Skip to main content
search

Наскоро ви запознахме с историята и съдбата на джамията „Ибрахим Паша” в град Разград и спешната нужда от реставрацията ѝ. За щастие, процедурите за достигане на тази цел вече са започнати. За да ни запознае с малко повече подробности за историята на джамията и да ни даде яснота за вече предприетите мерки и бъдещите цели, ще ви представим един разговор с областния управител на Разградска област – Гюнай Хюсмен.

Знаем, че сте превърнали реставрацията на джамията във Ваша кауза още преди да станете Областен управител. Можете ли да ни разкажете малко повече за това какво породи това желание у Вас?

Като народен представител в 43-то Народно събрание, един ден се разхождах в центъра на Разград и забелязах, че куполът на джамията е обрасъл с дървета. Това ми направи много лошо впечатление. Помислих си: „Не може за толкова години никой нищо да не е направил за тази красива сграда”. По професия съм агроном и съм добре запознат с това как кореновата система руши сградата. Още тогава направих запитване към министъра на културата, който отговори, че тогавашният областен управител вече е предприел мерки и наистина растителността беше разчистена скоро след това. По-късно обстоятелствата се стекоха така, че през следващата 2017г. станах областен управител на Разград и вече имам възможността лично да се заема с този проблем. Смятам, че като представител на българската държава, Областният управител е длъжен да опази българското историческо наследство такова, каквото е. Също така, джамията „Ибрахим Паша” е сграда – паметник на културата от национално значение.

Тя трябва да бъде реставрирана, реновирана, възвърната в целия си блясък и да се превърне в туристическа забележителност.

Джамията на фона на градския пейзаж.

Кои от целите си вече достигнахте?

През май месец миналата година, когато вече бях на тази позиция, забелязах, че растителността отново е пораснала, което е нещо нормално и закономерно. Предприех мерки за повторно разчистване и тогава пожелах да се кача на покрива и лично да проверя състоянието му, което беше трагично. Установи се, че вандали злонамерено са продупчили оловните листове на покрива с остри предмети. Оттам е проникнала вода под листовете, където птиците са донесли семена и са покълнали дърветата. По-опасното е, че през зимата водата, събирана от валежите, се свива и замръзва, а това създава напрежение в структурата на камъка. Поради тази причина имаше реална опасност северната част на купола да се срути и да нанесе сериозни поражения. Освен че сградата ще пострада, това може да нанесе и сериозни телесни повреди върху преминаващите хора. Тогава помолих Министерството на културата и НИНКН да ми разрешат да почистя основно покрива и да предприема аварийно-спасителни дейности. Министърът на културата Боил Банов реагира веднага на моето запитване и получих разрешение в два аспекта – първият за почистването на корените, които се намират под оловните листове, и вторият – при необходимост да се изготви нов инвестиционен проект за реставрация и цялостна реконструкция на джамията. За аварийно-спасителните дейности се отпуснаха 20 000 лева чрез Министерски съвет от Дирекцията по вероизповеданията. Това е малка сума, но едно добро начало на нашата работа.

Тежкото състояние на покрива.

В момента на на какъв етап сте и какви са следващите Ви цели?

Аз съм готов да направя всичко възможно по въпроса. Имам пълната подкрепата на премиера Бойко Борисов и на министър Боил Банов, за да достигнем до пълна реставрация на тази сграда, което е главната цел – да я възвърнем в пълния ѝ блясък – такъв, какъвто е бил при първоначалното си построяване. Там вече са правени някакви реставрационни дейности през 80-те години и, по думите на специалисти, е правена замазка с варов разтвор, което е голяма грешка. В момента мястото е поело влага и мазилката се разпада. Автентичният материал, който е трябвало да се използва, е хоросанът.

Първото нещо по пътя е да приключим с работата по покрива. Тази зима се взе решение да го затворим изцяло. Всяка една дупка на покрива беше запечатана временно със специални материали, за да може да изкара зимата без да се образуват нови проблеми.

Подмяната на оловните листове изисква топлина и тази процедура евентуално ще я започнем през април или май.

Скоро сключихме договор за сътрудничество с област Одрин в Турция. Ще си помагаме взаимно по различни въпроси. В случая, те ще ни помогнат с ремонта на джамията. Естествено, не става въпрос за финансови средства, а за подпомагане на ремонта с материали като оловни листове и с майстори, които да са специалисти по полагането им. Както казва премиерът: „И 800 милиона да инвестираме не можем да я направим, както трябва, защото нямаме специалисти в тази област“.

По-рано споменахте изготвянето на нов инвестиционен проект. Как се развиват нещата в тази насока?

Всъщност през 2004г. е изготвен проект за реставрация от един архитект, който проект в момента се съхранява в НИНКН към Министерството на културата. Той е бил одобрен, но не е задействан. Тогава между Турция и България е имало спогодба, че Турция ще финансира ремонта на джамията. Впоследствие Турската страна е била против някои детайли в този проект. В него се е предвиждало в една част на джамията да има метални колони, които не са одобрени. В крайна сметка, Турция е отказала финансирането и не се е стигнало до никакви действия. Вече имаме разрешение да започнем нов проект, който да предвижда реставрация в автентичен вид. В момента от НИНКН сме поискали да ни предоставят копия на всички документи, касаещи тази сграда от 1960г. до 2004г., но нямаме достъп до проектите от 2004г., защото върху тях има авторско право. Засега не мога да ви кажа ясните стъпки, не съм специалист в тази област, но след като тези документи бъдат събрани и стигнат до нас ще пристъпим към изготвянето на инвестиционния проект.

Инспекция на покрива на джамията, при която се установява тежкото му състояние.

Как бихте искали да се случи експонирането на обекта за обществеността?

Смятам, че сградата трябва да се използва като музей, който да посещават мюсюлмани, християни и туристи от всички части и краища на България, а защо не и от Европа и цял свят, за да видят нашата богата история. Чуват се много слухове по отношение на това сградата да функционира като джамия, за което съм против. Кога се налага да строим църкви? Когато има християни, за чиито нужди не достигат съществуващите. По същата аналогия кога строим джамия? Когато има мюсюлмани, които няма къде да се молят. В случая, да видим какво е положението в Разград. Тук има още една джамия – „Ахмед Бей”. На последния Байрям специално я посетих. Тя беше полупразна на най-големия мюсюлмански празник. Това ми навява мисълта, че този град няма нужда от още една действаща джамия. Ние трябва да бъдем абсолютно обективни по този въпрос.

Според мен, символите на региона и в частност на Разград наистина трябва да бъдат възстановени по най-правилния начин. В продължение на 27 години не е предприето нито едно активно действие. Аз съм решен да доведа това намерение до финал, но правителството е движещият орган в тази ситуация.

За мое щастие и за щастие на тази сграда, премиерът Бойко Борисов държи реставрацията да се случи.

Вицепремиерът Екатерина Захариева също подкрепи това начинание на откриването на „Желязната църква”. И аз като техен представител се опитвам да изпълня волята им по най-добрия начин. Ежедневно се занимавам с този казус. Когато достигнем целите си, ще бъде успешно завършен и цялостният вид на градския център.

 

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu