Skip to main content
search

Мемориалният комплекс „Създатели на българската държава“ над Шумен, познат просто като Паметника, вече е недвижима културна ценност с категория „национално значение“. По информация от БТА това се е случило по-миналата седмица със заповед на министъра на културата Боил Банов. Построен като част от културния проект „1300 години България“ в периода 1979 – 1981 г., паметникът е същевременно харесван и нехаресван от българи и чужденци. Защо беше важно той да получи статут на недвижима културна ценност?

Ценностните характеристики на Паметника и защо трябва да бъде възприет като такъв.

Част от мащабното юбилейно строителство във връзка с 1300-годишнината на българската държава, паметникът се явява завършек на цялостната реконструкция на центъра на града и негово градоустройствено продължение. За неговото минало и настояще разказват арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева в доклада „Live or let die: постсоциалистическото публично пространство в контекста на социалистическитe монументи“. Той е разположен в перпендикулярна на централната част на града ос, което го прави добре видим от почти всички негови квартали.

Снимка: Klearchos Kapoutsis

Паметникът се явява пример за мемориалното строителство, характерно за късния социализъм – изнесен извън града комплекс, представляващ цялостен архитектурно-скулптурен ансамбъл. Автори на проекта са скулпторът Крум Дамянов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, Иван Славов и конструкторът инж. Преслав Хаджов. Обемната структура от видим бетон въздейства на посетителя по различни начини спрямо това дали той се намира във или извън нея. Историята на България бива изобразена чрез абстрактизирани гранитни фигури на владетели и пространства, създаващи впечатлението за своеобразен храм. Търсен е контраст между обемните и груби форми с различния характер на образите и цветните мозайки.

Снимка: Диан Николов | bestplacesinbulgaria.com

Има ли гласове „за“ или „против“?

Днес паметникът се явява неделима част от силуета на Шумен. Според доклада “Live or let die” той се радва на всеобщо одобрение и е добре поддържан и обгрижван. Той е и задължителна спирка за чужденци и гости на града, а пешеходният маршрут до него е предпочитана зона за спорт.

Маратон по стъпалата към монумента.

Може би заради отдалечеността си от централна градска част или заради това, че не се руши като своя столичен съименник, неговото съществуване и обявяване за недвижима културна ценност сякаш не пораждат полюсни реакции в обществото. Такива често се срещат при подобни примери. В лични разговори с хора от Шумен и с такива, които са имали досег с Паметника, съм чувал най-различни мнения. Най-често негативните произлизат от идеята, че абстрактната визия не е присъща на идеята и мястото. Това е нещо, за което структурата е била критикувана още при построяването си.

Абстрактните фигури на българските владетели създават своеборазно усещане за храм.

Въпреки това, често след изказванията следват и коментари в полза на монумента. Рядко се срещат такива за връзката му със социализма, което обикновено често се изтъква като негатив, когато се говори за наследството от този период. Но именно това е и един от важните аспекти. Не бива да забравяме, че този паметник, както и честванията „1300 години България“ са били част от мащабна културна пропаганда, целяща да покаже комунизма като естествено продължение на подхранената с голяма доза национализъм българска история.

И още нещо за паметта.

Не можем да бъдем сигурни доколко зад намеренията за обявяването на монумента за недвижима културна ценност се крие идеята за осъзнаването и преработката на недвижимото културно наследство или в усвояването на средства по програми.

При всички положения това е една крачка в правилната посока към преработката на близкото ни минало. Липсата на консенсус над него ни кара да продължаваме да бъдем общество без ясни нови цели и посока. Как би могло това да се промени? Ще ви разкажа съвсем скоро повече за съдбата на софийския монумент „1300 години България“ и противоречивото наследство.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

1 коментар

Отговори на Анонимен Откажи

Close Menu