Един дипломен проект към катедра „История и теория на архитектурата“ се опитва да ни убеди в архитектурните качества на един утопичен жилищен комплекс от 70-те и 80-те години на ХХ век и защо е важно неговото запазване и третиране като културна ценност. Виктория Димитрова се дипломира през миналия семестър и избира за обект на своята финална разработка един от най-интересните и най-противоречиви жилищни комплекси в столицата. Как трябва днес като архитекти да третираме най-опасния столичен квартал от 90-те?

Кой и защо построява “Зоната”?

В края на Втората световна война Европа е изправена пред социална криза, която дава начало на най-масивното строителство на жилища в историята. Бързото и ефективно социално строителство става основна цел на страните и от двете страни на Желязната завеса. В търсене на все по-добре функциониращи социални жилищни комплекси, архитектите на ХХ-ти век започват да правят разнообразни експерименти при проектирането на подобна типология.

Снимки: списание „Архитектура“

Същият процес се случва и в България. Местната архитектура преминава през няколко различни типа социални жилищни комплекси, които се стремят да преследват и преоткриват най-добрите за времето си принципи за създаване на архитектура. Днес тези опити могат да се съберат под общото понятие „социални утопии“.

А най-последната и смела подобна утопия на социалистическа България се оказва точно „Зона Б5“.

Комплексът е проектиран през 70-те от престижната проектантска организация „Софпроект“ от колектив от архитекти, начело с арх. Васил Петров. Изграждането му приключва през 1985 г.

Това е един от финалните опити на НРБ да демонстрира прогреса с мащабна жилищна архитектура, която трябва да предлага най-висок и съвременен стандарт на живот за хора от разнообразни социални групи от обществото. При реализирането си комплексът е трябвало да осигури жилища на 17 000 души, което го превръща в своеобразен град в града. Той е експеримент както с големите си амбиции, височина и мащаб, така и с приложения за първи път там едроплощен кофраж при изграждането му.

Специфичната архитектура на „Зона Б5“

На пръв поглед “Зоната” представлява една своеобразна, мащабна крепост – затворена към външните булеварди и отворена към разнообразните вътрешни пространства. В комплекса се редуват жилищни сгради с разнообразна височина, като най-мащабните са разположени по периферията с идеята да създадат звукова и визуална бариера с останалата част от града.

Снимка: Flickr – Jabka

“Зоната” всъщност е един от малкото проведени докрай проекти на абсолютното модернистично градоустройство в България. Идеята на този тип градско планиране се заражда още при ранните експериментите на Льо Корбюзие, но в България достига абсолютния си пик точно тук през 80-те.

Жилищният комплекс предлага комплексно обществено обслужване – две детски градини, училище, старчески дом, магазини на партерното ниво, културно-търговски център планиран още тогава на мястото на днешния мол. Предвидена е дори локална топлоцентрала за нуждите на квартала. Три големи подземни паркинга обединяват целия комплекс под земното ниво, където е поместена и система за сметосъбиране. Между високите блокове са разположени големи обществени пространства, градинки и детски площадки.

Във фасада на пръв поглед отличителни белези на “Зоната” става тухлената облицовка, тогава фигуриращи в голяма част от жилищното строителство. Това, което я отличава от другите обаче, е опитът за интерпретация на дървения скелет на традиционната българска архитектура в детайла на балконите и на чардака при еркерното издаване на високите етажи.

“Зоната” през 90-те и днес

Множеството подземни пространства, затворени вътрешни зони и т.н. предразполагат гетоизирането му през 90-те и превръщането му в един от най-опасните столични квартали. Това обаче дава и предпоставката той да стане сцена на първите родни графити артисти, рапъри, ъндърграунд артисти и отлична среда за фрий рънъри.

Ценности на „Зоната“. Схема: Виктория Димитрова

Днес реалността на “Зона Б5” е малко по-различна от тази отпреди 20 години. Жителите харесват квартала, в който живеят. Той има отлична локация, връзка с другите части на столицата, вече е реализиран ѝ предвидения през 80-те парк „Възраждане“. Животът в “Зоната” кипи, а потенциал за развитие дебне отвсякъде. Поне това констатира Виктория с проучването си като част от дипломния ѝ проект. Следва и логичният въпрос:

А какво да правим с този квартал днес?

Проектно предложение за бъдещето на “Зона Б5”

Дефинирането на материалните и нематериалните ценности на квартала стои в основата на предложената дипломна разработка. Уповавайки се на тях, проектът предлага два основни подхода – подобряването на проблемните зони в квартала чрез добавяне на нови функции, допълващо застрояване и реновации и поощряване на добре работещите пространства чрез добавяне на преместваеми обекти или временни функции.

От водещо значение е, че всички видове намеси трябва да бъдат съвместими с естетиката и първоначалния замисъл на средата.

Намеси в „Зоната“. Схема: Виктория Димитрова

Засегната е и водещата в общественото пространство тема за санирането на жилищата от този период. Проектът умело предлага архитектурен детайл за топлоизолиране на жилищните сгради, като запазва характерните фасадни тухли – една от ценностните характеристики на “Зоната”.

Финалната фаза на проектното предложение предвижда конкретна намеса в „Зоната“, която трябва да служи като отправна точка за бъдещи такива намерения на локацията. Планира се на мястото на бившата топлоцентрала да бъде изграден културен център за независими изкуства.

Намеса при тунелите в „Зоната“. Колаж: Виктория Димитрова

Такива пространства и днес липсват в столицата, а нуждата да се изгради мрежа от такива е належаща. Архитектурният облик на сградата интерпретира комбинация от визуални елементи, асоциирани с периода на социализма – подовата мозайка, пано със синтез на изкуствата, характерен за 80-те, видим бетон и т.н. Предложението се уповава на вярването, че миналото трябва да се осмисли и осъзнае, защото е неделима част от същността ни.

Фасада на предложения културен център. Колаж: Виктория Димитрова

Осъзнаването на наследството на социализма и нуждата от намирането на системен подход към намесата в този контекст и опазването му са теми, които все повече ще вълнуват обществото ни. Наследници сме на огромен сграден фонд, изграден през втората половина на ХХ век. Живеем, учим и работим в архитектурния отзвук на социализма. Точно затова начините, по който той бива третиран, трябва да се уповава на неговото анализиране, приемане и разбиране.

Благодарим на Виктория Димитрова за споделения опит от работата върху проекта и анализа на “Зона Б5”, както и на дипломния ѝ ръководител арх. Анета Василева, която заедно с арх. Емилия Кълева през миналата седмица разказва именно за жилищните утопии на ХХ век на избираемия лекционен курс “Архитектурата на България 1944-2000” към катедра “История и теория на архитектурата” в УАСГ.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Защо е ценно русенското летище?
Успехите в опазването на следвоенната архитектура

Тази седмица Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) обяви, че сгра…