Skip to main content
search

Пространствата, които създаваме под формата на архитектура, често отразяват социалните взаимоотношения в обществото. Въпросът дали и как сградите моделират поведението ни е занимавал не само архитекти, но и някои от големите мислители на Новото време като Джереми Бентъм и Мишел Фуко.

За връзката между архитектурния дизайн и психиката четете тук

Понятието “паноптикум”

За първи път понятието “паноптикум” се въвежда от английския философ и социолог Джереми Бентъм през XVIII век. То описва разработена от него сграда на затвор, в който е необходим само един надзирател. Посредством архитектурното оформление на сградата се дава възможността на определен авторитет да упражнява своята власт над затворниците. Нека разгледаме какво представлява неговата идея и под каква форма може да съществува тя в реалността.

Чертежи на паноптичен затвор Уили Ревъли, 1791г.

Архитектурата на “Паноптикум”

“… по периферията – една сграда във формата на пръстен; в центъра – кула, пронизана от широки прозорци, които гледат към вътрешната страна на пръстена; периферната сграда е разделена на килии, всяка едно от които обхваща в дълбочина цялата сграда; килиите имат два прозореца – единият навътре, гледаш към прозорците на кулата; другият е обърнат навън и позволява на светлината да прониква изцяло килията.”

-откъс от книгата на Мишел Фуко “Надзор и наказание”

ПРОЧЕТЕТЕ ТУК повече от главата “Паноптизмът” 

Описаните пространствата създават система, основана върху социално-психологически постановки за упражняване на власт и подчинение. Те се базират не толкова на принципа за реално постоянното наблюдение, колкото на внушението за непрекъснат надзор. Това чувство моделира поведението на обитателите на сградата съобразно зададените норми. По този начин се гарантира автоматичното функциониране на властта, независимо от нейното актуално присъствие или отсъствие.

Бентъм и Фуко мислят, че подобна организация на пространството може да бъде използвана и при проектирането на болнични заведения, убежища, училища и фабрики и би имала позитивен ефект върху поведението на обитателите на тези сгради. При сградите за ограничаване на свободата, основани върху принципа на паноптизма следва, че вече не е необходимо затворникът да бъде под надзора на охрана, за да спазва реда. Същата илюзия за постоянно наблюдение, постигната чрез архитектура, би довела до състояние на спокойствие при психично болните, послушание на учениците и изпълнителност на работниците. 

Описаната постановка разчита на подсъзнателна манипулация на поведението с цел постигане на върховенство на авторитета, който упражнява власт над обитателите на сградата. Подобни примери е важно и интересно да бъдат изследвани, за да имаме представа как пространствата, които обитаваме, повлияват човешкото поведение.

ВИРТУАЛНА РАЗХОДКА, ВИЖТЕ ТУК – Как би изглеждал паноптикумът като реална сграда?

Менажерията на Льо Во във Версай

Подобен принцип е използван в средата на XVII век от от Луи льо Во при проектирането на първата менажерията във Версай. Това е била личната зоологическа градина на крал Луи XIV. В центъра на комплекса се е намирал осмоъгълен павилион, чийто първи етаж е съдържал едно-единствено помещение – салонът на краля. Страните на павилиона са били обърнати посредством широки прозорци към седем клетки, където са били затворени различни видове животни.

Менажерията във Версай по време на управлението на Луи XVI художник: Пиер Авелин, (1643-1715)

Затвори, вдъхновени от паноптикум

Въпреки че по времето на Бентъм не е построена нито една сграда с подобен план, много скоро след неговата смърт интерес към модела проявява английското правителство. През Викторианската епоха във Великобритания са реализирани 54 затвора, при чието планиране е прилаган принципа на паноптикум. Най-старият от тях е Пентънвил в Лондон, който функционира и до днес. При него въпреки радиално разположените, в затворнически крила не са създадени условия за улесняване на постоянното наблюдение на отделни затворници – липсват големите прозоречни отвори, които осигуряват визуалния достъп на охраната.

Дж. Джеб, Изометрична рисунка на Затворът в Пентънвил, по Хенри Мейхю, Криминалните затвори на Лондон (1862). източник: Wikimedia Commons.

Между 1926 и 1931 г. и кубинското правителство построява четири такива паноптикума, разположени в комплекса Пресидио Модело. Те са свързани с тунели с масивна централна структура. Подобно на идеите на Бентъм, в него нито една от килиите няма врата или решетка. Затворниците са свободни да обикалят затвора и да участват в различни дейности, чрез които да получават нови знания и умения, които биха им помогнали да се реинтегрират в обществото.

Кои са най-хуманните затвори в света?

“Кой пази охраната?” 

В днешно време на дневен ред са множество теми, свързани с ролята на властта. Това ни кара да търсим отговор на въпроса дали социума има силата да моделира поведението на тези, които упражняват власт над него. Краткият отговор е “да”. Достатъчно е да се осъзнае, че същият принцип на наблюдение от обществото към властимащите съществува в реалността на демокрацията. До каква степен обаче ние осъзнаваме своята сила на наблюдател, а властта своята позиция на наблюдаван, е тема, която ще продължи да вълнува обществото ни.

Антония Косева

Вярва, че архитектурата отразява взаимоотношения между хора, пространства, идеи, и се стреми да я изследва през призмите на философията, критиката, историческия контекст. Обича да пие чай, докато навън вали, и прекарва свободното си време сред природата.

Остави коментар

Close Menu