурата по кандидатстване за финансиране от ЕС. Той бе създаден през 2018 г. и бе открит през май 2019 г. и изпълнява заложените в проектната програма дейности – анализи, експерименти и компютърни симулации.

Част от работната група на НЦСИ, посетила Албания след разрушителното земетресение от края на ноември 2019г.| Снимка: личен архив

Проф. д-р инж. Димитър Кисляков: България е страна с десетилетни традиции в областта на сеизмичното инженерство, които за съжаление започнаха да избледняват поради закриването на различни институции в областта и загубата на кадри. От друга страна, УАСГ винаги е бил средището за развитие на това научно направление.

Националният център по сеизмично инженерство е опит за запазване и възстановяване на традициите и челните позиции на страната ни в тази научна област.

Част от оборудването на Националния център по сеизмично инженерство – НЦСИ | Снимка: cross.bg

• Смятате ли, че в учебната програма в рамките на курса по Строителство на сгради и съоръжения (ССС) на УАСГ е достатъчно добре застъпена темата за устойчивото проектиране на сгради на сеизмични натоварвания?

Доц. д-р инж. Цветан Георгиев: Като специалисти в областта на проектирането на конструкции на сеизмични натоварвания и същевременно като преподаватели в тези дисциплини, ние се стремим да следим последните тенденции в областта и да ги предадем по най-добрия възможен начин на нашите студенти.

Проф. д-р инж. Димитър Кисляков:

Важно е да се каже, че няма наука у нас и наука извън рамките на страна, тя е една.

Това е една интердисциплинарна област, която изисква доста добри познания в редица направления. Това означава, че и възприемането на материала зависи от предварителната подготовка и интереса на студентите и докторантите.

Доц. д-р инж. Цветан Георгиев: Съдържанието на курсовете за сеизмично проектиране е на ниво, сходно с това на световно признатите школи в областта на строителното инженерство. Това, което липсва при подготовката на студентите у нас, е практическият опит – възможността за наблюдаване на симулации, провеждането на изследвания и тестове.

Експерименталният аспект на образователния процес би могъл да се застъпи чрез създаването на лаборатория за провеждането на експериментални изследвания. Инфраструктурата е ключова за подобряването на качеството на образованието у нас и в частност на тази област.

Сграда, пострадала по време на земетресенията в Албания от края на ноември 2019т. | Снимка: личен архив

• Как оценявате общото състояние на сградния фонд в България в момента от гледна точка на земетръсните натоварвания? Какво смятате за устойчивостта и качеството на изпълнение на сградите, които в момента се строят, и тези, които са на една сериозна възраст от над 40 г.? Също така, какво е мнението ви за устойчивостта на панелните блокове на земетръсни натоварвания?

Проф. д-р инж. Петър Павлов: На база на последните ни впечатления като част от експертната група, посетила Албания след трагичните трусове в края на ноември, смятаме, че строителството у нас е много по-добро. Въпреки това има различни типове сгради и инфраструктура, които при земетръсни условия у нас биха реагирали по различен начин. Това се дължи именно на факта, че те са реализирани в много широк времеви диапазон и са построени с различни технологии.

Различните архетипове конструкции имат специфични слаби места.

Проф. д-р инж. Димитър Кисляков: Важно е те да се определят, на база на което лабораторно да се проведат тестове за издръжливостта им и локализирането на евентуални проблеми. Важно е също да се идентифицират и таргетират рисковите групи. След 1987 г. на база на земетресението във Вранча нормативно са нанесени някои корекции и са взети под внимание направените тогава изводи за строителството у нас. Това, което е проектирано след това и е изпълнено съвестно – в съответствие с нашите норми, се държи изключително добре при земетръс. Въпросът за качеството на изпълнението и контролът на строежите при съоръженията и сградите е отделен.

Работната група по време на огледите с цел документиране и анализ на щетите, появили се в следствие от земетресенията в Албания от края на 2019г. | Снимка: личен архив

• Какво може да се направи за подобряването на цялостното състояние на сградния фонд у нас?

Доц. д-р инж. Цветан Георгиев: Добър пример е Япония. Поради голямата сеизмична активност там, експертни групи таргетират първо най-важните за обществото сгради и съоръжения – болнични заведения, училища, ключови пътни възли, язовирни стени, индустрията с опасни материали и други. На база на проведените анализи и оценки се изготвят индивидуални проекти за всеки архетип конструкция, така че тя да може да се подобри максимално и да се повиши нейната устойчивост.

Проф. д-р инж. Димитър Кисляков: У нас пример за сграда, на която са правени много последващи конструктивни укрепвания след реализацията й е АЕЦ “Козлодуй”.

Доц. д-р инж. Цветан Георгиев: От последните години в София добър пример е и Централна гара – тя бе както визуално реновирана, така и допълнително сеизмично осигурена.

Екипът, провел обследването на сградния фонд на Албания след земетресенията, е съставен от видни специалисти в областта на сеизмичното инженерство у нас | Снимка: личен архив

• В последните 10 години особено актуална е темата със санирането на морално остарелите панелни жилищни сгради. Всъщност освен визуално – като облик и фасада, и топлотехническо – като намаляване на топлинните загуби, прави ли се някаква конструктивна промяна, така че тези сгради да се подсилят допълнително срещу земетръсните вълни?

Проф. д-р инж. Петър Павлов: Този въпрос бе засегнат и на Националната кръгла маса за сеизмично инженерство, провела се по-рано през декември. Всички са единодушни, че трябва да се предприемат мерки, но въпросът е можем ли да си го позволим като общество. За да се направи една такава реновация на конструктивната носеща система, както например в Германия, това означава целият жилищен блок да бъде освободен от обитателите му. Предвид това у нас е взето стратегическото решение да не се правят подобни укрепвания към момента.

Доц. д-р инж. Цветан Георгиев: Важно е да се отбележи, че въпросът в конкретния случай е до голяма степен не технически, а социално-икономически. Важно е да се има в предвид дали и колко една такава стъпка би удължила живота на панелния блок, както и дали това е икономически оправдана инвестиция.

Снимка: личен архив

• Споменахте, че нормите за проектиране у нас са добри. Какво би било най-голямото отражение върху строителството у нас при генерално повишаване на изискванията към проектирането? Може ли това да доведе до негативен резултат, ако приемем, че това ще повиши цената на строителството?

Проф. д-р инж. Димитър Кисляков: От една страна, това е съвсем реален риск, но, от друга, става дума за нормативни наредби, които няма как да не бъдат спазени. Когато те са трудни за изпълнение, това рефлектира върху скоростта на развитие на дадения икономически отрасъл. Такъв е и един от възможните ефекти при въвеждането на още по-строги мерки за сеизмично проектиране и повишаване на устойчивостта на конструктивните системи, прилагани в строителството.